Решение № 1188 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100500070 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ******, срещу решение №3437 от 25.10.2023г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. №13893/2022г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, съществува вземане за следните суми: 1125.07 лв., главница за периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1294126, за което са издадени фактури за периода от 16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-имот, находящ се в: ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 156.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10708/2022г. на ВРС, на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е постановено по недопустим иск, поради предявяването му само срещу един от съсобствениците на жилището.

Поддържа се, че през 2016г. ответницата е осъществила посещение в офиса на ищеца, с което е изпълнила задължението си да го уведоми, че титулярът на партидата е починал. Твърди се, че ответницата неправилно е записана като 1 единствен титуляр на партидата в нарушение на чл.62, ал.2 и чл.59, ал.4 от ОУ, тъй като заявлението за смяна на титуляра е подадено не от нея, а от нейния племенник и защото като титуляри е следвало да бъдат вписани всички наследници и отчетените количества да се разпределят по равно между тях.

Излага се, че представеното нотариално заверено споразумение от 06.02.2018г. неправилно е прието от съда за протокол за делба на наследствената маса, тъй като обвързва само страните по него и не доказва, че племенниците на ответницата са били лишени от ползването на имота. Оспорва се наличието на договорно правоотношение както с първоначалния титуляр Анка К., така и с ответницата. Доставчикът не е изпълнил задължението си да извърши вписване на тримата съсобственици и да им предложи подписване на нов договор с приложени актуални ОУ. На следващо място се поддържа, че имотът е бил необитаем поради спряно електроподаване и осъществени пътувания за подробно описани дати и периоди, че реално потребление не е осъществявано и че същевременно не са налице основанията на чл.20, ал.1 от ОУ и чл.33 от Наредба 4 за начисляване на служебна консумация. Липсват данни за констатирана неизправност или метрологична негодност на водомера, изтекъл 10 годишен срок от монтирането му, отправеното предписание и срок за подмяна, за да е налице основание за служебни начисления съгласно чл.25, ал.8 и 10 от ОУ при “липса на индивидуален водомер“. Представеното уведомително писмо 1000/14.04.2016г. неправилно е квалифицирано от съда като предписание по чл.33 от Наредба 4 и чл.20, ал.1 от ОУ, тъй като същото не се предхожда от констатации за неизправност на СТИ, обективирани в констативен протокол. Неизправност не се установява и от допуснатата СТЕ.

Съгласно чл.34а от Наредба 4 извършването на метрологична проверка е в правомощията на оператора, а не на потребителя. Липсва и изготвен съгласно чл.24 от ОУ протокол за невъзможност за извършване на отчет поради отсъствие на потребителя или за отказан достъп въз основа на реално посещение на адреса. Без да спази някоя от тези процедури, дружеството директно е приложило методиката за изчисление в хипотезата на липса на СТИ. Видно от представения карнет, подписан от ответницата от 13.12.2018г., същата е предоставяла достъп за отчитане на водомера. Съставеният на същата дата протокол за отказан достъп за смяна на водомер се оспорва като недостоверен, тъй като е бил съставен в административния офис на ищеца, а не чрез проверка на място от подписалите го служители, за които не се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни (ЕГН, презиме, адрес).

Твърди се, че същите не са присъствали на отчитането на водомера, нито са изготвили и подписали протоколите в присъствието на ответницата. Нещо повече, начисляваните служебно без основание, недоставени реално и непотребени количества многократно надвишават теоретично възможните за ползване и изчислените от вещото лице 6 куб. м. вода месечно на човек.

Служебно начислените количества не отговарят и на методиката. Сочи се, че начислените служебни количества вода включват и загубите при аварии в целия район, които участват при формиране на задължението. Поддържат се възраженията, че фактури за процесния период не са издавани и осчетоводявани. Конкретните релевирани в жалбата оплаквания са, че в решението липсва описание на представените от ответницата доказателства; описани са доказателства, които не съществуват по делото (процесните фактури); неправилен доклад поради липсата на указания, че ищецът е длъжен да докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение и на предпоставките за прилагане на методиката за служебно начисляване;

