Решение № 3516 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110142083 по описа за 2024 година намери следното:

Подадена е искова молба от В. Ш.-77 *** срещу Н.Г. – в несъстоятелност с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5294 лева – стойност на доставени, но непродадени лотарийни билети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че през месец юни 2017 г. сключил с ответника договор, по силата на който се задължил да предлага срещу възнаграждение в своите търговски обекти, лотарийни билети за организираната от ответника моментна лотарийна игра. С изменението на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за хазарта, обнародвано в ДВ бр.

14/18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът на ответника да организира такива игри бил отнет. Билетите загубили своята стойност, а според ищеца ответникът дължал възстановяването за сумата от 5294 лева. Ищецът счита още, че сключеният договор бил комисионен и, че действал от свое име, но за сметка на ответника. Рискът от погиване на билетите бил за него, така че той му дължал тяхната стойност. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази стойност, претендира разноски.

Ответникът Н.Г. – в несъстоятелност в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба. Синдикът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор между страните, предоставянето на билетите и стойността им за сумата от 5294 лева. Оспорва дължимостта на тази стойност, тъй като между страните липсвала уговорка за възстановяване стойността на непродадени билети при отнемане лиценза на ответника да организира такива игри. Счита, че за процесния договор се прилагали правилата на търговската продажба, а не на комисионния договор. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание, страните са редовно 1 призовани. За ищеца се явява управителят му, заедно с процесуален представител. Поддържат исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител, не взима становище.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите, че между тях е сключен договор от месец юни 2017 г., че ищецът е получил лотарийни билети за продажба, че същите са на стойност 5294 лева.

За ноторно известен е обявен фактът, че с влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за хазарта на 22.02.2020 г., ответникът е изгубил лиценза си за организиране на моментни лотарийни игри.

По делото е представен препис от Договор от 18.12.2014 г. сключен между ответника и ЕТ – В. Ш. – В. Ш.а (л. 118 до л. 122 от делото). По силата на този договор ответникът се е задължил да достави на това лице билети за моментна лотарийна игра, а лицето се е задължило да ги заплати. Съгласно чл.

12, ал. 1, т. 4 от договора, ЕТ – В. Ш. – В. Ш.а има право да върне част или всички платени от него билети и да получи заплатената за тях стойност, ако това стане поради отнемане на разрешението на ответника за организиране на моментни лотарийни игри.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за периода от 01.12.2019 г. до 18.02.2020 г. от ответника на ищеца са предоставени общо 10375 броя лотарийни билети на обща стойност 39850 лева. Продадени са 8429 билета на обща стойност 32532,59 лева. Непродадени са останали 1529 броя билети на обща стойност 5294 лева.

Като свидетел по делото беше разпитана А.И.К. – служител на ищеца.

Заявява, че работи за ищеца от създаването му през 2017 г. Преди това била служител на ЕТ В. Ш. – В. Ш.а от 2007 г. От 2007 г. работела в един и същ обект, първоначално с едноличният търговец, а след това с „В. Ш. - ***.

Длъжността била продавач консултант в хранителен магазин. Обектът се намирал в гр. ***. Продавали се билети от националната лотария. От преди 10 г. може би започнали да се предлагат и продават лотарийни билети, като договорът бил между Н.Г. и едноличният търговец. Три, четири години покъсно договорът продължил между Н.Г. и „В. Ш. ***. Свидетелката също продавала лотарийни билети, които били с различни наименования и стойност.

Преустановили продажбата на билетите преди 4-5 години, когато лицензът на Н.Г. бил отнет. Останали непродадени билети. Тогава управителят В. Ш. ги сортирал по видове и ги прибрал в кашони. Правел много опити да се свърже по телефона и по интернет с хората, с които контактувал, за да разбере къде да върне билетите и как да уредят финансовите взаимоотношения, но нямал никаква връзка с тях. Системите им били блокирани. Имало специална система, в която свидетелката имала достъп и парола за влизане, но когато бил отнет лицензът, всичко приключило. Опитите за влизане в системата били неуспешни. За лотарийните билети се правели заявки. Сумите на стойност до 2000 лева, били с наложен платеж и идвали с куриер, а сумите над 2000 лева, се превеждаха по банков път. Отношенията между ответника и ищеца продължили по същия начин, както били между ответника и едноличния търговец, нямало промяна.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: по делото е безспорно между страните, че отношенията между тях са се уреждали от договор, по силата на който ищецът е получавал от ответника 2 билети за лотарийна игра. От ищеца също така беше приложен договор, сключен между ответника и ЕТ – В. Ш. – В. Ш.а. На база свидетелските показания и обстоятелството, че това лице е предлагало такива билети от приблизително десет години, настоящият състав приема, че именно този договор е уреждал отношенията между ответника и ищеца „В. Ш. - *** в качеството му на универсален правоприемник на ЕТ – В. Ш. – В. Ш.а.

Съгласно този договор ищецът е имал правото да върне непродадени билети и да получи заплатената за тях стойност, ако това стане поради отнемане на разрешението на ответника за организиране на моментни лотарийни игри. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта от 18.02.2020 г. всички лицензи на юридически лица са били прекратени, съгласно §9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на този закон.

Законът не урежда възможност за законово прекратяване на лиценза за организиране на такива игри, но според чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия в редакцията му към 18.02.2020 г. една от хипотезите на прекратяване на лиценза е окончателното му отнемане. От систематичното тълкуване на разпоредбите на Закона за хазарта и Закона за неговото изменение, с който лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата, се налага изводът, че прекратяването по закон на лиценза на ответника има за последица неговото отнемане по смисъла на договора за доставка сключен между страните. От това следва и възможността и правото на ищеца да върне непродадените билети и да получи тяхната равностойност, съгласно чл. 12, ал.

1, т. 4 от договора. Възражението, че по отношение на този договор следвало субсидиарно да се приложат разпоредбите на договора за търговска продажба, не се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Закона за хазарта и практиката на върховната инстанция – Решение № 211 от 8.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 306/2025 г., II н. о., НК дават основание да се приеме, че лотарийните билети имат качеството не на вещи, а на ценни книги.

Поради това договорът за прехвърлянето на собствеността върху тях не е договор за продажба и принципът, че вещта погива за собственика не може да намери приложение. Приетата експертиза установи, стойността на билетите, които все още не са върнати, възлиза на 5294 лева.

В заключение, съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост. С оглед пълното му уважаване, съдът намира, че не дължи произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха доказано заплатени 846 лева – държавни такси, 600 лева – адвокатско възнаграждение и 350 лева – депозит за експертиза. Държавните такси не следва да се присъждат в цялост, тъй като за част от исковете делото беше прекратено с Определение № 29048 от 17.07.2024 г., влязло в законна сила на 17.08.2024 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се присъждат на ищеца съобразно с уважената част от иска. Дължими са държавните такси от 15 лева – за въззивно обжалване на Определение № 22957 от 25.05.2025 г. и от 211,76 лева – за разглеждане на настоящия иск с цена 5294 лева – или общо 226,76 лева. Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат присъдени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н.Г. – в несъстоятелност, ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** да заплати на В. Ш.-77 ***, ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2706,78 евро – стойност на доставени, но непродадени 1529 броя моментни лотарийни билета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Г. – в несъстоятелност, ЕИК: *** да заплати на В. Ш.-77 ***, ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 115,94 евро – държавни такси, 306,78 евро – адвокатско възнаграждение и 178,95 евро – депозит за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4