Решение № 4509 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4509 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330105723 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на Т. Т. М. с ЕГН:

********** и адрес: гр. ********, ул. ******* № ** чрез адв. И. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза на чл. 11 от договор за кредит от 08.03.2022 г. за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 08.03.2022 г. за сума от 1900 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-47,80%.

Съдържа се задължение за предоставяне на обезпечение с определени изисквания и клауза за неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1705,16 лв. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор признава иска.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки визирани в чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, а именно същия е заявил изрично преди първото по делото открито съдебно заседание, че признава иска. Искът не противоречи на 1 закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК. Ето защо иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Липсата на постигнато съгласие между страните за игнориране на процесната клауза и включването на посочената неустойка в погасителния план съдът намира за причина за водене на делото и съответно наличие на поведение у ответника налагащо предявяване на иска. Ето защо последния следва да поеме отговорност за разноските на ищеца, които са в размер от 68,21 лв. за държавна такса и следва да се присъдят на ответника.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД Е. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 570,52 лв. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем от 08.03.2022 г., сключен между Т. Т. М. с ЕГН:

********** и адрес: гр. ********, ул. ******* № ** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

2

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 да заплати на Т. Т. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

********, ул. ******** № ** , сумата от 68,21 лв. (шестдесет и осем лева и 21 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 да заплати на адвокат ЕАД Е. И., ЕИК ********* с адрес на дейност гр. ********, ул. „ ******“ № **, ап. ***, представлявано от Е. И., сумата от 570,52 лева (петстотин и седемдесет лева и 52 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3