2 непроизнасяне по възраженията на ответника; отхвърляне на относими доказателствени искания – свидетел, че ответницата не е препятствала достъпа на служители на ВиК; възражение срещу приемането на ССЕ, въпреки че е основана на погрешни и недостоверни данни; отклоняване на въпрос към СТЕ относно честите аварии в района; нарушаване на принципа за равенство поради обсъждане единствено на доказателствата на ищеца; непроизнасяне по направеното със становище от 07.04.2023г. искане за откриване на производство по оспорване на представените от ищеца констативни протоколи за отказан достъп и за разпит на свидетели в тази връзка. Поддържа се, че липсва идентичност между сумите в исковото и заповедното производство, както и че липсва представено пълномощно от новия управител на дружеството (от 18.01.2023г.) и за юридическата правоспособност на юрисконсулта.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че И. К. К., ЕГН: ********** дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10708/2022г. на ВРС: 1125.07 лв., главница за периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1294126, за което са издадени фактури за периода от 16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обектимот, находящ се в ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 156.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г.

Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги в имота на ответника, остойностени по служебна консумация съгласно Наредба 4/11.09.2004г. на МРРБ, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК услуги. Ответникът не е оспорил вземанията чрез писмено възражение в срока по чл.40, ал.2 от Наредба 4/11.09.2004г.

Неизпълнението на задълженията на ответника е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното им събиране, като за целта се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, с което обосновава правния си интерес от търсената защита.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че притежава имота - обект на потребление, в съсобственост с други лица - М.В.В. и И.В.В., поради което предявеният срещу нея иск се явява недопустим. Твърди, че не са изпълнени изискванията на чл.59, ал.3 от ОУ, тъй като не е представено споразумение между съсобствениците, че имотът се ползва само от един от тях. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като навежда доводи за липса на писмен договор за предоставяне на ВиК услуги.

Счита за неприложими ОУ на ищцовото дружество и Наредба 4 от 2004г.

Оспорва претендираните количества вода да са от редовен отчет. Твърди, че не са налице основания за служебна консумация, тъй като не се установява отказ за достъп до отчетния водомер на жилището от страна на потребителя, което се доказва с констативен протокол. Поддържа, че от представената справка за 3 недобора не може да се направи извод, че описаните кубици доставена вода съответстват на реално отчетените по индивидуалния водомер или на служебно начислените. Възразява, че претендираните вземания са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим. Противно на изложеното в жалбата идентичност в предмета на исковото и заповедното производство е налице, с тази разлика, че искът по чл.422 от ГПК е предявен само за онази част от вземането по заповедта за изпълнение, която не е покрита от давността.

Предявяването на установителния иск за част от вземането по заповедта е допустимо, тъй като не води до изменение на претенцията по основание или увеличаването й по размер. Дали ответницата отговаря в пълен размер или само съобразно с квотата си в съсобствеността е въпрос на пасивна материална легитимация, който има касателство към основателността, а не към допустимостта на иска, поради което релевираните в жалбата доводи в тази насока се явяват неоснователни.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. Следва да се има предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези посочени в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в първата инстанция твърдения и възражения.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззиваем в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, наличието на предпоставките за начисляване на служебна консумация и нейния размер. Ответникът – въззивник в настоящото производство, от своя страна следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

Фактът, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града, не е спорен между страните. С присъединяването на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, е възникнала валидна облигационна връзка по доставка на ВиК услуги с неговия собственик и/или ползвател. В случая безспорно процесният имот е съсобствен между три лица, но негов единствен ползвател се явява 4 ответницата, която нито твърди, нито доказва имотът да се владее от друго лице. Напротив твърденията й са, че трайно обитава имота, но временно е отсъствала през процесния период. Индиция, че ответницата е отблъснала владението на останалите съсобственици, се съдържа в представения по делото протокол Акт № 77, том 1, рег. № 2183/06.02.2018г., съставен на 06.02.2018г. в кантората на нотариус Р.К., рег. № 212, в който е обективирано изричното й изявление, че няма да предоставя достъп до апартамента на останалите наследници. С оглед изложеното съдът приема, че считано от тази дата, именно ответницата е единствен ползвател на процесния имот и в качеството си на потребител на ВиК услуги отговаря в пълен обем за заплащането им. Предвидените в общите условия правила за разпределение на отговорността между съсобствениците не намират приложение в случаите, в които само един от тях ползва еднолично водоснабдения имот.