Определение № 448 от 19.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Плевен, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВ.А като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500230 по описа за 2025 година С определение № 140 от 09.01.2025г. ,постановено по ч. гр.д.№ 6637/ 2024г.

Плевенски районен съд На основание чл. 414а, ал.4 от ГПК, ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение №3810/20.11.2024г, издадена по ч.гр.д.№6637/2024г. на ПлРС, В ЧАСТТА, относно вземането за сумата от 179,08лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 18.11.2024г. до окончателното изплащане на същата.

Със същото определение Постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. Русе, №37А, законен представител – Н. М. Г.- Управител, чрез адв. И. В., за заплащане на присъдените по Заповед за изпълнение на парично задължение №3810/20.11.2024г, по ч.гр.д.№6637/2024г., деловодни разноски в размер на 25лв- държавна такса и 400лв.- адв. възнаграждение с ДДС.Посочил ,че Определението, в частта му, с която частично е обезсилена заповедта за изпълнение, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от получаването му от страните, пред ПлОС, а Определението в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист, има характер на разпореждане и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред ПлОС – за заявителя от връчване на разпореждането, а за длъжника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител.

Препис от определението е бил връчен на Д. А. на 16.01.2025г. с оглед на което срокът за неговото обжалване , в частта му имаща характер на разпореждане , от длъжника изтича на 30.01.2025г.

Още на 20.01.20205г. е постъпила частна жалба от Д. Н. А. срещу определение № 140 от 09.01.2025г. ,постановено по ч. гр.д.№ 6637/ 2024г.

Плевенски районен съд в ЧАСТТА му за присъдените разноски.Частната 1 жалба е подадена в срок ,от надлежен участник в заповедното производство , внесена е дължимата д.т. ,поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество обаче ,според въззивната инстанция частната жалба е неоснователна.

Както е посочено изрично и от Плевенски районен съд , определението му № 140 / 09.01.2025г. в частта с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за разноските , има характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист и подлежи на обжалване в двуседмичен срок при условията на чл. 407,ал.1 от ГПК.

За да постанови процесното разпореждане за издаване на изпълнителен лист ,РС-Плевен е извършил надлежна преценка за това налице ли е пред него надлежно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК и след като е установил ,че издадената от него Заповед за изпълнение № 381/20.11.2024г. В ЧАСТТА и за присъдените с нея деловодни разноски в размер на 25лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение , не е била обезсилена , а е влязла в законна сила ,тъй като не е била обжалвана по реда на чл. 413,ал.1 от ГПК /който дава изрична възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските / , е постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила в частта за разноските Заповед за изпълнение № 381/20.11.2024г..

Тази заповед е била обезсилена само в частта и относно вземането за главницата от 179,08лв. ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението- 18.11.2024г. до окончателното плащане на същата,но не и в частта и за деловодните разноски ,посочени в нея .Поради това ,в частта и за присъдените деловодни разноски ,процесната заповед за изпълнение представлява влязла в сила заповед за изпълнение ,която пък е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 , т.1 от ГПК ,който изрично предвижда ,че влезлите в сила заповеди за изпълнение подлежат на принудително изпълнение и са основание за издаване на изпълнителен лист по реда на глава тридесет и шеста от ГПК.

Заедно с това следва да се отбележи ,че нито с възражението си срещу заповедта за изпълнение ,нито пък с частна жалба по реда на чл. 413,ал. 1 от ГПК жалбоподателят Д. А. е въвел в предмета на делото възражение за прекомерност на деловодните разноски в частта им на адвокатското възнаграждение

/ в размер на 400лв./ Този въпрос би могъл да бъде поставен именно при евентуално обжалване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК ,каквото производство ,обаче, не е било инициирано от Д. А..

Длъжникът е имал право да обжалва издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските, включващи държавна такса, и адвокатско възнаграждение . Например, в случай че заплатеното от заявителя възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът е могъл по искане на длъжника да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част . В 2 едноседмичен срок от получаване на Заповедта за изпълнение, длъжникът е могъл да подаде такава частна жалба срещу присъдените разноски в нея.

Частната жалба тогава би се разгледала от окръжния съд в закрито съдебно заседание, като неговото определение ще е окончателно и с него може да бъде потвърдено определението на районния съд или пък същото да бъде отменено и да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в помалък размер.

Такова производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК , обаче не се е развило самостоятелно и заповедта за изпълнение В ЧАСТТА И ЗА РАЗНОСКИТЕ Е ВЛЯЗЛА В СИЛА.

В настоящото производство ,което е само по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист , Плевенски окръжен съд не би могъл да обсъжда за пръв път възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , а може само да провери дали действително е било налице влязло в сила годно изпълнително основание за да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски. Тъй като такова годно изпълнително основание е налице –посочената по –горе заповед за изпълнение № 381/20.11.2024г..,която в необжалваната и част за присъдените деловодни разноски е влязла в сила,то Плевенски окръжен съд няма друга възможност освен да остави без уважение частната жалба на Д. А. ,която е неоснователна .

Развитите в нея съображения за евентуално приложение на чл. 80 и чл. 78 от ГПК като обосновка на тезата на жалбоподателя до кой момент има право да направи възражението си за прекомерност на деловодните разноски са напълно неоснователни ,тъй като посочените от жалбоподателя норми са от общата част на ГПК и не намират приложение в специалното заповедно производство .

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от Д. Н. А. срещу определение № 140 от 09.01.2025г. , постановено по ч. гр.д.№ 6637/ 2024г.

Плевенски районен съд в ЧАСТТА му за присъдените разноски,която част има характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3