Определение № 27434 от 04.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27434 гр. София, 04.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110101369 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от ищцата Б. Б. Й. чрез адв. К. К. – процесуален представител, по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази му част. Оплакванията се свеждат до това, че съдът не е присъдил съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, тъй като приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска. Обосновава, че цитираната в решението съдебна практика била относима в случаите, при които претенцията се явява погасена по давност и ответникът е признал иска, т.е., когато вземането е съществувало, но правото на принудително изпълнение било погасено поради бездействие на кредитора през определен период от време. Поддържа, че в тези случаи не можело да се счита, че ответникът е дал повод за предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на вземането му, но настоящата хипотеза била различна, тъй като вземането на ответника не е възниквало. Излага, че първото от посочените в исковата молба основания било за недължимост, а именно липсата на облигационна връзка между страните по делото, но ответникът поканил ищцата да заплати, с което дал повод за образуване на делото.

Ответникът по молбата – „С. не е депозирал становище.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима. Представен е и списък с разноските на ищеца (л. 74 от делото).

Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 8202/06.05.2024 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените от Б. Б. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Д., чрез адв. К. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес център „И. за сумата от общо 2489,17 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за периода 28.03.2012 г. – 31.12.2019 г. по кл. № 1004061663 за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Д. и мораторна лихва за периода 28.04.2012 г. – 28.02.2018 г., от които главница в размер на 1900,36 лева (от които 55,59 лева погасени чрез плащане) и мораторна лихва в размер на 588,81 лева (от които 0,62 лева погасени чрез плащане).

По въпроса за дължимостта на разноските в мотивите на решението съдът се е 1 произнесъл, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е приел, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Съдът поддържа становището си, което е подробно аргументирано, като отново посочва, че за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, е необходимо поведението му да се изследва във всеки конкретен случай. В тази насока, следва да се изтъкне, че цитираното в решението по настоящото дело определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г.о., ГК, е посочено с оглед принципното положение, което е възприето в акта на касационната инстанция, а именно, че „съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането си тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме“, т.е. настоящият състав на първоинстанционния съд не е препратил към тази практика с оглед постановките относно давността /макар че в исковата молба се съдържат евентуални основания за недължимост и поради настъпила погасителна давност/, както е възприел ищецът.

По въпроса за извънпроцесуалното поведение на кредитора /ответник по ОУИ/ е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК определения - определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Според приетите правни разрешения, страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.

Възражението в искането, че ответникът е станал повод за завеждане на делото като поканил ищцата да плати е несъстоятелно, тъй като съдът отново акцентира, че приобщената по делото справка е предоставена на страната по нейно изрично искане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №

8202/06.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1369/2024 г., по описа на СРС, 41 с-в, в частта за разноските, заявено с молба с вх. № 164922/21.05.2024 г., подадена от ищеца Б. Б. Й. чрез адв. К. К..

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС с частна жалба, по която дължима е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2