Решение № 168 от 06.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Добрич, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Маргарита Калинова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230200761 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Коко Груп 21” ЕООД, ЕИК 205795234, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Росица“ № 20, представлявано от управителя К. Г. К., чрез адвокат М.К. от Адвокатска колегия – Добрич, адрес на кантората: гр. Добрич, ул. „Д-р Константин Стоилов“ № 34, срещу наказателно постановление № 08-001825/442 от 22.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „Коко Груп 21” ЕООД, ЕИК 205795234, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Росица“ № 20, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и 1 законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Със съобщение с изх.

№ 20082910/17.12.2020 г. К. Г. К., в качеството на управител на „Коко Груп 21“ ЕООД е бил поканен да се яви в „Коко Груп 21” ЕООД, ЕИК 205795234, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Росица“ № 20 в едноседмичен срок, считано от 17.12.2020 г. за представяне на документи, респективно - за съставяне на АУАН за това, че не оказва дължимото съдействие на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 31.12.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 08001825/31.12.2020 г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „Коко Груп 21” ЕООД по пощата с писмо с изх. № 21000403 от 05.01.2021 г. с обратна разписка, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като писмото е било върнато на 18.01.2021 г. с отметка, че пратката не е потърсена от получателя.

И тъй като лицето не е било намерено е било изготвено съобщение по чл. 416, ал. 3 от КТ за съставянето на акта, което на 20.01.2021 г. е било поставено на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София. Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 4 от 2

КТ, актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението, поради което съдът намира, че АУАН е бил връчен на търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 21.09.2020 г., около 09:20 часа, свидетелите Г.В. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич и С.П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, извършили проверка на пекарна „Зорница“, находяща се в гр. Добрич, бул.

„25-ти септември“ № 40, стопанисвана от „Коко Груп 21“ ЕООД. По време на проверката била заварена М. Д. Ж., ЕГН ********** да продава закуски на клиенти. От лицето било изискано да попълни декларация относно условията по наемането й на работа. Около 09:40 часа, след телефонно обаждане от Ж., в обекта пристигнал свидетелят Г. Г., който заявил, че е упълномощено лице в „Коко Груп 21“ ЕООД, което обстоятелство се потвърдило впоследствие от представеното пълномощно. На Г. Г. е била връчена призовка, адресирана до дружеството, за представяне на документи на 28.09.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич. На въпросната дата не се е явил представляващият дружеството или негов упълномощен представител, като не било депозирано и писмено обяснение за неявяването. На 14.10.2020 г. била изпратена повторна призовка до седалището и адреса на управление с 3 изх. № 20072404/14.10.2020 г. за явяване в тридневен срок от получаване на призовката. Писмото се е върнало с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“. На 29.10.2020 г. е била изпратена трета призовка с изх. № 20075001/29.10.2020 г. на същия адрес и на адреса на пекарната за явяване в тридневен срок от получаването, която отново е била върната с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“. След изпратено писмо с изх. № 20078334/20.11.2020 г. до ОД на МВР – Добрич с молба за съдействие, призовката е била връчена на 07.12.2020 г. на Г. Г. – баща на представляващия „Коко Груп 21“ ЕООД за представяне на документи на дружеството. До 11.12.2020 г. никой не се явил, като не било входирано и писмено обяснение за неявяването. На 18.12.2020 г. е било надлежно поставено съобщение с изх.

№ 20082910/17.12.2020 г. по чл. 18а, ал. 9 от Административнопроцесуалния кодекс с уведомление за призовка и покана за съставяне на АУАН в случай на неявяване по призоваването, като бил изготвен и снимков материал. В посочения седемдневен срок от поставяне на съобщението за явяване отново никой не се явил и не било входирано писмено обяснение за неявяването.

При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Коко Груп 21“ ЕООД, в качеството си на работодател, след като е било длъжно чрез законния си представител или изрично упълномощено лице да се яви и представи изисканите документи, чрез бездействието си по извършените призовавания, не е оказало дължимото съдействие на контролен орган при изпълнение на неговите функции да осъществи контрол по прилагане на трудовото законодателство.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 29.12.2020 г., като същото е установено на 29.12.2020 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. В. В., К. А. А., М. Ц. Д. и СТ. Н. П., чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. К. Г., дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за неговата заинтересованост – същият 4 е баща на представляващия санкционираното юридическо лице, поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите Г. В. В., К. А. А., М. Ц. Д. и СТ. Н. П., така и от писмените доказателства, приложени по делото.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Дори и съдът неправилно да не кредитира показанията на свидетеля Г.

Г. досежно твърденията му, че се е отзовал на отправените му писмени покани и се е явил в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, за да представи исканите документи, където не намерил проверяващите, следва да се отбележи, че за Ганчев е съществувала възможността да депозира исканите документи в деловодството, което обаче той не е сторил.

Също така обстоятелството, че при проверката на 21.09.2020 г. е възникнал конфликт между проверяващите и свидетеля Ганчев, не освобождава представляващия дружеството или упълномощено от него лице от задължението да се яви на посочените дата, час и място и да представи исканите документи.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Г. В. В., К. А. А., М. Ц. Д. и СТ. Н. П., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – констативен протокол с изх. № 21041239 от 12.05.2021 г., АУАН № 08-001825 от 31.12.2020 г., ведно с приложени към него писмени материали: протокол за извършена проверка ПР 2028556 от 31.12.2020 г., призовка от 21.09.2020 г., призовка с изх. № 20072404/14.10.2020 г., призовка с изх. № 20075001/29.10.2020 г., писмо с изх. № 20078334/20.11.2020 г., съобщение с изх. № 20082910/17.12.2020 г., обратни разписки от 27.10.2020 г., 30.10.2020 г. и 28.10.2020 г.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, контролните 5 органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

По смисъла на Кодекса на труда, „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение /& 1 от ДР към КТ/.

В случая „Коко Груп 21“ ЕООД се явява работодател и субект на нарушението.

Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неспазване на горепосочените императивни правила са установени със събраните по делото доказателства. Неоказването на съдействие на контролен орган при изпълнение на неговите функции се явява в нарушение на закона. В този смисъл безспорно в случая чрез бездействието си дружествотоработодател не е оказало съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции и това следва да бъде санкционирано, както правилно административнонаказващият орган е счел със санкцията по чл. 415, ал. 3 от КТ, съгласно която, който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.