Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9428 от 30.10.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 849/2025
Вид
Решение № 9428
Подписан
30.10.2025
В сила
03.08.2026
Състав
Татяна Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4 · Директива 2004/107/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух
  • чл. 7 · Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 13, ал. 1 · Наредба № 7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 9428

Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180700849 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

2. Образувано е по искове, предявени от Д. П. П., [ЕГН], с посочен съдебен адрес *** да бъде осъдено Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], да му заплати сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от м. март 2024 г. до 22.05.2024 г., като последица от нищожна Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта ѝ по точка 2, по силата на която е определен броят и е утвърдено местоположение на действащите две автоматични измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух за [населено място], изразяващи се в чувство на дискомфорт, усещане за безпокойство, паника, стрес, несигурност, безпомощност и обреченост, като определянето със заповедта на погрешно място за разполагане на пунктовете за мониторинг, допълнително е травмирало психиката му, засилило е у него убеждението, че системно е лишаван от адекватна информация за състоянието на средата, в която живее, че е лъган, че качеството му на живот е несравнимо по-ужасяващо в сравнение с данните, които му се предоставят, че многобройната държавна администрация, която издържа с данъците си и която е призвана да осигурява за него и семейството му здравословна среда, съществува напразно и че всичките ѝ планове, анализи, доклади, оценки, писма и прочее, не струват похабената за тях хартия, тъй като не водят до реално подобряване на условията му на живот, а обратно – до тяхното влошаване, че не се предприемат спешни мерки, необходими за създаване на базови условия за нормална градска среда – придобиване на екологични средства за обществен транспорт и на съвременна сметосъбираща техника, изграждане на нормална улична инфраструктура и периодичното ѝ ръчно измиване, ефективен контрол върху строителството и промишлеността, управление на от квалифициран персонал, ограничаване на движението на МПС с високи нива на емисии и прочее, като всичко това го кара да си мисли, че е ограбван, лъган, бавно и преждевременно умъртвяван от собствената си държава, както и обезщетение за забавено плащане на посочената сума, в размер на законната лихва считано от 26.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Иска се също, при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК, да бъде констатирана нищожността на Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта й по т. 2 (така в молба вх. № 17938 от 13.05.2025 г. по описа на съда – л. 9).

3. Поддържа се, че т. 2 от Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е постановена при съществено противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната нищожност.

Счита се, че събирането на достоверна информация за състоянието на околната среда представлява дейност по нейното опазване, а обективност и правдивост на събраната информация се осигурява, чрез стриктното съблюдаване на установените за дейността правила и норми, което в случая не е направено. В този смисъл се сочи, че автоматична измервателна станция „Каменица“ е разположена в имот с [идентификатор] в озеленен и допълнително залесен участък в [населено място], а автоматична измервателна станция „Тракия“ е разположена в близост до кръстовище в [жк] и е отдалечена от административния център на града. Твърди се, че в случая е допуснато съществено нарушение на закона при определяне на броя на автоматичните измервателни станции в [населено място].

В писмената защита по същество се добавя, че с Решение № 60155 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 2584 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, Община Пловдив и Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив са задължени да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в [населено място], допуснато в периода 2007 - 2011 г., за който е установено системно превишаване на нормите на фините прахови частици в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в града, като в срок от дванадесет месеца от влизане в сила на съдебното решение в сила (т.е. в срок до 22.07.2022 г.) да осигурят достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух на града.

4. Ответното Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], чрез процесуалните представители гл. юрисконсулти Р. и Т., са на становище, че искането да се констатира нищожността на т. 2 от Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е недопустимо, респективно неоснователно по същество. Сочи се, че въпросната заповед не засяга по никакъв начин персонални права на ищеца или неговото семейство, като не са налице каквито и да е основания същата да бъде прогласена за нищожна. В този контекст се поддържа, че заявеният иск за присъждане на обезщетение също е недопустим, доколкото в случая не е налице отменен незаконосъобразен акт, а процесната заповед не е нищожна. Счита се, че разгледана по същество, исковата претенция е недоказана и неоснователна.

Подробни съображения в тази насока са развити в представените по делото писмен отговор и писмена защита.

Възразява се по отношение на данните, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел, като се сочи, че те не са свързани пряко с предмета на делото.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище, че искането за прогласяване на административния акт за нищожен и искането за присъждане на обезщетение са недоказани и неоснователни.

ІІ. За допустимостта:

6. Процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, притежава белезите на общ административен акт и макар и пряко да не създава права или да не възлага конкретни задължения за граждани или организации на граждани, повлиява правата и законоустановените интереси на лицата, обитаваща територията за която се отнася. При това положение, следва да се приеме, че искането за констатиране на нищожност на оспорената част от заповедта не е недопустимо.

