Определение № 701 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Перник, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500582 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П. И. П. против Определение № 309/05.05.2025г. по гр. д. № 1328/24г. на РС – Радомир, с което се отхвърля искането по чл.

248 от ГПК на адв.П. И. П. за изменение на постановеното по делото решение № 69/11.03.2025 г. в частта за разноските.

По изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл.

248 ГПК като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ от 500лв. на 790лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД е подала отговор, с който моли същата да бъде оставена без уважение и за потвърждаване издаденото решение по дело № 20241730101328/2024г. по описа на Районен съд - Радомир, в частта, касаеща присъдения адвокатски хонорар.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Гр. д. № 1328/24г. на РС – Радомир е образувано по искова молба, депозирана от В. А.

К. чрез адв. П. И. П. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201513004, с която е предявен иск съдът - да прогласи нищожността на чл.10 ал.1 /в който е предвидено "Бързо разглеждане на искането за кредит"/ и нищожността на чл.10 ал.2 /в който е предвидено "Експресно обслужване по Кредита"/ от Договор за заем № *** сключен на ***, поради 1 това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и присъждане на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. П. И.

П. адвокатски хонорар съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Моли, в случай, че се присъди адв. възнаграждение, то да бъде в минимален размер (решение СЕС по дело С438/22), тъй като съобразяването е материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност обуславят решение точно в тази посока. Моли това да се приеме и като възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В производството пред районния съд е постановено решение № 69/11.03.2025 г., с което признава за установено в отношенията между В. А. К. и „Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК: 20151300, че сключеният между тях Договор за заем № *** сключен на *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на адвокат П. И. П. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В тази връзка е приел, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С молба от 14.04.2025 г. адвокат П. И. П. е поискал на основание чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските, с което му е присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА в размер на 500 лв. к а т о му бъдат присъдени още 290лв.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на адвокат П. И. П. по чл.

248 ГПК, като е препратил към изложените мотиви в съдебното решение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Не е спорно и видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице – ищецът В. А. К., поради което адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение.

Същевременно както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл е определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, първо т. о., определение № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г по описа на ВКС второ т. о и др.). Постановеното в 2 решението на СЕС е общо за случаите на ангажиране имуществената отговорност за разноски за адв. възнаграждение на осъдената да ги заплати страна в производството пред съда, вкл. в хипотеза на осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. и липсват основания както в закона, така и произтичащи от мотивите на решението на СЕС, които да обосноват изводи за неприложимост на решението на СЕС в хипотезата на правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. Според приетото в решението на СЕС, националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна.

Още повече, че в случая размерът му не е договорен между страните по договора за правна помощ, която е предоставена по реда на чл. 38 от ЗАдв, а е определен от съда, поради което и за противната страна не е съществувала процесуална възможност да възразява срещу прекомерността на предварително договорено и заплатено от страната възнаграждение (в този смисъл е Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 374 от 6.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г. и др.).

Настоящата въззивна инстанция съобразява действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и обема на осъществения в първоинстанционното производство труд от процесуалния представител на ищеца. В случая, не е налице висока степен на правна и фактическа сложност на делото – предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, като е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, а освен изготвяне и депозиране на исковата молба и писмено становище, не са извършвани други процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, който не се е и явил в проведеното по делото съдебно заседание. Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга следва да е в размер, съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и сл.

Г П К по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Поради това, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде увеличаван над сумата от 500 лв., който справедливо съответства на положения труд. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че присъждането на адв. възнаграждение над този размер от 500лв. не отговаря на тези критерии и би бил прекомерен и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на делото по конкретното първоинстанционно производство.

Само за пълнота следва да се посочи, че предвид възприетото в практиката на ВКС – Опр. № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., І т. о., ТК, че в основата на искането за обявяване на нищожността по съдебен ред на нищожни клаузи на сключения с ищеца потребителски договор стои обективният факт на едно правоотношение, произтичащо от един договор за заем и свързаността на фактическите състави за установяване нищожността на отделните клаузи, то след като в случая ищецът е сезирал съда с искане за прогласяване нищожност на две клаузи от сключен между страните Договор за заем, то не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а е предявен един иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

По изложените съображения, поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, определението по чл. 248 от ГПК в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение. Затова в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат 3 разноски съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 248 от ГПК и за заплатена по частната жалба държавна такса – в този смисъл изрично Определение № 1411 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1880/2023 г., I т. о., ТК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 309/05.05.2025г. по гр. д. № 1328/24г. по описа на Районен съд - Радомир - в обжалвана част, с което се отхвърля искането по чл. 248 от ГПК на адв.П. И. П. от АК - ***, пълномощник на В. А. К. за изменение на постановеното по делото решение № 69/11.03.2025 г. в частта за разноските за сумата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 790 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Перник, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500582 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П. И. П. против Определение № 309/05.05.2025г. по гр. д. № 1328/24г. на РС – Радомир, с което се отхвърля искането по чл.

248 от ГПК на адв.П. И. П. за изменение на постановеното по делото решение № 69/11.03.2025 г. в частта за разноските.