Решение № 55 от 20.04.2022, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н И Е № 55/20.4.2022 г. гр. Ямбол, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА

СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на прокурора Георги Георгиев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 32 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Чапъра ММ“ ЕООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя М.И.М., чрез пълномощника му адв.Г.П.Д.

*** за проверка на Решение № 13/14.01.2022 г. постановено по АНД № 20212330200895 по описа на Районен съд-Ямбол за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000470/29.07.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Бургас, с което на касатора, основание чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, защото обратно на приетото от съда, превоза по автобусна линия Ямбол – Чарда - Ямбол е извършен въз основа на договор № Д-373/30.04.2019 г. сключен между Община Стралджа от една страна и 10 превозвачи, от друга, между които е и "Чапъра ММ" ЕООД, като при логично и смислово тълкуване на текста на дговора е видно, че датата 01.05.2021 г. е срока, в който следва да се проведе процедурата по обществената поръчка и да се сключи договор с превозвач излъчен при тази процедура, но това не е краен срок на действие на договора за превоз. На следващо място се сочи, че имуществената санкция на дружеството е ангажирана на основание чл. 96, ал. 1, т.

8 от ЗАвтПр, където законодателят е употребил термина

"превози", т.е. множество, за разлика от останалите алинеи на същия законов текст където термина е "превоз", т.е. еднократно осъществен такъв водещ до административнонаказателна отговорност и при положение, че е налице нарушение, а такова както е посочено по-горе не е налице, и то е констатирано при една проверка, извършена на 23.07.2021 г., което се състои в допускане на "превози" без наличие на договор за това, то би следвало санкцията да е една, а не да се налагат единадесет отделни санкции за това. Според касатора на практика, с издаване на единадесет наказателни постановления общия размер на наложените санкции води до изпадане на дружеството в неплатежоспособност, съответно неговата последваща ликвидация, каквато не е целта на закона. Претендира се решението на първата инстанция да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което да бъде отменено наказателното постановление - предмет на делото, като на дружество се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.Д., който доразвива доводите в жалбата и подържа направените с нея искания.

За ответника по касация се явява юрисконсулт М., която счита че районния съд правилно и законосъобразно е потвърдил издаденото наказателно постановление, като към преписката са приложени договор от който е видно, че срокът е изтекъл на 01.05.2021 г. и пътен лист, който безспорно доказва, че е осъществен превоз.

Сочи, че действително дружеството е санкционирано с единадесет наказателни постановления, тъй като е извършило превози на различни дати и има иззети като доказателства единадесет пътни листа. Твърди, че е спазен принципа, който е основополагащ за административния процес, а именно за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание. Моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в процеса прокурор намира обжалваното решение на районен съд за правилно, обосновано и законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна, тъй като в хода на образуваното административнонаказателно производство и при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 96, ал.1, т. 8 от Закона за автомобилните превози, тъй като е допуснал извършване на превози по автобусна линия, за която не е имал договор с Община Стралджа. Според прокурора, действително по делото са налице доказателства, че касационния жалбоподател е имал сключен договор от 30.04.2019 г. за пряко договаряне на обществен превоз на пътници по автобусни линии от квотата на Община Стралджа, между която е и горепосочената автобусна линия с общината, но въпросният договор е бил срочен - до избор на изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки и сключване на договор, но не по-късно от 01.05.2021 г. и с изтичането на този срок, съобразно клаузите на договора правилно е прието, че същият е бил прекратен, като не са налице данни по делото срокът му да е бил продължен или да е бил сключен нов договор между Общината и превозвача. Сочи, че от приложения към делото пътен лист, попълнен със съответните данни и реквизити и при наличие на съответните заверки, правилно е прието, че на посочената в него дата е бил извършен превоз на пътници по съответната автобусна линия и не е спорно, че на касационния жалбоподател е била извършена една проверка, като след приключването й са били установени единадесет броя извършени административни нарушения по чл.30, т. 7 от въпросната наредба за времето от 03.05.2021 г. до 30.05.2021 г. Приема, че в случая правилно административнонаказващият орган е наложил за всяко едно от извършените административни нарушения отделно административно наказание съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАНН, като намира, че при административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23 - 26 от НК и ако са налице две или повече деяния, както в конкретния случай, за всяко едно от тях следва да се наложи отделно административно наказание. Предвид изложеното, представителят на ЯОП предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество обаче, същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 13/14.01.2022 г. по АНД № 20212330200895/2021 г., Районен съд - Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 22-0000470/29.07.2021 г. на Директора на РД „Аавтомобилна администрация“ - Бургас, с което на касатора „Чапъра ММ“ ЕООД - гр.Ямбол на основание чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.за нарушение на чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган; както АУАН, така и в

НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на службата им, нарушението е описано ясно, нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение и са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според съдът от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, за което правилно е бил санкциониран, като е счел че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с нищо от обикновените случаи на нарушения на този текст от наредбата.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при спазване на процесулните правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Несъмнено е установено извършването на описаното в АУАН и НП нарушение, като е дадена правилната правна квалификация и е наложена съответстващата на това административна санкция. Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, тъй като решението е подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна и е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни норми.

За да достигне до този извод районният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и се е произнесъл по доводите за незаконосъобразност касаещи АУАН и НП.

Разпоредбата на чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, задължава лицето по чл. 2, каквото е касатора, да не допускат извършването на превоз по автобусни линии без валиден договор с възложителя и/или без валидно маршрутно разписание.

От своя страна санкционната норма на чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвтПр предвижда, че се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание.

Понастоящем изискуемите предпоставки са налице, тъй като от една страна е доказано извършването на превоза, за чието осъществяване управителя на санкционираното дружество е подписал пътния лист, а от друга страна сключения с община Стралджа Договор № Д-373/30.04.2019 г., на който се позовава касатора, е прекратил правното си действие с изтичане на уговорения срок, като в това отношение няма място за тълкуване и интрепретации, доколкото в раздел VІІІ изрично е записано, че срокът на действие на договора е не по-късно от 01.05.2021 г. Допусната е възможността прекратяването да стане и по-рано при избор на изпълнител след проведена процедура по ЗОП и сключване на договор, но не е предвидено продължаване действието на договора след 01.05.2021 г., поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни.

Пречка за продължаване срока на действие на договора е и разпоредбата на чл. 5, § 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти, при чийто условия контракта е сключен и който предвижда, че „Срокът, за който обществена поръчка за услуги е възложена, удължена или наложена чрез спешни мерки не може да надвишава две години“, какъвто период е изтекъл от момента на подписването до 01.05.2021 г.