Определение № 10592 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10592 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100512722 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 66, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25012370/21.03.2023 г. на М.А.Г. - Д.а срещу протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 55073/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя, обективирано в заявление от 24.03.2022 г. за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу постановеното по делото Определение № 20015231/21.02.2022 г., с характер на разпореждане.

Частният жалбоподател (ищец по гр.д. № 55073/2019 г. по описа на СРС) поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че за нея са били налице причини от обективен характер за пропускане на срока, чието възстановяване желае, свързани с необходимостта от грижи за съпруга й, който е бил с влошено здравословно състояние.

Препис от частната жалба не подлежи на връзване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Частната жалба е редовна. Разгледана по същество, те е неоснователна.

М. Д. Д. и М.А.Г. – Д.а са предявили обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД срещу Българска национална телевизия, В.А., Б.В., Национална полиция, И.С., В., Н.Н. и Прокуратура на 1

Република България за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 000 000 лева и иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 900 000 лева, по които е образувано гр.д. № 6271/2016 г. по описа на Софийски градски съд.

След намаляване на размера на исковите претенции производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС, където е заведено под гр.д. №61438/2018 г.

Последвалото увеличаване на размера на исковите претенции е станало причина за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност отново на Софийски градски съд, където е образувано като гр.д. № 6999/2019 г. Ищците отново са намалили размера на исковите претенции до сумата от по 23 950 лева, което е довело до прекратяване на гр.д. № 6999/2019 г. по описа на Софийски градски съд и изпращането му по подсъдност на СРС, където е образувано като гр.д. № 55073/2019 г. Последното е прекратено при приложение на чл.129, ал.3 ГПК с Определение № 20015231/21.02.2022 г., препис от което е връчен на жалбоподателя на 14.03.2022 г., видно от разписка към съобщение от 22.02.2022 г.

/л.74/. Със заявление от 24.03.2022 г. М.А.Г. – Д.а е поискала продължаване на срока за обжалване на съдебния акт при твърдения да е пропуснат, поради особени непредвидени обстоятелства, свързани с влошено здравословно състояние на майка й и на съпруга й.

Молбата е оставена без уважение с определение, постановено в проведено на 13.02.2023 г. открито съдебно заседание.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на Г. – Д.а.

Правилно решаващият съдебен състав е отчел отсъствието на представени доказателства в подкрепа на твърдените от жалбоподателя в настоящето производство обстоятелства, довели до пропускане на срока, чието възстановяване е пожелала същата.

Представеното удостоверение от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД – София, епикриза и болничен лист от 13.10.2022 г. се отнасят до хоспитализация на другия ищец в период, чието начало е след повече от шест месеца от изтичане на срока за обжалване на Определение № 20015231/21.02.2022 г., както и до свързана с тази хоспитализация временна неработоспособност.

Представената с частната жалба епикриза на жалбоподателя сочи на проведена девет месеца след връчване на горепосоченото определение малка оперативна процедура на раменен пояс и горен крайник, свързан с еднодневен престой (на 19.01.2023 г.) на М.А.Г. – Д.а в лечебно заведение. Представените болнични лиса от 20.01.2023 г. и от 20.02.2023 г. сочат на възникнала временна неработоспособност на същата далеч след изтичане на срока за обжалване на определението, с което е върната исковата молба. Пред въззивния съд повторно е представена, но този път от части епикризата от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД – София на М. Д. Д., както и болнични листа от 14.02.2023 г. и 08.03.2023 г. и резултат от клинична лаборатория на същия от 23.02.2023 г., които се отнасят обстоятелства, настъпили значителен период от време след изтичане на предоставения срок за обжалване на определението по чл.129, ал.3 ГПК. Вън от посоченото, твърдяната връзка между 2 заболяването на ищеца М. Д. и предхождащото установяването му препятствие за жалбоподателя да депозира жалба срещу Определение № 20015231/21.02.2022 г. не се установява от приобщената по делото доказателствена маса.

Поради изложеното за въззивния съд отсъстват основания за формиране на извод, че срокът за обжалване е бил пропуснат по независещи от страната причини и процесуалното й бездействие в рамките на този срок е било извинително, доколкото не се дължи на нейно неоправдано поведение.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 25012370/21.03.2023 г. на М.А.Г. - Д.а срещу протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 55073/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя, обективирано в заявление от 24.03.2022 г. за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу постановеното по делото Определение № 20015231/21.02.2022 г., с характер на разпореждане.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в седмичен срок от връчване му на М.А.Г. - Д.а.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3