Решение № 160 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501142 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 27161/25.03.2025г., подадена от Община Варна срещу решение № 766/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 10250/2024г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните А. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.

„А.“, ул. „С.С.К.М.“ № ****, от една страна, и Община Варна, БУЛСТАТ 000093422, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, от друга страна, че ответникът Община Варна не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.“, местност „Б.-ю.“, с площ 1954 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при граници и съседи на имота: ****, *****8, ****, *****5, *** и ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Въззивникът счита, че изводите на районния съд се основават на противоречиви факти и недостатъчно доказателствен материал. Сочи, че по делото остава неизяснено предназначението на терена, в който попада процесният имот. Счита, че не е ясно как съдът е достигнал до решаващия извод, че имотът е бил включен в горския фонд към момента на приемане на 1

ЗСПЗЗ. Твърди допуснато процесуално нарушение от съда във връзка със задължението му да следи и служебно за установяване на релевантните факти посредством експертиза. Въззивникът излага още, че съдът е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на констативния нотариален акт за собственост на ищеца. Навежда и доводи за противоречие в показанията на свидетелите на ищеца. Моли решението да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна А. К. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият излага, че ответникът, който носи доказателствената тежест да установи твърдяното негово право на собственост върху процесния имот, не е ангажирал категорични доказателства в тази насока. Счита, че придобивното основание по чл.25 от ЗСПЗЗ остава недоказано. Излага съображения, че аргументите относно придобивната давност са ирелевантни, доколкото предявеният установителен иск е отрицателен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е още частна жалба вх.№ 39178/02.05.2025г., подадена от А.

К. Г., ЕГН ********** срещу Определение № 5266 от 22.04.2025г., постановено по гражданско дело № 10250/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 24416/18.03.2025г., подадена от ищеца А. К. Г., с която е направено искане за изменение в частта за разноските на решение № 766/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 10250/2024г., на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Жалбоподателят сочи, че същото не е съобразено с приложимите правни норми, като твърди, че при приложение на решение на СЕС по дело c-438/22 претендираният размер на адвокатско възнаграждение отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие, както и че е минимално предвидения в Наредба № 1/2004г. размер. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

2

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на А. К.

Г., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.“, местност „Б.ю.“, с площ 1954 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при граници и съседи на имота: ****, *****8, ****, *****5, *** и ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 26, том II, рег. № 3483, дело № 226 от 2024 г. по отношение на поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Варна, местност „Б.ю.“, с площ 1954 кв. м. Твърди се, че същият имот е съседен на притежаваното от дядото на ищеца лозе. Тъй като имотът бил видимо запуснат и никой не го поддържал, през 2013 г. ищецът решил да загради същия с телена ограда, почистил го от обраслата растителност и посадил 15 бр. плодни дръвчета, в това число райска ябълка, бадем, праскова, кайсия, както и сливи. Ищецът твърди още, че е поставил три еднотонни цистерни за съхранение на вода в имота, за да може да отглежда плодните дръвчета, с оглед липсата на изградено водопроводно отклонение към ПИ. Излага, че считано от 2013 г. до подаване на исковата владее процесния имот явно, необезпокоявано и трайно. Въпреки това и издадения КНА при опит за снабдяване със скица за имота, ищецът установил, че за него имало съставен Акт за частна общинска собственост № 8, том 58, рег. № 22457 от 18.07.2024 г.

Счиа, че не са налице предпоставките за актуването на имота, като излага, че от съставения АЧОС не се установява конкретно придобивно основание.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който иска се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че е упражнявал давностно владение, като се твърди, че Община Варна е собственик на имота, за което е издаден АЧОС № 11137/15.07.2024г.

Ответникът се позовава се на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ като придобивно основание. Твърди, че имотът е земеделски и попада в територия по пар.4,ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага съображения относно записване на имота в различните планове на неидентифициран собственик, както и че по отношение на същия не са постъпвали реституционни претенции, нито е признато, респективно възстановено право на собственост. Поддържа се, че не са налице и ползватели, трансформирали правото си на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Излага още, че до влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, респективно завършване на процедурата по възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, ако то следва влизането в сила на посочената норма, давност в полза на ищеца не би могла да тече. Отделно от това счита, че и след придобиването на имота от общината не би могла да тече давност за ищеца до 07.03.2022 г., предвид 3 наложения с пар. 1 от ЗД на ЗС мораториум. Оспорва се наличието и на останалите предпоставки на чл. 79 от ЗС, в това числов твърденията че ищецът обработва процесния имот. Твърди се, че при извършена проверка на 28.03.2024 г. от служители на ответника на място, същите са констатирали, че ПИ е заграден с бодлива тел частично и е обрасъл със саморасла дървесна и тревиста растителност, липсвали постройки, табела или друга индиция някой да полага грижи за него, като е установено само изсичането на голям брой дървета. При повторна проверка, извършена на 02.04.2024 г., било констатирано, че имотът е изцяло заграден с бодлива тел и е установено, че са отсечени над 40 броя дървета.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен от ищеца по делото е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том II, рег.№ 3483, дело № 226/2024г. на нотариус Борис Василев, рег.№ 124 в НК, видно от който А. К. Г. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР, находящ се в гр. Варна, местност „Б.-ю.“, с площ 1954 кв. м.

Представен от ответника е акт № 11137 за частна общинска собственост от 15.07.2024г. за поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна с вписано правно основание – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а от ответника е представена и административната преписка по съставянето му.

Представена от ответника е и административната преписка, образувана във връзка със заявление на А. К. Г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост.

Представени са още протокол за извършени огледи на място в процесния имот от 21.03.2024г. и от 02.04.2024г., изготвен от служители на Община Варна, с приложен към тях снимков материал. В първия протокол е отразено, че имотът е частично ограден с бодлива тел, но в него може да се влезе от северозападната му граница, където няма ограда; няма следи да е обработван от дълго време; обрасъл е със саморасла растителност; има следи от изрязване на клони и отсичане на дървета; няма постройки и табела. Във втория протокол е описано, че имотът е изцяло заграден с бодлива тел и телена мрежа, омотана около дървени колове и съществуващи дървета; няма табела и обособен вход; няма постройки; имотът е видимо нестопанисван и обрасъл; има отсечени клони и дървета.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищца – П. П. и С.Р..

Съгласно показанията на свидетеля П. П., същият знае, че ищецът А. има място в „Б. - юг“ от около 10-12 години, тъй като той самият има място там /неговият имот е почти срещуположно на този на ищеца, през пътя от север/. Виждал е ищецът заедно с майка си и жена си да ходят, да чистят, да се мъчат нещо. Описва имота като меко казано горичка. Ограден е, входът му е мрежа с катинарче. Преди 2-3 години ищецът насял в имота 7-8 фиданки.

Преди година и половина – две поставил в имота бидони за вода, за да може да ги полива. Посочва, че често вижда А. в имота, поне 2-3 пъти в месеца.

Освен него и семейството му друг не е виждал в имота. Относно предявения 4 му снимков материал, находящ се на л. 61, 62 и 63 от делото, заявява, че това място не му е познато, като такава бодлива тел не е виждал в имота на ищеца.

Съгласно показанията на свидетеля С.Р., същият знае, че ищецът има имот в Б. – юг, доколкото самият той има имот там /комшии са/. Стопанисвал го от поне 10 години. Ограден е, като в него се влиза през портал, има мрежа, заключва се. В имота има дръвчета, цистерни за вода, които А. сложил там преди около 2 години. Виждал е жената на ищеца, майка му, които са идвали да работят, да гледат дръвчета, да садят домати, като по-скоро не успявали, защото до скоро нямало вода и било трудно. Други хора не е виждал в този имот. Относно предявения му снимков материал категорично заявява, че това не е имотът на ищеца, като посочва, че неговият е с плътна мрежа. Преди 7-8 години имотът бил ограден с бодлива тел, но тя изгнила и А. преди около 3-4 години го заградил с нова мрежа.