Решение № 561 от 06.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Добрич, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230101937 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Подадена е искова молба от Е. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Е. И., уточнена с молба вх.№ 14134/25.07.2025г., с която срещу „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени искове, както следва: - за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.02.2024г., сключен между „НЕТКРЕДИТ" ООД и Е. Г. Н., като заобикалящ императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. - за осъждане на ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Е. Г. Н., сумата от 50 лева заплатени в периода от 27.02.2024г. до 02.06.2025г., съставляващи простирани от нея парични плащания без основание. С допълнителна молба от 25.07.25г. ищецът уточнява петитума си, съдът да установи нищожността на договора за кредит, „като проитворечащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП И ЗПК, като проитворечащ на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.11ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърдения в исковата молба: На 27.02.2024 г. страните сключили договор за кредит, по силата на който на ищеца кредитополучател са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 24,22%, годишен процент на разходите - 27,10% и срок за погасяване: 12 месеца.

Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на следващия работен ден от сключването му кредитополучателят следва да обезпечи връщането на сумата с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1704, 00 лева. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.3 договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.6, ал.1 от договора на кредитора в размер на 720,00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежнртц вземане нараства значително. Ищецът е 1 усвоил изцяло 1 Рег.№ 3076 / 29.12.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Sonya Todorova Dzhenkova на 29.12.2025 г. в 14:25:51 ч., Rayonen sad - Dobrich на 29.12.2025 г. в 14:25:54 ч.

Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Sonya Todorova Dzhenkova на 29.12.2025 г. в 14:25:51 ч., Rayonen sad Dobrich на 29.12.2025 г. в 14:25:54 ч. заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Договорената клауза за плащане на неустойка според ищеца е нищожна. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води До скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора.

Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвано да включи в уговорения ГПР таксата за неустойка/ осигуряване на поръчителство. Записването в кредитния договор па размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за зашита па потребителите. С преюдициално заключение по дело С 453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на кои го може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.; На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства и допълнителна молба са връчени на ответника, който в законовия срок депозира отговор вх.№ 16559/09.09.2025г. С отговора се правят възражения за нередовност на исковата молба поради това, че в нея не e посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а от ГПК и заявление дали ищецът желае връчване на посочения електронен адрес (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК), както и банкова сметка или друг начин на плащане.

По отношение на предявения осъдителен иск също липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава същият. Не става ясно дали са платени претендираните от ищеца недължимо платени суми, в какъв размер и кога.

Излагат се възражения за недопустимост на установителния иск с доводи, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение за спора, какъвто е и настоящия случай. Сочи се съдебна практика. Ответната страна не оспорва сключването 2 между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на 27.02.2024 г. е предоставена сумата в размер на 1 500.00 лева. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка. В ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Ответната страна настоява признаване за безспорни и ненуждаещи се от доказване признатите факти.

Предявените искове се оспорват като неоснователни със следните доводи:

Посредством предвидената клауза за неустойка не е налице заобикаляне на сочените от ищеца разпоредби, накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита. С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит - законът е пределно ясен и непротиворечив. В случай че е налице съмнение в основателността на това твърдение, следва да се обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО).

Посредством договорената неустойка кредиторът цели именно да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл. 92, ал. 1 ЗЗД). В изпълнение на сключения договор за потребителски кредит финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви. С предоставянето на сумата чрез усвояване на кредита, имуществото на финансовата ин - ституция намалява, срещу което дружеството придобива вземане за стойността на от - пусната сума, заедно с уговорените лихви. За обезпечаване на събирането на вземането финансовата институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение, респ. на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) да обяви кредита за предсрочно изискуем. 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. Ответникът застъпва становището, че надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до недействителност на целия договор (чл.

19 , ал.5 и ал.6, вр. с ал. 4 ЗПК). В практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ 3 националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M., C-520/21, EU:C:2023:478, т. 73 и други).

Непропорционално би било да се отрече правото на кредитора да получи възнаг радителна лихва (при обявяване на целия договор за недействителен), при положение че правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, може да се възстанови, като същевременно договорът продължи да се изпълнява, какъвто е и настоящият случай. Проява на принципа на пропорционалност са и законовите разпоредби на чл. 19, ал. 6-7 ЗПК. С чл. 19 ЗПК се транспонира разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО като българският законодател е предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл.

19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК). Изложеното е в унисон с предписанията на чл. 19, пар. 1 и пар. 2 от Директива 2008/48/ЕО - в т. 1 е записано, че годишният процент на разходите „се изчислява в съответствие с математическата формула, съдържаща се в част I от приложение I.”, а в пар. 2 ясно и непротиворечиво е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит... ”. Разбирането, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждава и от факта, че съгласно чл. 19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията исроковете, предвидени в договора за кредит. ” От изложеното се налага обоснования извод, че посредством предвидената клауза за неустойка не се заобикаля сочената от ищеца законова разпоредба. След като нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК предвижда задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, то такава оценка се извършва въз основа на информацията, която потребителят предоставя и ако се наложи се извършва и проверка в ЦКР. Въз основа на получената от потребителя информация „Неткредит“ ООД е събрало необходимите данни за кредитополучателя в т. ч. вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен месечен доход и работодател, като дружеството е извършило и справка Централен кредитен регистър, поддържан от Българска народна банка.