Решение № 810 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. ****, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110115289 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Л. У., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, срещу Р. С. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, улица „****“ ****, с която са предявени искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените апартамент № 16 с идентификатор ****, ведно с две покривни тераси, съответно с площ от 18,84 кв.м. и 22,54 кв.м., гараж № 5 с идентификатор № ****, находящи се в **** (по документ за собственост), а по кадастрална скица - в гр. ****, ул. „****" № 13, както и паркомясто № 14 с площ от 13,70 кв.м., обособено и находящо се в незстроената част на поземлен имот с идентификатор № ****, за периода от 22.05.2023 г. до 30.09.2024 г., както следва: 1.1. за апартамент № 16, ведно с двете покривни тераси общо сумата от 9619,35 лв. - главници и 1068,92 лв. лихви за забава, за гараж № 5 общо сумата от 2748,38 лв. - главници и 305,46 лв. - лихви за забава, за паркомясто № 14 общо сумата от 1832,25 лв. главници и 203,60 лв. - лихви за забава, всичките на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, евентуално чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и 2 . за осъждане на ответницата да му заплати на основание чл. 55 или евентуално на чл. 59 от ЗЗД сумата от 302,22 лв. (триста и два лева и двадесет и две стотинки), представляваща платена от него, но консумирана от ответницата вода, доставена до съсобственото им жилище - ап. 16 от „В и К - ****" ООД за периода от 11.07.2023 г. до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответницата са съсобственици при равни квоти на гореописаните недвижими имоти. В периода от 2015 г. до м. май 2022 г. двамата живеели при съвместно 1 съпружеско съжителство в процесния апартамент, закупен изцяло с лични негови средства, заедно с с двете деца на ответницата от предходна брачна връзка - Д. (р. **** г.) и СтИ. (р. **** г.), и с роденото от връзката им дете Е.

(р. **** г.). Жилището било новопостроено и необзаведено, когато го закупили. В рамките на една година ищецът извършил нужните довършителни СМР и го обзавел напълно с нови и скъпи мебели и техника.

В началото на месец май 2022 г. отношенията между страните рязко се влошили и те се разделили окончателно. Ответницата останала да живее в жилището с децата, а ищецът трябвало да го напусне и до настоящия момент няма достъп до жилището, гаража и паркомястото, и не можел да ги използва по предназначение.

Съвместното им съжителство приключило, когато на 05.05.2022 г. ответницата подала сигнал в Прокуратурата срещу ищеца за извършено престъпление блудство спрямо непълнолетната й дъщеря СитИ.. Образувано било досъдебно производство, като на ищеца било повдигнато обвинение по чл. 151, ал. 2, т. 1 от НК, и на 06.05.2022 г. му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража", С определение № 1039/30.11.2022 г. по ВЧНД № 1398/2022 г. по описа на ВОС мярката за неотклонение била променена в „домашен арест", като същата била изпълнена на адрес: гр. ****, ****, в наета от ищеца квартира 06.05.2022. С Постановление от 09.01.2022 г. по ДП № 5444/2022 г. по описа на ВРП мярката за неотклонение „домашен арест" била отменена.

След отмяната на домашния арест, ищецът наел друга квартира на адрес ****, община ****, ****, за което сключил Договор за наем от 03.07.2023 г., където заживял със своята майка.

Със Заповед за незабавна защита от 16.05.2022 г., издадена по ГД№ 6052/22 г. по описа на ВРС, 34 състав, считано от 16.05.2022 г. било забранено на ищеца да приближава СтИ. Д. и домът й - процесният апартамент № 16, находящ се в гр. ****, ул. **** № 13, ет. 5. Забраната била в сила до 16.11.2023 г. съобразно Решение № 2975/06.10.2022 г. по ГД № 6052/22 г. по описа на ВРС и Заповед за защита № 106/06.10.2022 г.

Със Заповед за незабавна защита № 187/01.12.2023 г.„ издадена по ГД № 15535/2023 г. по описа на ВРС, считано от 01.12.2023 г. отново било забранено на Е. Л. У. да приближава домът на СтИ. Д., находящ се в гр. ****, ул. **** № ****. Сочи, че съгласно Решение № 1799/20.05.2024.г. по ГД № 15535/2023 г. по описа на ВРС и Заповед за защита № 60/20.05.2024 г. забраната била в сила до 01.06.2025 г.

Със Заповед за незабавна защита № 150/24.07.2024 г., издадена по ГД № 7795/2024 г. по описа на ВРС, считано от 24.07.2024 г. е забранено на Е. Л. У. да приближава домът на Е. Е. Л., находящ се в гр. ****, ул. **** № **** същия процесен имот. Забраната е в сила и понастоящем, съгласно Определение № 8279/24.07.2024г. по ГД № 7795/2024 г. по описа на ВРС.

На 03.10.2024 г. на ищецът Е. **** отново била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража" с невлязлата в законна сила присъда по ВНДОХ № 264/2024 г. по описа на Апелативен съд - ****. Мярката 2 понастоящем продължава да се изпълнява в Затвора - гр. ****.

Въз основа на гореизложеното обосновава извод, че ищецът в по голямата част от процесния период не е имал обективната възможност да упражнява правото си на собственост в неговата като го ползва, поради наложени му мерки за неотклонение или поради забрана да приближава жилището по реда на ЗЗДН. Въпреки това той неколкократно заявявал на ответницата, че желае да се ползва от процесното жилище и я поканил да се разберат по този въпрос, но отговор не е получавал. В депозираната уточнителна молба посочва, че макар да не е могъл фактически да ползва имотите, то той е бил лишен от възможност да отдава имота под наем или да задоволява жилищните нужди на семейството си. Ответницата отказвала да го допусне в апартамента, дори и само за да си вземе лични вещи и документи, В периода, когато нямал забрани и бил свободен, той направил един опит да влезе в процесното жилище и в гаража, но безуспешно. Действията предприел на 17.11.2023 г., около 16 ч., ден след като изтекло действието на първата Заповед за защита № 106/06.10.2022 г., издадена по ГД № 6052/22 г. на ВРС.

Придружили го сестра му В., съпругът й И. и синът им П.. Доверителят ми носил със себе си ключовете, които притежавал отпреди 05.05.2022 г. Първо опитал да отключи гаража, но неуспешно. След това четиримата отишли до апартамента. След като позвънил и никой не отворил входната врата, ищецът опитал да я отключи, но неуспешно. Той и неговите придружители установили, че ключалките на входната врата са подменени. Изчакали около 45 минути и си тръгнали, като през цялото време И. правел видеозапис с телефонния си апарат. След това ищецът не е правил други опити да влиза в имота, защото скоро последвали другите съдебни забрани да приближава жилището.

С Нотариална покана с рег. № 3671 от 16.05.2023 г. том 2, акт 9, заверена от пом. нотариус Иван Фотев, действащ по заместване на нотариус Павлина Симеонова, ищецът поканил ответницата да му плаща обезщетение за ползата, от която е лишен в размер на средномесечния пазарен наем за имоти от същия клас и вид, считано от датата на връчване на поканата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Р. С. И., чрез пълномощника й адвокат И. Д., с който се приема допустимостта на исковете, но се оспорва тяхната основателност. Ответницата потвърждава съсобствеността върху процесните имоти при равни квоти (½ идеална част), но твърди, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да ги ползва поради свои действия, довели до наказателни и граждански производства, включително наложени мерки за неотклонение (задържане под стража и домашен арест) и забрани за приближаване по ЗЗДН.

