Решение № 32 от 17.02.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Панагюрище, 17.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. С. П. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с искане да се прогласи за нищожен договор № 40006261448, под евентуалност за нищожна клауза - раздел 6 от същия договор касаеща заплащането на „пакет допълнителни услуги“ и даваща право на ответника да получи заплащане на такса по пакет от допълнителни в размер на 1575,00 лева, поради противоречие на добрите нрави, под евентуалност заобикаляне и противоречи на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 40006261448 от 19.10.2021 г. с ответника като му е предоставена в заем сума от 1500 лв.

Сочи се, че е уговорен ГПР 48,90% и годишен лихвен процент 41,00%, със срок на кредита 30 месеца, с обща стойност на всички плащания 3996,21 лева. Излага се, че е постигната уговорка в раздел 6 за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1575,00 лева.

В исковата молба се излага, че е налице накърняване на добрите нрави, доколкото едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престациязаплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане. Твърди се, че в конкретния случай при заем с кратък срок на ползване е уговорена в размер на близо 200 % от стойността на кредита. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката се нарушава изискване ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в случая реално няма допълнително предоставени услуги.

Освен това се сочи, че след като е необходимо да се подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставена по силата на договора, която трябва да бъде възмездна, а за 1 нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане на съгласие между страните. Сочи се, че са противоречащи на добрите нрави и са неравноправни по см. на чл.

143, т. 19 ЗЗП клаузите на раздел 6 от договора, в които е посочен размерът на ГПР, тъй като действителния ГПР е различен от посочения, с което потребителят е въведен в заблуждение, като освен това не е ясен механизмът по който се образува ГПР, респ. от какви други разходи се образува освен възнаградителната лихва. Твърди се, че нищожните клаузи на договора по отношение ГПР не биха могли да се заместят, тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден и не следва да се приема, че би бил сключен без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, поради което целият договор се явява нищожен. Твърди се, че не са спазени изискванията посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12, чл. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Изложени са доводи, че предоставената услуга „Флекси“ по същество касае управление на кредита по см. на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но не представлява допълнителна услуга. Сочи се, че всъщност с това възнаграждение кредиторът си осигурява допълнителна печалба в размер на отпуснатия кредит. Моли да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се излага, че доводите изложени в исковата молба са необосновани, неоснователни и недоказани. Сочи се, процесния договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК.

Твърди се, че лихвения процент по договора е уговорен като фиксиран, като не е налице противоречие с добрите нрави. Изложени са доводи, че страните имат право да уговарят лихва над размера посочен в чл. 10, ал. 2 ЗЗД, като така уговорения лихвен процент от 41 % не противоречи на добрите нрави, с оглед размера и срока на договора. Твърди се, че в чл. 5 от общите условия към процесния договор ясно е посочено как е изчислен ГПР. Изложени са доводи, че възнаграждението за предоставен пакет за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР, доколкото в ЗПК лимитативно са изброени компонентите от които се образува ГПР. Сочи се, че клаузата за допълнителни услуги не противоречи на чл. 10а ЗПК, тъй като допълнителните услуги заявени от кредитополучателя не са условие за сключване на договора за кредит, като същите представляват дейности, който ще се извършват във връзка със сключения договор за кредит. Твърди се, че всички предпоставки за упражняване на допълнителния пакет услуги са ясно и точно описани. Сочи се, че допълнителните услуги дават право на кредитополучателя за едностранна промяна на погасителния план по кредита, както и право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпуснатия кредит. Сочи се, в рамките на един работен ден искането на кредитополучателя е одобрено и е предоставена исканата сума, респ. всичко това води до извода, че дейностите, които кредитора е извършил не са такива по см. на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че с уговаряне на възнаграждение по допълнителния пакет услуги се цели получаване на допълнително възнаграждение от кредитодателя, тъй като всички клаузи в договора за кредит за индивидуално уговорени, поради което и същите не се явяват неравноправни. Доколкото пакета за допълнителни услуги не е задължителен, то не следва да се включва в ГПР. Моли се да се отхвърлят предявените искове.

Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се установява, че между кредитодателят „Профи кредит България“ ЕООД и кредитополучателя С. С. П. е сключен договор за потребителски кредит № 40006261448 от 19.10.2021 г., с който на ищеца му е предоставена в заем сума от 1500 лв. С уговорен ГПР 48,90% и годишен лихвен процент 41,00%, със срок на кредита 30 месеца, с обща стойност на всички плащания 3996,21 лева. Освен това в договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на сума в размер на 1575,00 лева - възнаграждение за закупен пакет услуги. Към процесния договор за кредит е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като същите се състоят в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на клауза от договор за кредит касаеща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги към договор за кредит поради, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречащ на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, допълнителните услуги са в размер на 1575,00 лева.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че действително клаузата от процесния договор касаеща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги към договор за кредит се явява нищожна поради противоречие със законна, поради следното:

С оглед посоченото в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги към процесния договор за кредит следва да се изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени следните услуги: приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение 3 на клиента. В същото време посочените в споразумението допълнителни услуги, услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по- слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още повече, че е посочено, че цената на допълнителните услуги е дължима от потребителя към момента на сключване на договора, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора.

Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна - търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения.

Тези суми се дължи от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че договора за допълнителни услуги се явява недействителен поради противоречие с императивни правила на чл. 19, ал 4 ЗПК установени с оглед защита на потребителите.

Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от ищеца твърдения за нищожност на процесната клауза от договора за кредит предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, с оглед на което следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен като бъде прогласена нищожността на посочената клауза от договора.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото - в размер на 159,84 лева ДТ, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА - в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение в по - висок от минималния размер (съобразно размерите на адв. възнаграждения към момента на сключване на договора за правна - защита и съдействие), тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, при това в не голям обем, като защитата по иска се състоя в доказването на еднакви факти.