Определение № 140 от 13.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Смолян, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900033 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Депозирана е молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.

„Д. Б.“ № *, подадена чрез юрисконсулт Б. Д., с която е направено искане за изменение на решението, постановено по т. д. № 33/2024 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно разноските, касаещи адвокатското възнаграждение на ищеца, което да бъде редуцирано до размера, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, алтернативно до 500 евро.

Изложени са доводи, че оказването на безплетна адвокатска помощ и съдействието на материално затруднени лица е изключение от общото правило и представлява дарствено намерение на адвоката, предвид реалният риск такова възнаграждение въобще да не бъде присъдено, с оглед изхода на делото. Посочено е, че чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към нищожен подзаконов акт, с оглед съображенията на решението по дело С-438/22 на СЕС, поради което е налице непълнота и приложими по аналогия се явяват ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, които уреждат подобен случай и имат същата цел.

На следващо място са наведени аргументи, че пределеният размер на възнаграждението не съответства също така и на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на предоставената адвокатска услуга, по делото са проведени четири открити заседания, като в нито едно от тях адв. М. не е участвала, респективно общата времева ангажираност на адвоката не надхвърля 20 ч., респективно при средна часова ставка от 25 евро възнаграждението не би следвало да надхвърля 500 евро.

Релевирано е искане за редуциране на определеното възнаграждение за адвокат на ищеца до размера, предвиден в Наредбата за заплащането на 1 правната помощ, алтернативно до 500 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – Р. В. К., чрез адв.

Р. М. е депозирала писмен отговор, в който е изложено становище, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение правилно е определен и съотвества на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения от адвоката труд, като са предприети действия, като изготвяне на искова молба и прилагане на доказателства, вкл. и за освобождаване от държавна такса и разноски, депозиране на допълнителни молби и събиране на доказателства, явяване и активно участие на процесуален представител на ищеца в 5 от общо 6 проведени открити съдебни заседания, както и депозиране на писмени бележки.

На следващо място е посочено, че материалният интерес от 250 000 лв. за неимуществени вреди и 8 632.87 лв. за имуществени вреди сам по себе си обуславя правна сложност на спора по делото. Изложени са доводи, че при определяне на възнаграждението на адвоката следва да бъде спазен принципът на справедливодтта като легитимна цел на процеса.

Наведени са аргументи, че ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ са неприложими в настоящия случай, тъй като имат по-тясно приложно поле от ЗА, а предвидените максимални стойности за заплащане на адвокатската услуга по ЗПП и наредбата към нея са изключително занижени и несправедливо остойностени, при това заплащането на адвокатското възнаграждение се извършва от Бюрото за правна помощ, като средствата се осигуряват от държавния бюджет, а в определени хипотези възнаграждението подлежи на реимбурсиране от лицето, в чиято полза е предоставена правната помощ, което е в затрудно материално положение.

Съдът, като разгледа молбата и отговора, както и представените по делото доказателства, намира същата за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, която има правен интерес, а разгледана по същество, тя се явява неоснователна, поради следните съображения:

С Решение рег. № 34/17.07.2026 г. по т. д. № 33/2024 г. по описа на ОС – Смолян „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „С. К.“ № * е осъдено да заплати на Р. В. К., с ЕГН **********, от ********** на основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ сумата в размер на 100 000 евро /сто хиляди евро/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 3 925.63 евро обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като исковете в частта за разликата над присъдените 100 000 евро /сто хиляди евро/ до претендираните 127 822.97 евро /сто двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и две евро и деветдесет и седем цента/ и над присъдените 3 925.63 евро /три хиляди деветстотин двадесет и пет евро и шестдесет и три цента/ до претендираните 4 413.92 евро /четири хиляди четиристотин и тринадесет евро и деветдесет и два цента/ са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

2

Със същото решение застрахователното дружество е осъдено да заплати съответната държавна такса, както и на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 6 829.57 евро с ДДС, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а ищецът е осъден да заплати на застрахователното дружество направените от последното разноски в размер на общо 224.35 евро, съразмерно на отхвърлителната част от исковите претенции.

В мотивите на решението е изложен начинът на определяне на разноските, които да бъдат присъдени на всяка една от страните, съобразно изхода на делото. Съдът е приел, че делото не се характеризира с особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност или съществени усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство и затова е определил адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 евро /респективно 8 400 евро с ДДС/, което е редуцирано от 7 666.98 евро, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред – в този смисъл Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 Съдът на ЕС е тълкувал чл. 101, § 1от ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1от ДФЕС. Прието е, че националната юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Съгласно даденото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение националният съд не е обвързан от размерите, установени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед предимството на първичното общностно право – чл. 101, § 1от ДФЕС пред националното ни законодателство, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в частта й, предвиждаща, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, не следва да бъде прилагана във всички случаи. По всяко дело, по което следва да се определи 3 такова, националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван с някакъв размер.

Единственото ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата и от закона цел, а именно: да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд, както и действителната фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото е 250 000 лв. за неимуществени вреди и 8 632.87 лв. за имуществени вреди, а делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена константна съдебна практика, вкл. и дела със същото правно основание, заведени от адв. Р. М..

Производството по делото е протекло без процесуални усложнения, в 6 открити съдебни заседания, в едно от които е извършено само пренасрочване за нова дата. Процесуалните представители на ищеца – адв. Р. М. и преупълномощеният от нея адв. В. П. са изготвили исковата молба, допълнителната искова молба, становища по хода на делото, осъществили са процеуално представителство в петте проведени открити съдебни заседания, т.е. организирането на защитната теза е било реализирано както в писмената, така и в устана фаза на производството по делото.

Съдът намира, че в случая не са приложими ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като те уреждат различни хипотези на осъществяване на адвокатска защита на материално слаби лица. Освен това не е налице и необходимост от прилагането им по анаголия, тъй като има правна уредба - ГПК, ЗА, Наредба № 1/2004 г., които не са нищожни актове и които съдът прилага в съответствие с действащата правна уредба на ниво ЕС – преценка на фактическата и правна сложност на делото, продължителността на разглеждането му, осъщественото процесуално представителство и др., както и заложените принципи, цели и критерии при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът отново намира, че сумата в размер на 7 000 евро без ДДС, съответно 8 400 евро с ДДС представлява разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение в случая.

Следователно дължимото на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, предмет на настоящото дело, в размер на 6 829.57 евро, което й е присъдено с решението не следва да бъде редуцирано. Затова съдът намира, че искането за поредно намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на адв. Р. М. се явява неоснователно.

4

Предвид горното, искането на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д. Б.“ № *, релевирано чрез юрисконсулт Б. Д., за изменение на решението, постановено по т. д. № 33/2024 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно разноските, касаещи адвокатското възнаграждение на ищеца, което да бъде редуцирано до размера, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, алтернативно до 500 евро следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.