Решение № 241 от 29.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петко Ив. Минев

Членове:

Веселина Т. Семкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Славена Св. Костова като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно наказателно дело № 20225300601396 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С решение № 991/17.05.2022г., постановено по АНД № 7893/2021г., РС – Пловдив, 22 н.с., е признал обв. Д. С. А. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 и ал. 4 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Решението е обжалвано от защитника на обв. Д. С. А. – адв. З. В..

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Иска се постановяване на ново решение, с което обв. А. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение поради липса на извършено престъпление. Застъпва се тезата, че обвиняемата не е знаела, че на инкриминираната дата нейният фактически съжител – свид. ** е разпространил наркотично вещество на свид. **, за да я склони да лъжесвидетелства. Според защитника обв. А. е действала със съзнанието, че свид. * е невинен. Адв. В. счита, че незнанието на фактическите обстоятелства от състава на престъплението изключват умисъла за извършването му и в случая е налице хипотезата на чл. 14 от НК.

В съдебно заседание адв. З. В. поддържа жалбата и иска отмяна на 1 решението на ПРС и постановяване на ново, с което подзащитната му да бъде оправдана. Развиват се доводи за липса на субективна страна и за недоказаност на обвинението. Акцентира се на противоречивите показания на свид. *.

Обв. А. не взе участие в заседанието пред въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на обв. А. и защитника й е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата Д. С. А. е родена на * г. в гр. *, с постоянен адрес в *, с настоящ адрес *, *, българска гражданка, със средно образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Обв. Д. А., по прякор „*“, живеела на семейни начала в гр. Пловдив със св. **, по прякор „*“, като по време на съвместното им съжителство се родило и тяхно дете. Двамата се познавали със св. **. На 15.05.2019 г. служители при V РУ на МВР гр. Пловдив по повод изготвен план за провеждане на СПО на територията на посоченото районно управление и във връзка с получена оперативна информация за лице, което разпространява наркотични вещества, извършили оперативно-издирвателни мероприятия, по време на които било установено, че информацията касае лицето ***, който живеел на квартира в *, заедно с неговата приятелка – обв. Д. А. и тригодишната им дъщеря.

Получената информация била съгласувана по съответния ред и били предприети действия за проверка. Посоченият адрес бил посетен от служители при V РУ на МВР гр. Пловдив – инсп. ** и мл. експерт **. Пред входа забелязали обв. Д. А., която ги отвела до апартамента, в който установили свид. ** и други три лица – *. Било образувано на 15.05.2019 г. бързо производство № 208/2019 г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК от страна на ***, под ръководството и наблюдението на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив. При условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в апартамента на горепосочения адрес, което действие било одобрено от страна на ПОС. Свид. ** на същата дата била отведена в сградата на V РУ па МВР гр. Пловдив, където участвала в провеждането на процесуално-следствени действия, а именно разпит в качеството на свидетел. По време на същия тя посочила, че е закупила наркотични вещества от ** с прякор „*“. След като напуснала районното управление свид. * се прибрала в с. *, където живеела заедно със своята майка – свид. **. Свид. * ползвала в посочения период мобилен номер *, който номер бил регистриран на името на нейния дядо – **.

2

На 16.05.2019г. свид. * получила обаждане към 18.50 ч. от мобилен № *, който бил непознат за нея, но при отговор разпознала по гласа и начина на говорене, че това е обв. Д. А.. Последната ползвала карта с № *, която била регистрирана на свид. **– майка на ** и предоставена за ползване от последната на обв. А.. Обвиняемата казала на св. * да си промени показанията, които била дала предния ден в районното управление пред разследващия полицай, като пояснила, че това се налага, за да не влезе „*“ в затвора. Притеснена от това, че чула как дъщеря й казва „Да, да, ще видя какво мога да направя“ св. * се приближила към телефона на св. *, допряла ухото си към апарата и чула как обв. А. молела дъщеря й да си промени показанията, в които била казала, че си е купила наркотично вещество от него – *, като по този начин щяла да го спаси. След прекратяването на разговора, обвиняемата А. продължила да прави опити да се свърже чрез мобилния апарат със свидетелката *, но същата не й отговаряла. Поради тази причина и обв. А. изпратила текстово съобщение чрез мобилен оператор, което съобщение свид. * получила на мобилния си апарат. Съдържанието на съобщението, което било видяно и от свид. * и от нейната майка гласяло, че ще й бъде благодарна и ще помогне. На следващия ден свид. * депозирала заявление в V РУ па МВР гр. Пловдив, в което посочила, че е родител на свид. * и е станала свидетел как на дата 16.05.2019г. нейната дъщеря е получила обаждане на № * от № * от лицето „*“ /обв. А./ в 18.50 ч., като последната казала на дъщеря й да си промени показанията, които била дала като свидетел, а именно, че лицето „*“ /*/ не е продал наркотични вещества на дъщеря й , за да може да пуснат мъжа й /**/ на свобода.

Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – от прочетените показания на свид. *, на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 пр.ІІ-ро от НПК, дадени в хода на ДП пред разследващ полицай, от прочетените на основание на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.ІІ-ро от НПК показания на свид. *, дадени на разпит пред съдия в качеството на свидетел на 30.09.2019г, по ЧНД № 5932/2019г. по описа на ПРС, V н.с., частично от дадените в досъдебната фаза показания по ДП № 208/ 2019г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив, от 17.05.2019г., находящи се на л.30 – гръб от ДП на свид. ***, прочетени на основание чл. 281 ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 пр. 2 от НПК, от свидетелските й показания, дадени пред съда, частично от прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания на свид. ***, дадени в хода на досъдебната фаза в протокол за разпит на свидетел от 12.03.2020г, находящ се на л.69 гръб от ДП № 227/ 2019г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив. ПРС не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите * и *, дадени в съдебната фаза, в частта, извън кредитираната от съда, поради откъслечното разминаване и липсата на спомен от прочетените им показания на досъдебната фаза, тъй като същите са дадени непосредствено след извършеното престъпление. ПРС не е кредитирал показанията на свид. **, дадени в съдебната фаза, тъй като същата е майка на 3 фактическия съжител на обв. А. – ** и е отчел нейната заинтересованост.

Съдът е кредитирал с доверие и останалите прочетени и събрани по делото писмени доказателства.

Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания и писмените доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че обв. А. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.293 ал. 1 от НК за това, че на 16.05.2019 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив е подбуждала другиго – ***, ЕГН **********, да извърши престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта – разследващ полицай при 05 РУ – Пловдив, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, като заяви, че тя – ***, не е закупила наркотичното вещество от ***.

ПРС е приел, че обв. А. е извършила престъплението с пряк умисъл – тя е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.

78а от НК, освободил е обв. А. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал налагането на минималното по размер административно наказание с чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и ниската степен на обществена опасност на обвиняемата.

ПРС е приел, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил минималното предвидено административно наказание.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за установено следното: Жалбата на обв. А., подадена чрез защитника му – адв.

В. е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу обв. А., първата инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно извършеното от обв. А. подбуждане към лъжесвидетелстване на свид. *. Изцяло се възприема анализа на доказателствата на ПРС и не е нужно да бъде преповтарян. От показанията на свид. * и свид. * се установява по безспорен начин, че на инкриминираната дата обв. А. в телефонен разговор е склонявала * да лъжесвидетелства – да промени вече дадените показания като свидетел по воденото бързо производство и да потвърди неистина – че тя не е закупила наркотичното вещество от **. Впоследствие тя е изпратила и СМС на мобилния телефон на свид. *. Налице е и мотив обв. А. да подбуди св. * да лъжесвидетелства – за да не бъде осъден ** /неин фактически съжител и баща на детето й/ по значително по-тежкото обвинение 4 за разпространение на наркотични вещества. Неоснователно е възражението на защитата на обв. А., че тя не е знаела за въпросното разпространение. Тя е живеела в общо домакинство с ** и е била наясно с разпространението на наркотични вещества. Нещо повече – именно обв. А. е познавала свид. *, знаела е за наркотичната й зависимост и тя я е свързала с **. На инкриминираната дата тя е присъствала при употребата на наркотични вещества в дома им, където са били и ** и свид. *. Ето защо твърденията на защитата за липса на знание на фактическите обстоятелства у обв. А. са голословни и не намират опора в събраните по делото доказателства.

На възраженията на адв. В. за анализа на доказателствата и наличието на противоречия и липса на спомен у свидетелките * и *, съдът е отговорил аргументирано, а противоречията са преодолени чрез прочитане на показанията им съответно на д.п. и пред съдия на свид. *.

При самостоятелен прочит на събраните доказателства въззивната инстанция достигна до идентични изводи с тези на първата инстанция относно съставомерността на деянието. Неоснователно е възражението за липса на подбуждане към лъжесвидетелстване от страна на обвиняемата.

Всички нейни действия говорят за обратното. Обаждайки се по телефона и изпращайки СМС на свид. *, обв. А. я е мотивирала да промени показанията си пред разследващия орган в насока оневиняваща фактическия й съжител. Тя е поискала свид. * да даде показания различни от възприетото от нея, а именно, че ** не й е разпространил наркотично вещество. А това обстоятелство е невярно и обв. А. е била наясно с това, тъй като е присъствала при предаването на сумата и разпространяването на наркотичното вещество в дома й. Факт е, че не се е стигнало до лъжесвидетелстване от страна свид. * пред разследващия орган, но именно за това обв. А. е призната за виновна по чл. 293, ал. 1 от НК, а не по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК. В случая се касае за неуспяло подбудителство към лъжесвидетелстване.