Решение № 206 от 09.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 280/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 865/2021 г. по описа на РС – Костинброд, постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Г. Г. К., дължи на „Т. С.“ ЕАД, сумата от 1761,14 лв. , в това число – 1 536,41 лв. главница, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от месец 10.2015 г. до месец 04.2018 г.; 199,28 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 29.01.2019 г.; 24,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г.; 0,93 лв., представляваща лихва върху тази главница за периода от 01.03.2016 г. до 29.01.2019 г., заедно със законната лихва върху посочените главници, считано от 12.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до погасяване на задължението. С решението частично е отхвърлен искът за заплащане на законна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 199.28 лв. до пълния предявен размер от 202.67 лева.

В тежест на ответника са възложени разноските в заповедното производство – ½ от разноските по ч. гр. д. № 8522/2019 г. по описа на СРС, както и тези в исковото производство, понесени от ищеца.

Срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство 1

- Г. Г. К.. Жалбоподателят счита решението, в атакуваната му част, за необосновано и неправилно, като по същество е отправено искане същото да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество на спора, с който исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа се в жалбата, че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия, като в тази връзка за изложени подробни аргументи. Жалбоподателят счита за недоказано обстоятелството, че между главните страни е съществувало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на топлинна енергия за процесните имот и период, поради и което за него не е възникнало задължение за заплащане на цената на твърдяната доставена и потребена топлинна енергия. Твърди, че по делото не са представени доказателства, които по безспорен начин да установяват твърдените в исковата молба факти.

Оспорва извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Т. С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т. С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното.

РС – Костинброд е сезиран с предявени от „Т. С.“ ЕАД против Г. Г. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1764,63 лв. , от които – 1 536,41 лв. главница, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от месец 10.2015 г. до месец 04.2018 г.; 202,67 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 29.01.2019 г.; 24,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 10.2015 г. до месец 04.2018 г.; 0,93 лв., представляваща лихва върху тази главница за периода от 01.03.2016 г. до 29.01.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на задължението.

Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;

2 стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Ответникът оспорва обстоятелството, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, както и че притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ (действал за периода от 1999 г. до м. 03. 2004 г.), "потребител" е физическо и юридическо лице, което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди.

Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) предвижда продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на факта на доставяне на топлинна енергия в един обект (какъвто безспорно е настоящия случай - така заключението на съдебно-техническата експертиза) не е достатъчно (при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство) да се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на топлоенергията т. е. да се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия.

Според действащата от 05. 03. 2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42б, б. "а" и б. "б" ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с 3 енергия или природен газ. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В разглеждания случай не е спорно, че Г. Г. К. е носител на ½ ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № .., находящ ссе в гр. С., район И., ж.к. Д. ., бл. ..., вх. ., ет. .. Това обстоятелство се установява от представения и неоспорен от страните договор за дарение от 09.10.2015 г., обективиран в нотариален акт. № .., рег. № .... дело № ../.... година. Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.

1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило 4 в сградата - етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове - Наредба № 16- 334/06.

04. 2004 г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Възражението, че не е налице реално потребление на топлинна енергия се опровергава от доказателствата по делото (заключението на съдебнотехническата експертиза, което следва да се кредитира като обективно и компетентно), съобразно което стойността на потребената топлинна енергия е изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно, както и че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия.