Решение № 1074 от 18.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501551 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №17112 от 23.10.2023г., постановено по гр.дело №41046/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, са отхвърлени предявените от П. Н. К., с ЕГН **********, срещу Х. Н. К., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1120 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, с посочена в документа площ 113.50 кв.м., с прилежащи части: мазе №10, с площ 6.75 кв.м. и ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 17.11.2021г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 72.72 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 17.12.2021г. до 27.07.2022г.; сумата от 440 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, гараж №5, с посочена в документа площ 25.51 кв.м., прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 17.11.2021г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1

28.61 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 17.12.2021г. до 27.07.2022г.; сумата от 360 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, с посочена в документа площ 25.51 кв.м., прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 17.11.2021г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 23.44 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 17.12.2021г. до 27.07.2022г.; сумата от 680 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, предназначение на самостоятелния обект: за офис, с посочена в документа площ 22.41 кв.м., прилежащи части: ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 17.11.2021г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44.20 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 17.12.2021г. до 27.07.2022г.; сумата от 3900 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 3/4 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ 110 кв.м., прилежащи части: таванско помещение №3, с площ от 10.50 кв.м., мазе №6, с площ 7.20 кв.м. и 9.16 % ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 06.11.2021г. до 06.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 184.74 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 06.12.2021г. до 27.07.2022г.; сумата от 360 евро, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 3/4 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, район ****, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ 14.60 кв.м., прилежащи части: 0.06% ид.ч. от общите части на сградата, за периода от 06.11.2021г. до 06.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17.05 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за недвижим имот с идентификатор ***, за периода от 06.12.2021г. до 27.07.2022г.. С решението е осъден П.

Н. К., с ЕГН **********, да заплати на Х. Н. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от общо 2820.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - П. Н. К., с Е Г Н **********, чрез процесуален представител адв.Т. М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №17112 от 23.10.2023г., постановено по гр.дело №41046/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС, като 2 постановено в нарушения на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства, предвид на което е обосновал погрешен правен извод, че по делото не е доказано, че ответникът с поведението си е създавал пречки на ищеца да ползва процесните съсобствени недвижими имоти през исковите периоди, съобразно притежаваните от него идеални части от правото на собственост. Излага се, че противно на приетото от първоинстанционния съд по делото е установено от показанията на разпитаните свидетели И.С. и М.Б., че ищецът след смъртта на баща си няма достъп до съсобствените имоти, опитал се е да осигури достъп и е имал желанието да ползва имотите, но такава възможност не му е била осигурена от ответника, които е създавал пречки да ползва общите вещи, съобразно притежаваните от него права. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели И.С. и М.Б., в резултат на което е обосновал погрешен извод, че ищецът не е доказал всички кумулативни елементи от фактическия състав на предявените искови претенции с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди се, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че предявените искови претенции са доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Х. Н. К., с Е Г Н **********, чрез процесуални представители адв.Г. Г. и адв.Н.Х., с приложено пълномощно за въззивната инстанция, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при спазване на съдопроизводствените правила. Твърди се, че по делото няма ангажирани доказателства, че процесните съсобствени между страните недвижими имоти се ползват само и единствено от ответника, който е лишил ищеца да ползва имотите, съобразно притежаваните от него права. Сочи се още, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно притежавания от него дял в съсобствеността. Това право на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, тъй като в този случай не е налице хипотеза за лишаване от ползване. Твърди се, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява факта, че ответникът ползва само една стая от съсобствения между страните недвижим имот - апартамент, находящ се в град София, район ****, като не ползва останалите стаи в жилището, както и другите съсобствени между страните имоти, предмет на предявените искови претенции, респективно не е създал пречки или лишавал по какъвто и да е било начин ищецът от възможността да ползва тези имоти. Поддържа се, че след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства СРС е обосновал правилен извод, че по делото са останали недоказани предпоставките за уважаване на предявените искови претенции по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да 3 потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Предявени са от П. Н. К., с ЕГН **********, срещу Х. Н. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството н е с а б и л и доказани всичките кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на претендираните от ищеца обезщетения за лишаване от право на ползване досежно съсобствените между страните недвижими имоти, за исковите периоди и по-конкретно, че съсобствените недвижими имоти се ползват само от ответника по начин, който възпрепятства, съответно ограничава ползването им от ищеца съобразно предназначението им. Прието е от СРС, че по делото не са доказани правопораждащите юридически факти за възникване на субективното право на ищеца, предвидено в материалноправната норма на чл.31, ал.2 от ЗС, да претендира от ответника заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствените между страните недвижими имоти, което е основание за отхвърляне на предявените осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, респективно и акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест 4 съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: