Решение № 329 от 27.02.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 329 гр.

Русе, 27.02.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Милен Бойчев при секретаря Антоанета

Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6674 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Т.Д.К. против С.Н.С., в която се твърди на 22.09.2016г. около 07:20 ч., отивайки пеша на работа й се наложило да пресече западната лента на бул. „Цар Освободител“ в гр. Русе, в която се движели превозни средства от кръговото кръстовище към Централна гара. При пресичане на платното, на пешеходна пътека била блъсната от лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от ответника С.С.. В резултат на удара получила увреждания: изкълчване на дясна раменна става, счупване на големия туберкул на дясна раменна кост и на акромиона на дясна лопатъчна кост, кръвонасядане на главата, кръвонасядане в областта на гръдната кост и в областта на дясна ключица, кръвонасядания в областта на дясна мишница и дясна лакътна става, кръвонасядане на дясно бедро, охлузвания на дясно коляно, дясна подбедрица, дясна глезенна стана и лява подбедрица и периартрит на дясна раменна става с увреждане на ротаторния маншон и ограничен обем на движение, което наложило оперативна интервенция, довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от тридесет дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.

За станалото ПТП било образувано досъдебно производство и внесен обвинителен акт против ответника в Районен съд – Русе. По образуваното АНД № ***/2018г. С.С. бил признат за виновен и на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр.2 НК.

Ищцата твърди, че процесът на лечение и възстановяване за нея продължил повече от 1 година, като до 30.09.2017г. била в болничен. През това време се налагало да се грижат за нея приятелки, които изцяло я обслужвали, чистели, готвели, къпели я и вместо нея се грижели за детето й, което тогава било на 8 години. През този период претърпяла две операции. Дълго време изпитвала силни болки и била лишена от възможност да извършва каквито и да е дейности, да се грижи за себе си и за детето си.

Твърди се, че към момента на произшествието автомобилът е имал редовна застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Евроинс“ АД.

Описаните травматични увреждания и претърпените болки и страдания ищцата счита, че е справедливо да се обезщетят с 20 000лв., поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати тази сума за причинените неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от деня на деликта - 22.09.2016г. до деня на окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост и частична основателност на предявения иск. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Прави и възражение за съпричиняване, тъй като с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат - не е пресичала на пешеходна пътека, а след нея, видяла е приближаващия се автомобил и е разчитала единствено водачът му в лицето на ответника да избегне удара. По тези съображения ответникът счита, че справедливото обезщетение за ищцата е в размер на не повече от ½ от исковата й претенция.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е поискал конституиране в настоящото производство като трето лице помагач на негова страна на

ЗД „Евроинс“ АД, което искане е уважено.

Третото лице помагач не е изразило становище по допустимостта и основателността на предявения иск до приключване на съдебното дирене по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение

№632/31.10.2018г. по АНД№***/2018г. на Районен съд – Русе, ответникът С.Н.С. е признат за виновен в това, че на 22.09.2016г. в гр. Русе, при управление на лек автомобил „***“ с рег. №***, нарушил правилата за движение: чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.

Димитриевна К. ***, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, счупване на големия туберкул на дясна раменна кост и на акромиона на дясна лопатъчна кост и периартрит на дясна раменна става с увреждане на ротаторния маншон и ограничен обем на движени, наложило оперативна интервенция, довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 НК и чл. 78 НК С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

От представените по делото писмени доказателства (медицински документи – епикризи, експертни решения, болнични листи ) и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата освен посочените по-горе в съдебното решение телесни увреждания е получила и кръвонасядане на главата, кръвонасядания в областта на гръдната кост и в областта на дясна ключица, кръвонасядания в областта на дясна мишница и дясна лакетна става, кръвонасядане на дясно бедро, охлузвания на дясно коляно, дясна подбедрица, дясна глезенна стана и лява подбедрица. Според заключението на вещото лице всички посочени травматични увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП, като периартрита на дясната раменна става с увреждането на ротаторния маншон и ограничения обем на движенията, наложило оперативна интервенция са усложнения и са в пряка причинно-следствена връзка на изкълчването и счупването в областта на дясната раменна става. В периода 22-23.09.2016г. на ищцата е проведено двудневно болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ – Русе по време на което са извършени изследвания, репозиция на счупванията под обща анестезия, поставена е мека имобилизация и е назначено медикаментозно лечение и хигенно-диетичен режим. През периода 04-10.04.2017г. на ищцата е проведено шестдневно болнично лечение по време на което са извършени изследвания, оперативна акромиопластика, възстановяване на ротаторен маншон и метална остеосинтеза в областта на раменната става. В периода между двете болнични лечения и след второто болнично лечение до м.10.2017г. на ищцата е дадена временна неработоспособност за домашно-амбулаторно лечение включващо имобилизация с мека превръзка на десен горен крайник за 35 дни, хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение. В заключението си вещото лице е посочило, че при установените непосредствени увреждания от ПТП, обичайния възстановителен период е около 2-3 месеца, но в конкретния случай, поради наличието на усложнения – периартрит на дясна раменна става с увреждане на ротаторния маншон, възстановителният период се е удължил на около една година.

От представените по делото медицински документи вещото лице е установило, че към 23.08.2017г. не е било настъпило пълно възстановяване на ищцата, било е налице ограничение в обема на движенията на дясната й раменна става, което е било съществено /прим. при движение на ръката напред е постигнато движение от 15 градуса при норма 50 градуса/. Според заключението на вещото лице, не се очаква да настъпи спонтанно пълно функционално възстановяване на дясна раменна става, като е много вероятно да остане функционален дефицит за цял живот.

Установените увреждания на ищцата са довели до изпитване на силни болки непосредствено след получаването им, след което постепенно са намалели след репозицията и имобилизацията на раменната става. Болки със значителен интензитет са изпитвани и в периода на раздвижване на крайника и в следоперативния период. Болки с по-слаб интензитет, но с постоянен характер се усещат за дълъг период от време, който е индивидуален и може да продължи с години, дори и за цял живот. След премахване на имобилизацията освен болките в дясната раменна става ищцата е имала и хипотрофия на делтоидния мускул, както и значително ограничение в движението на ставата.

Свидетелката А.Г.Н. установява, че по време на произшествието се е движила в управлявания от ответника автомобил. Когато наближили мястото на инцидента, ответникът намалил скоростта, тъй като на платното имало „легнал полицай“ и включил на първа скорост. През това време ищцата стояла отстрани на платното, малко по-навътре от изхода за пресичане. Тя „доста агресивно реагирала“, като излязла и заобиколила автомобила мърморейки, тогава станал и инцидента, автомобилът ударил жената с лявата си част. Мястото на удара бил след пешеходната пътека.

Свидетелката И.В.Т. установява, че е в приятелски отношения с Т.К. и си спомня за станалия с нея инцидент през месец септември 2016г. След изписването на ищцата от болницата се наложило свидетелката да й помага за къпане, готвене, чистене и ходене на различни места. Цялата й дясна част била в синини и не можела да си движи дясната ръка. Затова друг трябвало да върши всички нейни домакински задължения, включително да полага грижи за малкото й дете, което тогава било във втори клас. След като през месец април на ищцата й била направена операция, за нея започнали „нови мъки“, трябвало да ходи с една гайда гумена, ръката й трябвало винаги да е вдигната и по този начин не можела нищо да прави и изпитвала постоянно болки. В продължение на повече от година ищцата не можела да ходи и на работа. Тя работела като гладачка и след връщането й на работа имала много трудности заради ръката си и болките, които продължавала да изпитва. До настоящия момент тя не се била възстановила напълно, не можела да носи тежко.

Свидетелката Е.

Юлиевна Ц. установява, че като приятелка на ищцата също е участвала в подпомагането й след инцидента. Водила я на лекар, помагала й да готви и да почиства, къпала я, съответно събличала и я обличала. Това продължило в продължение на около година. През това време ищцата се оплаквала от болки в ръката, като в началото дори не можела да я мърда. Към настоящия момент продължавала да изпитва болки в ръката си, не можела да я натоварва.

Свидетелката М.

Христова К. установява, че като съседка на ищцата е запозната със състоянието й след претърпения инцидент и по-точно след втората й операция, тъй като преди това отсъствала от дома си. Свидетелката биела инжекции на ищцата, обличала и я събличала, водела и вземала детето й от училище. Към настоящия момент ищцата продължавала да се оплаква от болки в ръката си, особено при промяна на времето или когато я натовари.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на произшествието, за управлявания от ответника автомобил е имало редовно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към

ЗД „Евроинс“ АД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е предявила иск за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. 343, ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 НК – причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС, за което деяние е признат за виновен по АНД №***/2018г. по описа на РС-Русе. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая причинените от ответника на ищцата средна и леки телесни повреди – описаните по-горе увреждания.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението на наказателния съд за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК се ползва с последиците на присъда, поради което в настоящото производство следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размера на настъпилите вреди за ищцата от деянието на ответника, който подлежи на доказване в настоящото производство.