Решение № 13162 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13162 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИС.А ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИС.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110114965 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 27.04.2023 г., с която „Л.“ ООД предявява срещу С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В. Д. иск по чл. 108 от ЗС за признаване правото на собственост и осъждането им да предадат владението върху недвижими имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, ведно с изградените в него постройки. Твърди се, че ищецът е собственик на имота, на основание Нотариален акт №104/30.12.1992 г. на Нотариус Е.Д.. През 2014 г. са извършени две последвателни симулативни разпоредителни сделки с имота от отв. С. Я. (предишен управител на ищцовото дружество) в полза на отв. Д. Д., за което съставен Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V , рег.

№11620, по нот. д. №766/2014 г. на Нотариус М.Г.; а той от своя страна прехвърля на отв. Н. Я., за което съставен Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т.

V, рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на Нотариус М.Г.. С решение по гр. дело №9727/2019 г. по описа на СГС, влязло в законна сила, е прогласена нищожността на Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V, рег. №11620, по нот. д. №766/2014 г. на Нотариус М.Г. и Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V, рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на Нотариус М.Г., и обезсилени. Въпреки това ответниците продължават да владеят имота без правно основание, за което ищецът предявява ревандикационен иск. Твърди се, че с Нотариална покана 1

№2/06.01.2023 г. на Нотариус А.Г., връчена на 12.01.2023 г, Н. Я., като последна легитимираща се като собственик на имота, е поканена да освободи в 3-дневен срок, а в противен случай да заплаща на ищеца парично обезщетение за ползването на имота от 100 евро/ден. След поканата имотът не е освободен от ответниците. Ищецът претендира от отв. Н. Я. да заплати сумата 6400,00 евро – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 16.01.2023 г. до 20.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 73, ал.1 от ЗС, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; както и отв. С. Б. Я. и Д. В. Д., всеки един да заплати сумата 333,33 евро – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 16.01.2023 г. до 20.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира от отв. С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В.

Д., всеки един да заплати сумата 1166,66 евро – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 29.06.2022 г. до 16.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, на осн. чл.

59, ал. 1 от ЗС.

Ответната страна в законоустановения срок са подали отговор на искова молба и оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсва надлежно учредена представителна власт за водене на делото от ищеца, вкл. оспорва подписа, положен за управителя в пълномощно, искова молба и в молбауточнение от 27.04.2023 г. Оспорва да ползва/държи или владее или обитавал имота през процесния период, а и преди него. Оспорва осъдителните претенции поради липса на сключен между страните договор за наем. Посочва, че са отхвърлени искове за нищожност на договора за продажба, обективиран в Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V, рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на Нотариус М.Г.; вкл. нито един от нот.актове не е обезсилен, както настоява ищеца, в т.ч. невярно е отразено в представената справка от СВ. Отв. С. и Н. Я.и поддържат, че с решението по в. гр. дело №9727/2019 г. по описа на СГС не е решен спор за собствеността върху имота, респ. няма и осъдителен диспозитив за предаване на владението, а отправената нот. покана, вкл. искането предмет на осъдителната претенция е необосновано и неоснователно.

По реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК ответната страна представя писмена защита, с която за първи път навежда, че спорното материално право е придобито по давност и владее имота на правно основание. Съдът намира, че в срока за отговор на искова молба това конститутивно възражение не е направено, поради което и на основание чл. 133 от ГПК не подлежи на разглеждане. Доводите за нередовност на процесуалните действия на ищеца съдът е оставил без уважение в откритото съдебно заседание.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, 2 ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовото дружество се легитимира като изключителен собственик на Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, с предишен пл. №307 от кв. 12 на гр. София, на основание договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №104/30.12.1992 г., т. LLLVII, по нот. дело №22862/1992 г. на Нотариус Е.Д. при СНС-II РС.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т. V, рег. №11620, нот. дело №766/19.06.2014 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се установява, че „Л.“ ООД, чрез управителя С. Я., прехвърля на Д. В. Д. правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Т.“, с площ от 350 кв.м, съставляващо съгласно скица имот планоснимачен номер № 307 от кв. 74а по плана на гр. София, м. „М.л.-и.”, одобрен по Протокол №24/30.03.2001 год., Решение №50 на СОС, при съседи по скица: имот с планоснимачен номер 306, от две страни имоти без планоснимачни номера, река, за който отчуждителните процедури за улици не са проведени и уличната регулация не е приложена, който имот е идентичен с описания в Нот.акт №104/30.12.1992 г. на имот с пл. №307, в кв.12 по плана на гр. София, м. „М.л.“, понастоящем представляващ Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД АГКК, находящ се в гр. София, кв. „М.л.“, ул.

„Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, с площ 407 кв. м., в който са находящи сграда с идент. №*********.1, гараж с идент. №№*********.2 и допълнителна постройка с идент. №№*********.3.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т. V, рег. №11621, нот. дело №767/19.06.2014 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се установява, че Д. В. Д. продава на Н. К. Я. спорния имот, който е придобит от нея през време на брака й със С. Б. Я. (вж. удостоверение за семейно положение на л. 134 гр.д. №42918/2015 г., СРС) , и доколкото не се твърди и не се доказва друго е станал съпритежание на съпрузите, на осн. чл. 21, ал. 1 от СК.

С Решение №42997/14.06.2018 г. по гр. дело №42918/2015 г. по описа на СРС, съдът отхвърля предявени от „Л.“ ООД против С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В. Д. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал. 2, пр. 1, 2 и 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на обективираните в нотариален акт № ***, том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт №56/19.06.2014г.; и нотариален акт № ***, том V, рег.№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт № 59/19.06.2014г., сделки с предмет покупко-продажба на спорния недвижим имот. Видно от Решение №94748/16.04.2019 г. по гр. дело №42918/2015 г. по описа на СРС, по реда на чл.

247 от ГПК, доколкото в диспозитива на постановеното по делото решение, 3 съдът не е разграничил отделните основания за нищожност спрямо коя от двете атакувани сделки се отнасят, съдът допуска на поправка на очевидна фактическа грешка в следния смисъл – „(о)тхвърля предявените от „Л.“ ЕООД с ЕИК:

******** и седалище и адрес на управление в *********** против С. Б. Я., ЕГН:

********** и адрес в ************, и Д. В. Д., ЕГН: ********** и адрес в ************ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 (поради липса на съгласие) и пр. 5 (поради симулация) и ал. 1, пр. 2 (поради противоречие със закона и поради заобикалянето му) от ЗЗД за прогласяване на нищожността на обективираната в нотариален акт № ***, том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт №56/19.06.2014г. сделка с предмет покупко-продажба на поземлен имот, пл. № 307, с площ по документи 350 кв.м., с местонахождение в град София, местност „М.л. И.“, както и „(о)тхвърля предявените от „Л.“ ЕООД с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление в *********** против Н. К. Я., с ЕГН: ********** и адрес в ********** и Д. В. Д., ЕГН: ********** и адрес в ************ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 (поради невъзможен предмет) и пр. 5 (поради симулация) и ал. 1, пр. 2 (поради противоречие със закона и поради заобикалянето му) от ЗЗД за прогласяване на нищожността на обективираната в нотариален акт № ***, том V, рег.№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт № 59/19.06.2014г. сделка с предмет покупкопродажба на поземлен имот, пл. № 307, с площ по документи 350 кв.м., с местонахождение в град София, местност „М.л. И..“ Искане за допълване на постановеното по делото решение на ищеца е отхвърлено по доводи за недействителност на сделките по чл. 576 от ГПК, тъй като не е било предмет на делото, и е заявено едва в последното по делото заседание, проведено на 25.10.2017г., което е последващо обективно съединяване на искове.

С Решение №263721/08.06.2021 г. по в. гр. дело №9727/2019 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 29.06.2022 г., спорът между страните относно разпоредителните сделки с имота е решен, както следва: отменено е първоинстанционното решение и уважен искът на „Л.“ ООД срещу отв. Д. Д., като е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, съгласно Нотариален акт № ***, том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на Нотариус с рег. №*** на НК, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. II oт ЗЗД, като сключен при липса на съгласие; потвърдено е решението на СРС в частта, в която са отхвърлени исковете на ищеца срещу отв. Д. Д. и отв. Н. Я. за прогласяване на нищожността на обективираната сделка в Нотариален акт № ***, том V, рег.№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г, поради липса на предмет, симулативност и нарушаване и заобикаляне на закона; обезсилено е в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу отв. Д. Д. евентуални искове за прогласяване на нищожност на договора за продажба по Нот. акт №*** като симулативен и сключен в противоречие и при заобикаляне на закона, в частта, в 4 която са отхвърлени главни и евентуални искове срещу С. Б. Я. за прогласяване на нищожност на договора за продажба по Нот. акт №***, и в тази част производството е прекратено. Потвърден е отказът за допълване на решението по спора, а именно, че не са предмет на разглеждане доводите на ищеца за недействителност на сделката поради неспазена форма.

Разпитани св. М. и св. Д., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, установяват, че съпрузите Н. и С. Я.и живеят в имота през процесния период. Изясняват, че отв. Д. Д., който е бил фактически съжител на дъщеря им, никога не е пребивавал там. Противното не се установява от свидетеля на ищеца, доколкото за този факт показанията му почиват на предположения и индиции, които не се подкрепят от останалите доказателства.

При това съдът дава вяра на показанията на свидетеля на ответника, които са конкретни и непосредствени.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.

Правните сделки, обективирани в Нотариален акт №*** и №*** от 19.06.2014 г., са такива на прехвърляне на правото на собственост. На отмяна (т. нар. от страните „обезсилване“) по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот (вж. разясненията, дадени с ТР № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по въпросите за правната природа на констативния и конститутивния нотариален акт) . Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.