Решение № 748 от 10.09.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Пазарджик , 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220100521 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника адвокат Ц. твърди, че на *** е сключил с ответника Н. П. ГР. договор за мобилни услуги № ***, на *** г. – допълнително споразумение № *** и договор за лизинг и на *** г. – допълнително споразумение № *** и договор за лизинг. Твърди, че за периода от месец октомври 2018 г. до месец ноември 2018 г. ответникът не е изпълнил задълженията си към оператора, за което са издадени фактура № *** г. на стойност 78.68 лв., включваща месечна абонаментна такса и лизингови вноски по двата договора за лизинг, и фактура № **********/*** г. на обща стойност 1 510.72 лв., от които: месечна абонаментна такса в размер на 53.87 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 511.07 лв. и изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. в размер на 945.78 лв. За посочените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2534/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските в исковото производство. Ангажира доказателства.

Ответникът Н. П. ГР., редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

1

В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован.

Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидни облигационни правоотношения между страните по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, изпълнение на задълженията по договорите от страна на ищеца и настъпване на срока за плащане от ответника.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор за мобилни услуги от ***, декларация за съгласие за абониране на непълнолетно лице, общи условия, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г., договор за лизинг от *** г., общи условия по договори за лизинг, декларация-съгласие, фактура № *** г. за отчетен период от *** г. до *** г. на стойност 108.63 лв. и фактура № **********/*** г. за отчетен период от *** г. до *** г. на стойност 1 619.35 лв., се установява, че през процесния период страните са били надлежно обвързани в облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг, а ищецът е изпълнил задълженията си по договорите – да предостави на ответника мобилни услуги, както и мобилно устройство за ползване.

Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил стойността на потребените мобилни услуги и на дължимите лизингови вноски.

Неизпълнението на задълженията на ответника-абонат на мобилни услуги е породило потестативното право на ищеца да развали договора за мобилни услуги и да ангажира имуществената отговорност на ответника за виновното неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на уговорената 2 неустойка.

При тези данни съдът прави извод за вероятната основателност на исковете, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде исковете да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

П. ГР., ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, ул. „Ш***“ № *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.

С***, ж.к. „М***“, Б*** П*** С***, сграда ***, представляван от пълномощника адвокат З.Й. Ц., сумата от 78.68 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № *** г. за начислени такси, ползвани услуги и лизингови вноски, и сумата от 1 510.72 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № **********/*** г., включваща начислени такси и ползвани услуги в размер на 53.87 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 511.07 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. в размер на 945.78 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.09.2020 г., до окончателното плащане, дължими на основание договор за мобилни услуги № *** от ***, допълнително споразумение № *** от *** г. и договор за лизинг от *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2534/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Н. П. ГР., ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, ул.

„Ш***“ № *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“, Б*** П*** С***, сграда ***, представляван от пълномощника адвокат З.Й. Ц., разноски в исковото производство в размер на 168.21 лв. държавна такса и 409.52 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 31.79 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, 3 посочени в чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4