Решение № 14 от 24.03.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Дряново, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20234220200005 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на внесена от Регионална дирекция по горите - Велико Търново административнонаказателна преписка № 2310500019/2023 г. за налагане на административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото на М. П. И. с адрес по лична карта гр. ***, настоящ адрес гр. ***, община Дряново, за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

В съдебно заседание процесуалният представител на АНО поддържа предложението на директора на РДГ - гр. Велико Търново. Тъй като дървесината, предмет на нарушението е употребена, прави искане да се присъди равностойността .

Ако съдът прецени, че са налице признаци на престъпление от общ характер, материалите да бъдат изпратени в РП - Габрово, ТО – Дряново.

Нарушителката М. П. И. лично и чрез процесуалния си представител адв. Р. И., счита, че съставеният АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване на нарушението. На следващо място се поддържа, че е налице обективна пречка да бъде наложено наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, тъй като М. И. е трудоустроена, неработоспособна, с увреждания, засягащи гръбначния стълб и други съпътстващи заболявания.

След съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 10.01.2023 г. свидетелите Й. Ч. и С. Г., горски инспектори при РДГ - Велико Търново, по сигнал от полицейски служители извършили проверка в имот, находящ се в местността “Вехтите лозя“ в гр. Дряново. В горната част на имота, зад построената в него вила, установили 0,5 пр. куб. метра дърва за огрев от вида „Цер“, нарязани и нацепени, без видимо поставена контролна горска марка. На място били подалите сигнала полицейски служители, които чакали да дойде синът на М. И., тъй като от съсед разбрали, че той живее в имота. Полицейските служители позвънили по телефона на М. И., за да установят къде е синът й. Малко по-късно на място дошла М. И., която обяснила, че имотът е неин, но живее в друг имот в съседство, където гледа майка си.

Заявила, че тя е закупила дървата от преминаващи момчета.

От обясненията на М. И. в съдебно заседание се установява, че няма документ за собственост за този имот и не знае на коя улица се намира. Не е прехвърлен на нейно име, тъй като собственикът живеел трайно в чужбина.

За резултатите от проверката св. Й. Ч. съставил Констативен протокол серия В, № 009906/10.01.2023 г., подписан от М. И.. Св. Ч., в присъствието на св. С. Г., съставил акт за установяване на административно нарушение серия В, № 008619/10.01.2023 г. против М. П. И., за това, че на 10.01.2023 г. в частен имот, находящ се в гр. Дряново, местност “Вехтите лозя“, съхранява 0,5 пр. куб. метра дърва за огрев от вида „Цер“, немаркирани с контролна горска марка - нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Актът е подписан без възражения и връчен на М. П. И.. С Разписка Серия В № 002066/10.01.2023 г. предметът на нарушението – 0,5 пр. куб. метра дърва за огрев от вида „Цер“ са оставени на съхранение и отговорно пазене на М. И. срещу подпис.

От показанията на св. С. Г. става ясно, че когато съставят АУАН винаги посочват мястото на нарушението с GPS координати, но в този случай не го направили, тъй като полицейските служители заявили, че адресът е гр. Дряново, местност „Вехти лозя“. От служебно изисканата справка от Община Дряново, писмо изх. № 11.0021/21.02.2023 г., е видно, че местността „Вехти лозя“ не попада в урбанизираната територия на гр. Дряново, няма улици с конкретни наименования и номера и попада в земеделска територия. Видно от представената извадка от сайта на Агенция по „Геодезия картография и кадастър”, местността „Вехти лозя” обхваща доста голяма територия в околностите на гр. Дряново, като в голяма част от имотите са изградени временни постройки.

От показанията на св. С. Г. става ясно, че при последваща проверка на 31.01.2023 г. са установили, че голяма част от оставените на отговорно пазене дърва липсват. Били останали седем, осем дървета, които М. И. заявила, че ще изгори същия ден. За проверката бил съставен Констативен протокол серия В, № 009915/31.01.2023 г., в който е посочено, че оставените на съхранение и отговорно пазене 0,5 пр. куб. метра дърва за огрев от вида „Цер“ са изгорени от М. И..

2

От представеното копие от ценоразпис за продажба на дървесина от временен склад на територията на ТП „ДГС Плачковци“ считано от 01.01.2023 г., се установява, че продажната цена на 1 плътен кубически метър дърва за горене, широколистни – твърди е 96,00 лв. без ДДС. В Приложение № 7 към чл. 14в, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , са посочени коефициентите за превръщане на обемите на дървесината от пространствени в плътни кубически метри. Коефициентът за дърва за горене от широколистна дървесина е 0,55.

Следователно процесните 0,50 пространствени кубически метри се равняват на 0,275 плътни кубически метри, на стойност 26,40 лв.

В административнонаказателна преписка е приложено наказателно постановление № 2210500038/15.07.2022 г., с което за извършено нарушение по чл.

213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на М. П. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 75 лв. От приложеното известие за доставяне е видно, че наказателното постановление е връчено на 19.07.2022 г., няма данни и не се твърди да е обжалвано и е влязло в сила на 03.08.2022 г.

От представената медицинска документация и Експертно решение № 1616/08.06.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ “Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово се установява, че М. П. И. е с 51% трайно намалена работоспособност със срок до 01.06.23 г., с диагноза “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Посочено е, че са извършени седем интервенции, като е противопоказен тежък физически труд и натоварване на ОДА.

С Постановление от 24.01.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.

Габрово /ТО – Трявна/, представено по делото на 03.02.2023 г. преди първото съдебно заседание, е постановен отказ да се образува досъдебно производство за извършено от М. П. И. престъпление по чл. 235, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и образуваната пр. пр. № 184/2023 г. по описа на РП - Габрово /ТО - Трявна/ е прекратена, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 199 от НПК и чл. 213 от НПК, като преписката е изпратена на Директора на РДГ- гр. В. Търново, за преценка з а реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. От мотивната част на постановлението става ясно, че касае деянието, предмет на настоящото производство, като е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и същото не представлява престъпление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите забранява покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, 3 немаркирана с контролна горска марка.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, действащ към момента на твърдяното нарушение, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на потежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Съгласно ал. 3, когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 3000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.

В § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на "повторност" на нарушенията: предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласн о § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН, нарушение от същия вид е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.

В случая процесната дървесина е намерена в имот в местността „Вехти лозя“, който не е конкретизиран и безспорно установен. Производството по установяване и санкциониране на административните нарушения е строго формално, регламентирано от императивни норми, уреждащи съдържанието на административните актове, процесуалните действия и правомощия на административните органи. Съдът намира, че в случая съставеният АУАН не отговаря на изискването за форма. В противоречие с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в него не се съдържа ясно и точно посочване н а мястото на извършване на нарушението. В АУАН най-общо е посочено, че нарушението е извършено в гр. Дряново, местност „Вехти лозя“. От събраните по делото доказателства се установява, че местността „Вехти лозя“ не попада в урбанизираната територия на гр. Дряново, а обхваща доста голяма земеделска територия в околностите, като в голяма част от имотите са изградени временни постройки. В АУАН не са посочени GPS координати на мястото на нарушението, каквато според св. Г. е установената практика, като в хода на настоящото производство не се установиха данни, въз основа на които да се направи категоричен извод относно мястото на извършване на нарушението.

В производството по чл. 58а и сл. от ЗАНН съставеният АУАН е основен елемент от административнонаказателното производство и има сезираща и обвинителна функция, поради което е недопустимо в същия да не е индивидуализиран основен съставомерен признак на твърдяното нарушение от обективна страна. В случая не се касае за допусната несъществена нередовност по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като, както беше посочено и по-горе, в хода на съдебното производство 4 не се събраха данни, въз основа на които да се направи категоричен извод за точното място на извършване на нарушението, поради което не са налице условията за налагане на наказание и нарушителят следва да бъде оправдан, на основание чл. 58в, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.

Неоснователно е искането на процесуалния представител на РДГ - гр. Велико Търново, ако съдът прецени, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер да изпрати материалите на РП Габрово за образуване на наказателно производство. Както беше посочено и по-горе с Постановление от 24.01.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово /ТО – Трявна/ е прието, че процесното деяние не представлява престъпление по чл. 235, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и е постановен отказ да се образува досъдебно производство.

За яснота следва да се посочи, че искането с решението си съдът да присъди равностойността на липсващите дърва, предмет на нарушението, е неоснователно.

Съгласно чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН в това производство съдът се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН, като не е предвидена възможност за присъждане на паричната им равностойност.

Доколкото присъждането на паричната равностойност на липсващи вещи, предмет на нарушението, които подлежат на отнемане в полза на държавата, се явява вид репресивна мярка, приложението следва да произтича от изрична разпоредба на

Закона, а в случая такава липсва, както в ЗАНН, така и в Закона за горите.

Освен всичко изложено до тук, за яснота следва да се посочи, че нормата на чл.

266, ал. 3 от Закона за горите предвижда две алтернативни наказания – глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото, като първоначалната преценка кое от тези наказания следва да бъде наложено е на административнонаказващия орган. В случая АНО е счел, че следва да бъде наложено второто по вид наказание безвъзмезден труд в полза на обществото и е внесъл преписката в съда, чиито правомощия, при безспорно установено нарушение, в производството по чл. 58а от ЗАНН се свеждат до налагане именно на това наказание. Определянето на вида и размера на наказанието е дейност на съда, като наказанието следва да е съобразено с тежестта на нарушението и с оглед личността на нарушителя. В конкретния случай по делото безспорно се установи, че М. П. И. е с 51% трайно намалена работоспособност, с диагноза “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и претърпени седем интервенции, поради което и приложното поле на наказанието “безвъзмезден труд в полза на обществото“ е силно ограничено. В определени случаи това наказание може да е на практика неизпълнимо и противопоказно за здравето на лицето, което е несъвместимо с целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН. В подкрепа на това следва да се посочи, че в чл. 12б, ал. 4 от Закона за социално подпомагане е изрично предвидено, че включването в програми 5 за заетост не е задължително за бременни жени след третия месец на бременността им, за лицата с трайни увреждания /лица с установена степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто/ или с установена временна неработоспособност. Поради изложеното първоначалната преценка на АНО кое от двете наказания да бъде наложено и дали да внесе административнонаказателната преписка в съда за налагане на алтернативно предвиденото административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, следва да бъде по-задълбочена. По изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице условията за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото“ на лицето, на което е съставен АУАН, което налага оправдаването му на основание чл. 58в, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.