ІІІ. За фактите:

7. Приобщените по делото писмени документи, съдържат следните данни:

- Със Заповед № РД-66 от 03.02.2011 г. на Министъра на околната среда и водите е назначена работна група, със задача, след посещение на места и с участие на представител на съответната община, да преразгледа местоположението на пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух;

- Според Протокол № 2 от 28.02.2011 г., автоматични измервателни станции „Каменица“ и „Баня Старинна“ Пловдив, отговарят на изискванията на Приложение 6 към член 11 от Наредба № 12/2010 г.

- С писмо изх. № 08-00-1031 от 01.03.2011 г., заместник министъра на околната среда и водите е уведомил кмета на община Пловдив, че с оглед обективното оценяване на качеството на атмосферния въздух в страната, Министерството на околната среда и водите, започва процедура по преразглеждане на разположението на всички действащи към момента пунктове за мониторинг (автоматични и ръчни) от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух, като за целта с прежде посочената заповед е назначена нарочна комисия;

- В рамките на така възложената от министъра проверка, с писмо изх. № 08-00-8684 от 21.11.2011 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда е уведомил община Пловдив, че поради неизпълнение на изискванията на Приложение 6 към член 11 от Наредба № 12/2010 г. на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“ Пловдив, е необходимо нейното преместване на нова площадка. В този смисъл, от общината е изискано да предложи нови площадки за преместване на автоматичната измервателна станция. Указано е, че пунктът е класифициран като транспортен и предложените площадки също трябва да отговарят на това изискване.

- Извършена е била проверка на терен за преместване на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“ Пловдив, съставляващ УПИ І-комплексно застрояване, кв. 1, жилищна група А-10,11 по плана на ж.р. Тракия, Пловдив и е установено, че към момента не са налице несъмнени данни за броя на моторните превозни средства, преминаващи през терена, а по данни на общината там преминават около 2000 автомобила за денонощие при нормативно изискване за разполагане на станция при минимум 2500 автомобила за денонощие. Посочено, че за установяване на допълнителни данни, биха могли да бъдат извършени допълнителни проверки. Резултатите са обективирани в Констативен протокол № 0280 от 30.03.2012 г.

- Според писмо № 12-МН-871(1) от 10.12.2012 г. на кмета на община Пловдив до министерство на околната среда и водите, във връзка с констатациите по протокол № 0280 от 30.03.2012 г. е било извършено преброяване на интензивността на транспортния поток за определяне на броя на преминаващите моторни превозни средства в района на кръстовището на [улица]и [улица]в ж.р. Тракия, Пловдив, като е установено, че интензитета е 2862 автомобила на час и усреднена дневна интензивност от 34344 броя автомобили.

- С писмо изх. № 12МН871(2) от 06.02.2013 г., кмета на община Пловдив е уведомил министерство на околната среда и водите, че общината възнамерява да организира и изпълни процедура по изграждане на „Транспортен възел на две нива за връзка на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ и бул. „Марица-юг“, като в тази връзка е необходимо преместване на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“, която е разположена в непосредствена близост до транспортния възел.

8. В този хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, като в частта ѝ по точка 2 е наредено продължаване на редовната експлоатация на действащите автоматични измервателни станции, включително станция „Каменица“, Пловдив с класификация „фонова“ и станция „ЖК Тракия“, Пловдив с класификация „транспортна“.

9. Със Заповед № 1069 от 26.11.2021 г., Министърът на околната среда и водите, отново е назначил нарочна комисия, със задача: да направи преглед на условията за разполагане на пунктовете за контрол качеството на атмосферния въздух от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух за спазване на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/2010 г. и конкретно приложимите изисквания и условия от Приложения № 2 и 3 от Наредба № 7/1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

Според Протокол от 16.03.2022 г., комисията е извършила проверка на автоматична измервателна станция „Каменица“ Пловдив, разположена в пространството между [улица], [улица], [улица]и [улица], като е отбелязано, че пунктът е от вид „градски фонов“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси и природни процеси, като пунктът отговаря на изискванията на Наредба № 12/2010 г.

Според Протокол от 16.03.2022 г., комисията е извършила проверка на автоматична измервателна станция „Тракия“ Пловдив, до кръстовището на [улица]и [улица], като е отбелязано, че пунктът е от вид „транспортно ориентиран“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси, пътен транспорт и природни процеси. Отбелязано е, че трафикът се характеризира с движение на МПС по широка улица и булевард с поток от над 10000 моторни превозни средства дневно. Пунктът е позициониран на около 30 м. от средата на кръстовището и на около 5 м. от бордюра. Заключението е, че пунктът отговаря на изискванията на Наредба №1 2/2010 г.