Решение № 150 от 24.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. ЛЕВСКИ, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410101029 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „***“ ЕАД, гр.София против С. Д. П. от гр.Б., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 9008,83 лв., от които: 7601,37 лв. главница, 1148,56 лв. - договорна лихва за периода 05.12.2024г. - 29.05.2025г., 258,90 лв. - обезщетение за забава за периода 05.12.2024г. - 12.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 25.06.2025г. до изплащане на вземането - на основание Договор за потребителски кредит №*** от 19.06.2023г.

Ищецът твърди, че на 19.06.2023г. сключил с ответника С. Д. П.

Договор за потребителски кредит №***, по силата на който на ответника като кредитополучател била предоставена сума в размер на 11272,50 лв. Посочва, че съгласно чл.7, ал.2 от договора средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, и кредитът се счита за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка, а в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се 1 присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди, че в процесния случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Bank живот агент“ в размер на 2572,50 лв., като общото крайно задължение по договора възлизало на 17099,76 лв. Последната сума била разсрочена на 35 погасителни месечни вноски - 34 вноски всяка в размер на 488,57 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 488,38 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 30,25 %. Кредитополучателят се задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.12.2024г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.12.2024г., 05.01.2025г., 05.02.2025г. Твърди, че длъжникът бил търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, като същото било получено на 29.05.2025г.

Ответникът не изпълнил задължението си, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №543/2025г. по описа на Районен съд - Левски по реда на чл.417 от ГПК. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на ответника към „***” ЕАД, по договора е било в размер на 8749.93 лв. (7601.37 лв. главница и 1148.56 договорна лихва).

Посочва, че съгласно чл.9, ал.4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.06.2025г. е било в размер на 258.90 лв.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника С. Д. П., който в законоустановения срок е подал писмен отговор.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е нищожен , тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и 10 ЗПК.

Твърди, че не е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК за посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му. В процесния договор бил посочен размер на кредита - 8700,00 лв., както и общ размер на кредита - 11272,50 лв., като не било ясно от посоченото как е формиран общият размер на кредита, доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Посочва, че нормата на чл.10 ЗПК поставя изискване за сключване на договора за потребителски кредит по 2 ясен и разбираем начин за потребителя, което условие в конкретната хипотеза на чл.7 от процесния договор не било изпълнено.

Твърди, че изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК относно лихвения процент по кредита в процесния случай е спазено само формално. Посочен е ГЛП в размер на 30,25 %., но предвид конкретното съдържание на договора, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е отразено като размер на кредита първо 8700.00 лв., а след това - общ размер на кредита от 11272,50 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. Потребителят бил заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. Счита, че по този начин реално приложимият лихвен процент остава неясен, неточен и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Прави извод за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Навежда довод, че не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му е включено вземането за застрахователна премия. Излага аргументи, че застрахователна премия следва да бъде включена при формиране на ГПР, предвид предпоставката, при която става изискуема и това, че представлява сигурен разход за потребителя. Твърди, че кредиторът недобросъвестно включил застраховката в главницата с цел да не я включи при формиране на ГПР.

Предвид това, действителният ГПР по договора не е 33,31 %. Навежда довод, че непосочването на действителния размер на ГПР по договора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит. Сочи още, че в договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР, което е в противоречие с изричното изискване на чл.10, т.2, буква "е" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Излага аргументи, че застрахователната премия в процесния случай представлява общ разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Сочи, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го 3 сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Позовава се на решение на СЕС по дело С-377/2014г., с което аргументира, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя. В общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива, които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита.

Посочва, че чрез включване на общи разходи по кредита като главница изкуствено се намалява размера на ГПР, но доколкото те се олихвяват, се увеличава размерът като абсолютна стойност на сумата за възнаградителната лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя. Излага аргументи, че тъй като застрахователната премия в процесния случай представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, същият следва да намери отражение в размера на ГПР. В случай, че застрахователната премия бъде приспадната от главницата, ГПР ще бъде много по-висок от записаното в договора (ще се намали стойността на размера на кредита във формулата за определянето на ГПР). Навежда довод, че тъй като неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, последицата е нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК.

Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, чрез пълномощника ю.к.М. Н., който поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и моли да бъде уважена.

Ответникът не се явява, представлява се от пълномощника адв.Й.М. – ПлАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени бележки, в които поддържа доводите за нищожност на договора за потребителски кредит и се позовава на практика на СЕС.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №543/2025г. по описа на Районен 4 съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.417, т.2 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №278 от 27.06.2025г. с която е разпоредено длъжникът С. Д. П. да заплати на кредитора „***“ ЕАД: сумата 7601,37 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 25.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1148,56 лв. – договорна лихва за периода 05.12.2024г. до 29.05.2025г.; сумата 258,90 лв. – мораторна лихва за периода 05.12.2024г. до 12.06.2025г., както и разноски за държавна такса в размер на 180,18 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист за вземанията по нея от 27.06.2025г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл.414 ГПК. От събраните по заповедното производство доказателства е установено, че възражението е подадено преди образуване на изп. дело и връчване на заповедта за изпълнение от съдебен изпълнител.

Предвид на изложеното срокът по чл.414 ГПК не е започнал да тече и съдът приема, че възражението е подадено в срок.

Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК е подаден в законоустановения едномесечен срок. Същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът намира следното:

Установява се от Договор за потребителски кредит №*** от 19.06.2023г., че между „***“ ЕАД като кредитор и С. Д. П., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 8700 лв. със срок на договора 05.06.2026г. В параметрите на договора е посочена застрахователна премия в размер на 2572,50 лв. по застраховка живот „***“. Посочен е общ размер на кредита 11 272,50 лв.

В чл.19 от договора е установено, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като при негово желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Съгласно клаузата на чл.7.2 от договора средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя. Кредитът се счита за 5 усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банкова сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.