Решение № 1971 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330201847 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателно постановление № 51080-S005784/11.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от С. П. А., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: по т.1 от НП на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО и по т.2 от НП - на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО.

Дружеството жалбоподател „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО БЪЛГАРИЯ” АД, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна писмена молба, поддържа доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и прави искане за отмяна. Претендира разноски по делото относно държавна такса за обжалване на определението на РС Пловдив по настоящото АНД 1847/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII н.с в размер на 150лв. Редовно призован в съдебно заседание се представлява от управителя С. П. А., който поддържа жалбата, и прави същото искане.

Административнонаказващият орган – Заместник териториален Директор на ТД на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрк. И. К., която моли съдът да потвърди процесното 1 наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съд намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна, че НП е влязло в сила и жалбата е просрочена, доколкото било надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като върху него е отбелязано, с резолюция на и.д. зам. директор на ТД на НАП - Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 25.04.2019г.

Съобразно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се счита НП за редовно връчено следва да са налице две предпоставки в кумулативна даденост - деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

За да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. По несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. Според настоящия съд съобразно събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. От приложения по преписката протокол за извършена проверка, Серия АА0051283 № 3699/12.10.2010г. се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45ч., като е установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар. Отбелязано е, че проверката е завършила в 11:45ч. Тези данни не са достатъчни, за да мотивират извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в ТР адрес. Изводът, който може да се направи е, че именно към процесната дата на самата проверка обектът не е работил и затова е бил заключен.

При насрочване на делото са изискани доказателства, като от същите не се установява да са налице предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Затова и според настоящия съд незаконосъобразно се явява вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от дата 25.04.2019г.

За този дълъг период от време наказващият орган очевидно не е направил втори опит за връчване на процесното НП. Няма никакви доказателства за активно поведение от страна на наказващия орган за извършени подобни действия. Трайната съдебна практика, свързана със срочността на жалбата, сочи, че при преценка за срочност на жалбата в тежест на административнонаказващия орган е да установи при условията на 2 пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срокът за упражняване правото на жалба.

Вторият си довод въззиваемата страна черпи от искане за отписване на публични вземания поради изтекла давност с вх. № С210016-0000214710/14.05.2021г., подадено от дружеството жалбоподател, в което се сочи да е споменат номерът на наказателното постановление, обжалвано в настоящото производство. При тези факти се твърди, че наказателното постановление най-късно на 14.05.2021г. трябва да е станало известно на жалбоподателя, поради което от тази дата да тече срокът за обжалване. Този довод също е неоснователен.

Процесуалният закон е ясен и недвусмислен при определянето на началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване и той е връчването на наказателното постановление. Знанието на лицето, че има издадено някакво НП с несъобщено му конкретно съдържание, не удовлетворява изискването за редовно връчване, поради което не е и факт, поставящ в действие теченето на срока за обжалване. Това нормативно разрешение е израз на волята на законодателя да охрани възможността за адекватна защита на административнонаказателно отговорните лица. Без да разполага с текста на съответния санкционен акт, в който са описани конкретните факти, формулиращи обвинението, несъмнено лицето е лишено от възможност за адекватна и пълноценна защита и за равнопоставено участие в процеса. Затова, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, тъй като то не му е връчено, срокът за обжалване не е започнал да тече. Противната теза, поддържана от наказващия орган, е неоснователна, не намира легална опора и съществено ограничава възможността за защита от страна на санкционирания.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест административнонаказващият орган следва да установи при условията на пълно и главно доказване редовното връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не от „узнаването“ за него за наказания субект започва да тече срокът за упражняване правото на обжалване.

В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

В допълнение на това са и представените с молба от жалблопадателя писмени доказателства. От представения Акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017г. и обективираната в него разписка, се установява, че изпълнителният директор на дружеството - жалбоподател го е 3 получил лично, т.е. лично му е бил връчен на 09.08.2017г.

От представените Протокол за опис на недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се установява, че представляващият дружеството жалбоподател е бил намерен и лично са му били връчени по надлежния ред съответно на 06.02.2012г. и 01.02.2012г. При така събраните по делото доказателства неоснователно е и възражението адресът ***** да не е съществувал, с което въззиваемата страна се домогва да докаже, че не е имала задължение да търси жалбоподателя там. Това мотивира извод, че надлежно връчване на обжалваното НП от страна на наказващия орган е можело да бъде сторено, при това лично на представляващия наказания субект. Т.е. на тази дата е можело да бъде връчено и НП предвид, че му е бил връчен и актът за дерегистрация. Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е в срок.

В същото време от страна на наказващия орган са представени писмени документи, ведно с молба от юрисконсулт К., а именно: Заверено копие на отговор от Община Брезово, Заверено копие на искане с вх. № С210016-000-0214710/14.05.2021г., Заверено копие на протокол за посещение сер. АА№0051283/12.10.2011г.

Същевременно, при извършена служебна справка в публично достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че именно това е вписаният в ТР адрес на управление на дружеството и адрес по чл.8 от ДОПК, но до 11.03.2011г., 10:29:23ч. Поради изложеното изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е посочен именно този адрес в *****. След 11.03.2011г., 10:29:23ч. обаче в ТР е вписан нов адрес на управление: *****. Съгласно чл.9 от ЗТРРЮЛНЦ обявените в търговския регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани и институции от момента на вписването им. Т.е. следва, че вписването на нов адрес на управление всъщност е известно на наказващия орган и е изрично отбелязано и в НП.

Нещо повече, от приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се установява, че адресът в ***** е бил третиран от НАП и като такъв по смисъла на чл.8 от ДОПК.

Това води до извод, че за редовно връчване по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно обявения в ТР и посочен в НП адрес: *****.

Обстоятелството, че в хода на отделно производство по публично изпълнение на други вземания дадено ЮЛ е декларирало различен адрес за контакт, по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението да го търси на вписания в търговския регистър и посочен в самото наказателно постановление адрес при връчването.

По тези съображения съдът приема, че по делото не се доказва да са 4 изпълнени изискванията по чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което направеното цели 8 години по-късно отбелязване в НП от наказващия орган, че то следва да се счита за връчено от 25.04.2019г. е опорочено и не поражда правно действие. В тази ситуация най-малкото, което наказващият орган е бил длъжен да стори при положение, че 8 години е бездействал, е да връчи НП или да отбележи връчването му по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а преди отбелязването да направи втори опит за присъствено връчване на постановлението с оглед изминалия значителен период от време.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.10.2010г. на дружеството-жалбоподател „Винарска изба Брезово - България“ АД била извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Проверката била извършена от С. С. П. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив и оформена в Протокол за извършена проверка с № 3151/08.10.2010г.

В хода на проверката инспекторът по приходите установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството на осигурител, не е спазило срока за внасяне по сметка на ТД на НАП - Пловдив на дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за периода от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. на работещите в дружеството 33 /тридесет и три лица/ по трудови правоотношения при условията на трета категория труд и на 1 /едно/ лице, работещо в дружеството по трудово правоотношение при условията на втора категория труд за същия период. Осигурителните вноски за ДЗПО трябвало да се преведат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Възнагражденията за м. юли 2010г. били начислени на 30.08.2010г., но не били изплатени в срок до 31.08.2010г. дължимите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 457,43 лв. за работещите в дружеството 33 лица по трудови правоотношения при условията на трета категория труд и в размер на 124,67 лв. за работещото 1 лице по трудови правоотношения при условията на втора категория труд.

На 11.01.2011г. за така констатираните нарушения С. П. съставила акт за установяване на административно нарушение