Решение № 40 от 02.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Враца, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500436 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3369/21.07.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрк. И.Н., срещу Решение № 156 от 28.06.2022 г, постановено по гр.д. № 1030/2021 г по описа на Районен съд – Козлодуй, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. М. С. установителен иск за следните суми: за разликата над присъдената главница от 4600,82 лв. до пълния претендиран размер от 8056,71 лв.; 8312,41 лв. - договорна лихва за периода 20.05.2017 г до 20.12.2019 г; 4296,61 лв. – лихва за забава за периода от 20.05.2017 г до 20.12.2019 г.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва се изводът на районния съд, че шрифтът на процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на закона. Сочи се, че несъответствието е констатирано с „просто око“, като съдът е счел за ненужно назначаването на съдебно-техническа експертиза. В жалбата се обръща внимание, че по делото е представен процесния договор в оригинал и като копие, като между шрифта на двата договора има разлика, дължаща се на сканирането на документа. Иска се въззивният съд в съответствие с текста на чл. 154 ГПК да разпредели доказателствената тежест между страните досежно доказване на факта за размера на шрифта на договора за кредит.

1

Жалбоподателят, в принципен план, описва начина на определяне размера на шрифта, представяйки компонентите, от които следва спецификата му, заключавайки, че предпоставките за определянето на размера на шрифта зависят от вида на шрифта. Затова счита, че следва да се определи размера и вида на шрифта на оригинала на подписания договор, тъй като именно този документ е подписан от потребителя.

Във въззивната жалба е направено оплакване, че противно на приетото с обжалваното решение, договорът отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. За съответствието на договора с този текст жалбоподателят е изложил тълкуване на нормата, заключвайки, че се изисква да се посочи само какви допускания се взимат предвид, но не и математическите формули или други разходи по кредита, като е посочил, че договорът съдържа само едно базово допускане – договорът е валиден за срока му и страните ще изпълняват точно задълженията си, а останалите допускания не са приложими. В подкрепа на оплакването си, въззивникът се позовава на съдебна практика.

В заключение се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Претендират се направените в производството разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата А. М. С. чрез адв. Д.М., е подала писмен отговор вх.№ 5124/26.09.2022 г., в който излага съображения за правилност на решението в атакуваната му част. Излага довод, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 22 ЗПК, тъй като макар да съдържа размера на лихвения процент, не са посочени условията на прилагането му – дали е фиксиран за целия срок на договора или променлив. Твърди се, че нарушението е още по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания.

В отговора се обосновава, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 ЗПК, тъй като макар да съдържа процентния размер на ГПР, то няма уточнение какви точно разходи се включват в него. Изразено е становище, че не става ясно как лихвеният процент се включва в процента на ГПР. Сочи се, че създадената неяснота накърнява правата на потребителя да разбере реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов продукт. В подкрепа на този довод, е развито тълкуване, че по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора следва да се посочи не само процентното изражение на ГПР, но и всички разходи, които са отчетени при формирането му. В подкрепа на това си становище въззивникът цитира съдебна практика.

Застъпено е становище, че процесният договор не отговаря на условието по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като макар да съдържа погасителен план, то същият не отговаря на предвиденото в закона съдържание – не са индивидуализирани вноските по главница, лихва и застрахователна премия, което създава невъзможност да се разбере какви компоненти включва месечната вноска.

Релевирано е, че договорът не отговаря на част от изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, тъй като неразделна част от него е сключена застраховка 2

„Защита на плащанията по кредитни карти“, Сертификатът и Общите условия на която съдържат уговорки за посочената в договора за кредит дължима сума, поради което към тях следва да се приложат общите изисквания за защита на потребителите. В продължение, твърди се, че дори без наличието на специални познания договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив. При това положение въззиваемата счита, че е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер на шрифт на всички документи, а от друга – че е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поето със същия задължение за заплащане на застрахователна премия.

В отговора е обосновано, че договорът нарушава изискването на чл.

11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като не съдържа предвидената там информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да съдържа дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска и допълнителните разходи, когато е приложимо.

Направено е оплакване, че в чистата стойност на кредита, включително към лихвата, не следва да се включва застрахователната премия от 7875,00 лева, тъй като няма доказателства кредиторът да е финансирал тази услуга чрез заплащането на застраховател. Твърди се, че представеният по делото сертификат не представлява застрахователна полица, поради което не доказва сключването на действителен договор за застраховка по смисъла на чл. 344, ал. 1 КЗ. Наред с това, сочи се, че застрахователната премия не е включена в ГПР, което представлява заобикаляне на императивното изискване в чл. 19, ал. 4 ЗПК и използване на заблуждаваща търговска практика. Релевирано е, че предвидената застрахователна премия в размер на 7875,00 лева е в пряко противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта, тъй като води до значителна нееквивалентност на престациите.

Иска се решението в атакуваната му част да бъде потвърдено.

Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. М. С. от с.***, общ.Козлодуй за следните парични вземания: главница в размер на 8 056,71 лв., представляваща неплатени месечни погасителни вноски за периода 20.05.2017 г.-20.12.2019 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-*** от 30.08.2016 г.; договорна лихва в размер на 8 312,41 лв. за периода от 3

20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2019 г.; мораторна лихва в размер на 4 296,61 лв. за периода 20.05.2017 г. – 20.12.2019 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № PLUS-***/30.08.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и А. М. С., задълженията по който са прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, а впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. – на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Посочва се също, че на А. М. С. е бил отпуснат паричен кредит в размер на 25 000,00 лева, като е било договорено заплащане на възнаградителна лихва и закупуване на застраховка с премия от 7 875,00 лв. Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 42 520,60 лв. Дружеството-кредитор е изплатило заетата сума по уговорения начин, а кредитополучателят се е задължил да я върне на 84 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 506,20 лв., според уговорен погасителен план. Крайният срок на издължаване по договора за кредит е 20.08.2023 г. Посочва се, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем, поради което е налице правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 521/2021 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/10.05.2021 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника на 03.06.2021 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от А. М. С., поради което с Определение № 89/06.07.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 29.07.2021 и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК същият е предявил иск през КРС, за което е уведомил заповедния съд.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено, че А. М. С. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В съдебното производство ответницата С., чрез пълномощника си адв.Д. М., депозира отговор, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза /СКТЕ/, чието заключение е прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните. Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

4

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 30.08.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и А. М. С., се установява, че кредиторът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 25 000,00 лв. Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 7 875,00 лв., както и на такса ангажимент в размер на 875,00 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 11,63%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 9,88 %, както и обща стойност на плащанията по договора в размер на 42 520,80 лв. Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума на 84 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 506,20 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.08.2023 г.