Ответницата оспорва твърдението, че е възпрепятствала ищеца да ползва имотите, като посочва, че той никога не е искал достъп или я е уведомявал за такова намерение. Единственият опит за влизане на 17.11.2023 г. е квалифициран като умишлен и целенасочен акт за оказване на натиск върху СтИ. Д., извършен в нарушение на ЗЗДН, което е разгледано по гр.д. № 15535/2023 г. Ответницата твърди, че ключалките на апартамента и гаража са сменени след задържането на ищеца през май 2022 г. поради заплахи от негови 3 роднини и служители, които искали да изнесат вещи от апартамента и техника от гаража, собственост на дружеството „ЕРГ 07“ ООД.

Относно апартамента, твърди, че ползва само своята ½ идеална част, докато дъщеря й Е., отглеждана от нея, ползва ¼ идеална част от квотата на ищеца. Д. рядко пребивава в апартамента, а СтИ. и Е. живеят постоянно там.

Ответницата не ползва голямата тераса и спи на дивана, а не в общата спалня.

Тя се позовава на съдебна практика, според която при наличие на непълнолетно дете, отглеждано от единия родител, обезщетение може да се претендира само за ¼ идеална част от квотата на другия съсобственик, ако изобщо са налице останалите предпоставки по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

За гаража и паркомястото ответницата заявява, че не ги ползва от лятото на 2022 г., тъй като е продала своя автомобил и този на сина си Д. поради финансови затруднения. Тя представя удостоверение от Областна дирекция на МВР – ****, сектор „Пътна полиция“, потвърждаващо, че не притежава моторно превозно средство. Твърди, че ищецът не е искал достъп до тези имоти и няма правно основание за претендираното обезщетение. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, рег. № 6757, дело № 658 от 2019 г. по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег. № 513 на НК, вписан в Служба по вписванията – **** с вх.рег. № 15756 от 25.06.2019 г. като акт № 188, том XLIII, дело № 9410. По силата на посочения акт „****" ЕООД, ЕИК ****, действащо чрез пълномощник Д.Н.Н., е продало на Е. Л. У. и Р. С. И. в равни идеални части самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ апартамент № 16 с застроена площ от 83,76 кв.м., ведно с две покривни тераси с площ от 18,84 кв.м. и 22,54 кв.м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ гараж № 5 с площ от 15,59 кв.м., ведно с 0,9444% идеални части от общите части на сградата. Установява се, че двата имота се намират в гр. ****, ****, в 6-етажна жилищна сграда от ново строителство, а продажната цена за двата имота е в размер на 101 360 лв., платена на основание Споразумение за прихващане от 29.03.2019 г. Данъчната оценка на апартамента по прилоденото удостоверение от 25.01.2023 г. е 80 776,50 лв., а на гаража — 11 677,40 лв.

От Нотариален акт за покупко-продажба № 72, том VII, рег. № 8036, дело № 1 от 08.09.2021 г. по описа на същия нотариус, се установява, че на същата дата „****" ЕООД е продало на ищеца и ответницата в равни идеални части 13,70 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ****, обособени и ползвани като паркомясто № 14, находящо се в незастроената дворна площ на сградата, ведно с допълнителни идеални части от поземления имот, отговарящи на дела на купувачите, при продажна цена от 1 000 лв., платена по банков път преди вписването.

С Постановление от 09.01.2023 г. по ДП № 5444/2022 г. по описа на 4

Варненска районна прокуратура е отменена наложената на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест". От съдържанието на постановлението се установява, че ищецът е бил лишен от свобода на движение считано от 06.05.2022 г., когато е задържан под стража, а впоследствие — с определение № 1039/30.11.2022 г. по ВЧНД № 1398/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд — мярката е изменена в „домашен арест", изпълняван на адрес: гр. ****, ****.

Следва, че след отмяната на мярката за неотклонение, ищецът е наел жилище на адрес гр. ****, ****, видно от представения Договор за наем от 03.07.2023 г. По делото не е спорно, а и се установява от същия договор, че ищецът е заживял там заедно с майка си.