Определение № 33 от 06.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 94081/11.11.2025 г. от Д. В. Г., чрез адв. П.

Н., срещу Определение № 14829/28.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4973/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по гр.д. № 4973/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. В. Г. не дължи на ответника „УниКредит Булбанк“ АД сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 892/2020 г. при ЧСИ Хр. Г.а, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по по ч.гр.д. № 5270/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: 1798,86 лв. главница по Договор за кредитна карта CCIR-339-00294-2018 от 12.11.2018 г.; 48,59 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода 18.06.2019 г. 27.08.2019 г.; 203,19 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 18.06.2019 г. 27.05.2020 г.; 71лв. разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение; 102,45 лв. разноски по ч.гр.д. № 5270/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасяване с извършени плащания от ищеца след образуване на изпълнителното производство на дати 16.09.2020 г., 09.09.2020 г. и 29.01.2023 г., както и впоследствие извършени плащания на 28.10.2020 г.; 30.11.2020 г.; 30.06.2021 г. и 25.09.2021 г.

В частната жалба се навежда оплакване, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че за длъжника винаги съществува правен интерес от това да установи със силата на присъдено нещо недължимост към своя кредитор (дори и частична) и да защити правната си сфера срещу неправомерно принудително изпълнение. Сочи се, че след като страните са постигнали спогодба кредиторът – взискател по изпълнителното дело отново с връчване на ПДИ е поискал цялата дължима сума, като при съдебния изпълнител не са отразени направените от длъжника погасявания на дълга. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй като може да е позове на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, 1 надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В този смисъл редът по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неприложим в случая, тъй като плащанията от ищеца са извършени след образуването на изпълнителното дело, което пък обосновава правния интерес от иска по чл. 439 ГПК. Отбелязва се, че взискателят е следвало да уведоми съдебния изпълнител за извършените погашения, което не е сторил дори след образуване на исковото производство и получаване на препис от исковата молба, което показва, че е налице спор между страните за съществуващото правно положение и размера на дълга, който трябва да бъде решен посредством съдебна намеса и установяване на отношенията между страните със съдебен акт. Навежда се довод, че недобросъвестното поведение на взискателя влече след себе си последици в правната сфера на длъжника срещу тези последици защитата на длъжника е отрицателен установителен иск, с решението по който длъжникът ще се противопостави на изпълнението. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане а делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещна страна „УниКреди Булбанк“ АД, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждава на атакуваното определение. Поддържа се, че предявеният иск е недопустим, поради наличието на други способи за защита в хода на образуваното изпълнително дело № 20208920400892 по описа на ЧСИ Х. Г.. Излага се, че длъжникът разполага с възможност, ако счита че е погасил изцяло или частично задължението си, да се позове на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. При предприемане на подобни действия длъжникът по изпълнителното дело следва да получи изрично постановление за частично прекратяване на делото за платената част или отказ, който подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Твърди се, че ищецът не е предприел подобни действия, което води след себе си недопустимост на иска по чл.

439 ГПК. Допълва се, че при наличие на оспорване последиците на плащането от страна на взискателя, не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да решава правни спорове, като едва в такава хипотеза спорът следва да бъде разрешен по реда на чл. 439 ГПК - чрез предявяване на отрицателен установителен иск от страна на длъжника за установяване несъществуване на вземанията, поради настъпил нов факт (плащане).

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба от 24.04.2023 г., подадена от Д. В. Г., с която са предявени срещу „УниКредит Булбанк“ АД кумулативно обективно съединени отрицателни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 892/2020 г. при ЧСИ Хр. Г.а, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по по ч.гр.д. № 5270/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно:

1798,86 лв. главница по Договор за кредитна карта CCIR-339-00294-2018 от 12.11.2018 г.; 48,59 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода 2

18.06.2019 г. - 27.08.2019 г.; 203,19 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 18.06.2019 г. - 27.05.2020 г.; 71лв. разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение; 102,45 лв. разноски по ч.гр.д. № 5270/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасяване с извършени плащания от ищеца след образуване на изпълнителното производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 892/2020 г. по описа на ЧСИ Хр. Г.а, образувано за събиране на вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден по по ч.гр.д. № 5270/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, за описаните по-горе суми. Изложено е, че в хода на започналия изпълнителен процес на 23.10.2020 г. между страните е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на задължението на 16 месечни вноски в размер на 107,08 лв. Наведени са доводи за недействителни клаузи на споразумението, въвеждащи задължения за заплащане на допълнителни такси и възнаграждения, поради противоречия с добрите нрави и изискванията на ЗПК.

