Решение № 7523 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7523 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110121154 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.

В. С., Л. Н. Г. и К. Н. С. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

З а С. В. С.: сумата от 2039,06 евро (3988,06 лева), представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 332148 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 202,24 евро (395,54 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.; сумата от 28,58 евро (55,90 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,50 евро (10,75 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г.

З а Л. Н. Г.: сумата от 509,77 евро (997,02 лева), представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за 1 топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 332148 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 50,56 евро (98,89 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.; сумата от 7,15 евро (13,98 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 1,38 евро (2,69 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г.

З а К. Н. С.: сумата от 509,76 евро (997,01 лева), представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 332148 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 50,56 евро (98,88 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.; сумата от 7,14 евро (13,97 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 1,38 евро (2,69 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г. за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 76149/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия 2 клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 76149/2024 г. по описа на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който признават исковете, но молят за разсрочването на задълженията по чл. 241 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 31.03.2026 г., процесуалният представител на ищеца направи искане за постановяване на решение при признание на иска и изрази становище, че разсрочване на задължението на задължението за срок от 5 години не е приемливо за ищеца, като последният може да бъде предложи споразумение за плащане в срок от 36 месеца (3 години).

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че предвид отговора на исковата молба вх. № 229781/01.07.2025 г., подаден съвместно от тримата ответници е налице направено от ответниците изрично признание на исковата претенция, както и предвид заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

3

237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в проведеното на 31.03.2026 г. о. с. з. е заявил, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение искането за разсрочване изпълнението на процесното задължение:

С отговора на исковата молба ответниците са направили искане по чл.

241 ГПК задължението им към ищеца да бъде разсрочено за срок от 5 години, като искането е аргументирано с ниските доходи и невъзможност сумата да бъде платена наведнъж.

Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Ответниците са предложили вариант за разсрочено изпълнение за срок от 5 години. Ищецът от своя страна е посочил, че счита този срок за твърде дълъг и от своя страна предлага разсрочено изпълнение за срок от 36 месеца (3 години). При това положение съдът намира, че изпълнението на задължението на ответниците следва да бъде разсрочено за срок от 4 години н а 4 7 равни месечни вноски и една последна изравнителна месечна вноска, като осреднен вариант на насрещните предложения на страните в производството, съобразен от една страна с размера на дълга и материалните възможности на ответниците, при което месечната вноска се равнява приблизително на 10% от общия им месечен доход, а от друга страна е в интерес и на ищеца, доколкото същият в период от време с обоснована продължителност, предвид съотношението между размера на дълга и материалните възможности на ответниците, би получил изпълнение, без да е необходимо да губи допълнително ресурси за процесуално време и разноски относно признаване на вземането му и удовлетворяване на същото по пътя на принудителното изпълнение. За пълнота следва да се отбележи, че съобразно източника и размера на получаваните от ответниците доходи е много вероятно ищецът да не успее да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение предвид уредените в ГПК правила за несеквестируемост.

Съдът намира, че възприетото по-горе разрешение на разглеждания 4 спор, в максимална степен удовлетворява правния интерес и на двете страни.

Същевременно ако този подход на съда за уреждане отношенията на страните не се възприеме от същите, то за тях остава открита възможността да обжалват решението на съда пред въззивната инстанция.

Предвид изложеното и макар, ответниците да не са представили доказателства за материалното си състояние, доколкото ищецът не е оспорил факта, че ответниците получават именно доходите, посочени в отговора на исковата молба, а само е изразил несъгласие с твърде дългия период за разсрочване, искането по чл. 241 ГПК на ответниците следва да се уважи при посочените от съда условия.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира такива в минимален размер на 212,08 евро, от които за заповедното производство 68,26 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 68,26 евро за държавна такса и 50,00 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които всеки от ответниците следва да заплати част, съответстваща на дела му в съсобствеността. Този размер на юрисконсултското възнаграждение е възприет от съда предвид това, че производството по делото е разрешено при признание на иска, респ. съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП съдът не може само да надхвърля максимално определените размери за съответния вид дело, но няма пречка да слезе под минимално определения размер, ако той се явява неоправдано висок с оглед спецификата на разглеждания случай.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 2039,06 евро (3988,06 лева), представляваща главница за стойността на доставена от 5 дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 332148 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 202,24 евро (395,54 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.; сумата от 28,58 евро (55,90 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,50 евро (10,75 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 76149/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 509,77 евро (997,02 лева), представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район адрес, аб. № 332148 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 50,56 евро (98,89 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.; сумата от 7,15 евро (13,98 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 1,38 евро (2,69 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 76149/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f97f767c-5980-4585-ae0c-90ce80600ba8