Решение № 2748 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20231100103079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.1 ГПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.02.2026 г. по в.гр.д.1263/2025 г., Софийски апелативен съд е констатирал, че част от въззивната жалба съдържа твърдения, които предполагат да бъде проведено производство по чл.

250 ГПК и е изпратил делото на СГС, в тази връзка.

Ответната страна не изразява становище.

Софийският районен съд, след като прецени доводите по молбата и доказателствата по делото намира за установено следното:

Въззивна жалба с вх. № 38181/27.03.2025 г., подадена от П. Г. Ж. съдържа искане по чл. 250 ГПК, тъй като съдържа оплакване, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет – с допълнителна искова молба била представена нова справка по чл. 366 ГПК с приложени нови разходни документи на стойност 775 лева, но съдът не се е произнесъл за тях.

Молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима, доколкото е искането е направено в законоустановения срок от легитимирано лице.

По същество молбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 24143/14.03.2023 г., предявена от П. Г. Ж..

Предмет на разглеждане по делото е бил и иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 150 лева, представляващи разходи за 1 физиотерапия и рехабилитация, за които е издадена фактура от 07.02.2023 г. – л. 32, л.

33.

С т.нар. „допълнителна искова молба“ (каквато в производството по глава 13 не съществува), ищецът е представил и доказателства за допълнително настъпили имуществени вреди (в периода от м.05.2023 г. до м.08.2023 г.), за които е претендирал обезщетение в размер на 775 лева (л. 96).

В постановеното по делото решение липсва произнасяне относно претендираното обезщетение в размер на 775 лева. Противното би било и недопустимо, доколкото това обезщетение не е предмет на разглеждане по делото.

Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. В случая, ищецът се е домогвал да се допусне недопустимо изменение в размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, доколкото претендираните имуществени вреди в размер на 775 лева представляват нови разходи, извършени след датата на депозиране на исковата молба, т.е. касае се за нов иск, а не за увеличение размера на претендираните с исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за физиотерапия и рехабилитация. Подобно последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца, ГПК не предвижда.

Изложеното сочи, че не е налице непроизнасяне по целия спорен предмет на делото. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, 2 състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 38181/27.03.2025 г. на П. Г. Ж., с която се иска да бъде допълнено решение № 925 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 3 079/2023 г. по описа на СГС, 2 състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2