Твърди се, че в изпълнение на поставени от кредитора изисквания за подписване на споразумението на 16.09.2020 г. по сметка на ЧСИ са преведени 542,19 лв., а на 29.09.2020 г. е преведена сума в размер на 430 лв., представляваща 20% изискана вноска за подписване на извънсъдебното споразумение. Впоследствие били извършени плащания за погасяване на дълга, както следва: на 28.10.2020 г. – 130,73 лв., на 30.11.2020 г. – 150 лв., на 30.06.2021 г. – 140 лв. и на 25.09.2021 – 135 лв. Въпреки извършените плащания на 29.01.2023 г. спрямо ищеца отново е предприето принудително действие – запор върху паричните му вземания от банкова сметка, като в запорното съобщение била описана дължима сума, идентична с тази по първоначалната покана за доброволно изпълнение, ведно с генерирани законови лихви и разноски, начислени от датата ма издаване на изпълнителния лист – 28.05.2020 г.

С уточняваща молба от 24.02.2025 г., въз основа на дадени от съда указания с протоколно определение от 21.01.2025 г., подробно са описани направените от ищеца плащания за погасяване на дълга по изпълнителното дело, като са наведени твърдения, че задълженията на ищеца са изплатени с всички цитирани вноски, последната от които е извършена на 02.03.2022 г. – общо 2562,19 лв.

В отговора на исковата молба ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е изложил становище за недопустимост на предявените искове с доводи, идентични на посоченото в отговора на частната жалба. Сочи се, че поради неспазване на погасителния план към сключеното извънсъдебно споразумение от 23.10.2020 г. от страна на длъжника изпълнителното делото е възобновено, въз основа на подадена молба от взискателя. Допълнително се оспорват твърденията на ищеца относно пороците на сключеното между страните споразумение.

Приобщен към доказателствения материал по делото е заверен препис от изпълнително дело № 892/2020 г. по описа на ЧСИ Хр. Г.а, образувано на 24.08.2020 г., от материалите на който е видно, че с разпореждане от 02.11.2020 г. изпълнителното производство е било спряно, въз основа на подадена от взискателя молба на 30.10.2020 г. и възобновено на 16.09.2022 г. по негово искане, като са изпратени запорни съобщения от 29.01.2023 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника за пълния размер на задълженията по изпълнителния лист и начислените до момента такси и разноски. От своя страна, длъжникът е депозирал молба пред съдебния изпълнител на 03.02.2023 г., с която го е уведомил за сключеното споразумение с взискателя на 23.10.2020 г. за сумата от 2580 лв., като е посочил, че е изплатена на редовни вноски всеки месец по погасителен план. С 3 резолюция на съдебния изпълнител от 06.02.2023 г. молбата е изпратена на взискателя за становище, но такова не е постъпило по изпълнителното дело, не е налице и произнасяне на съдебния изпълнител във връзка с молбата на длъжника.

С обжалваното Определение № 14829/28.10.2025 г., постановено след обявяване на делото за решаване, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като са налице други способи за защита в хода на образуваното изпълнително дело № 20208920400892 по описа на ЧСИ Х. Г., а именно да се позове на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Районен съд – Варна е възприел тезата на ответника, че за извършените частични плащания ищецът може да се защити срещу издадения изпълнителен лист, като представи пред ЧСИ съответните документи, установяващи плащане по същия, и поиска прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство, а ако ЧСИ откаже да прекрати образуваното при него изпълнително дело, то за ищеца е налице правен интерес да оспори неговия отказ по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. Отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим и при липса на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално образуване на изпълнително дело по искане на кредитора, което може да бъде направено във всеки един момент от него. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както първоначалната липса на изпълняемото право, така и последващото му погасяване (в това число и поради погасяването му по давност, чрез прихващане, плащане и др.), има за последица това, че удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимото подлежи на връщане. Целта на исковата защита при предявяване на иска по чл. 439 ГПК е при уважаването му за съдебния изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, в който случай взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство.