Решение № 96 от 27.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000606 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „Алианц България“ със седалище гр.София срещу решение № 259 от 29.06.2022г. по търг.дело № 1347/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на П. О. Р. от гр.Варна сумата 85 055.81лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 081020777000017 по сключен договор № 08100190393000938 от 16.112019г. за застраховка „Моят дом“ за настъпил на 15.01.2020г. застрахователен риск „Пожар“, при който напълно е изгоряла собствената на ищеца къща, находяща се в с.Бенковски, община Аврен с обща застроена площ от 135.73кв.м., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба 14.12.2020г. на основание чл.405 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

Твърди че решението в обжалваните му осъдителни части е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърди че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че предявеният иск е доказан. На първо място твърди че 1 ищецът не е изпълнил договорното си задължение за получаване на допълнително застрахователно обезщетение - да представи документи, които да обосновават правото му на собственост върху погиналата сграда над признатата от застрахователя застроена площ от 80 кв.м. до претендираната от него 134.18 кв.м. Сочи че въпреки че не се спори че към датата на пожара къщата е била с обща застроена площ от 134.18 кв.м., липсва законово основание за освобождаването му от задължение по клауза 2.4.1 от ОУ да докаже правата си върху цялото погинало имущество ако желае да получи допълнително застрахователно обезщетение. Поради което и твърди че застрахователното обезщетение следва да бъде определено за имот със застроена площ от 80 кв.м.

Оспорва извода на съда, че застрахователят не може да се освободи от отговорност за плащане на обезщетение с позоваване на необходимост от други, неконкретизирани по естество и вид доказателства за настъпване на покрития риск. Твърди че първоинстанционния съд тълкува превратно правото на застрахователя да изисква от застрахования документ за правото му на собственост върху цялата площ на погиналата му къща.

Твърди че отказът на застрахователя за заплащане на допълнително обезщетение не е бил обоснован от него с основанията за отказ по чл.408 от КЗ. Изразява несъгласие с приетото от съда, че клауза 2.1.1. от ОУ според която обект на застраховане са само законно изградени недвижими имоти, собственост на застрахования, може да доведе до изключване на отговорността на застрахователя само ако е настъпила при условията на чл.408 от КЗ. Твърди че следва да бъде направено разграничение между отказът за заплащане на застрахователно обезщетение, предвиден в чл.408 от КЗ и отказът да се изплати застрахователно обезщетение поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Излага че правото на застрахователя на основание чл.408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася за случаите, когато настъпилото застрахователно събитие представлява реализиран покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основание по чл.408 от КЗ не засяга възможността на застрахователя да откаже заплащането, когато застрахователното събитие 2 не попада в кръга на покритие по сключения договор за имуществено застраховане. Твърди че в настоящия случай хипотезата на чл.408 от КЗ е ирелевантна.

Оспорва приетото от съда, че в договора и ОУ към него не предвидено задължение на застрахования да представи доказателства за законно изграждане на недвижимия имот, който ще бъде застрахован. Твърди че независимо от посочената в съответната полица площ на имота, застрахованият се е съгласил, че застрахователят ще носи риска само при погиване на законно изградената част от недвижимия имот.

Оспорва прието от съда, че съгласно чл.2.3 от договора застрахователят е имал право да извърши оглед на имуществото, подлежащо на застраховане, като състави протокол за състоянието му, и направения от съда извод, че след като не се е възползвал от тази възможност застрахователят не може да се позовава на собственото си бездействие за да обоснове правото си на отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Сочи че огледът на имущество е уреден като право, а не като задължение на застрахователя, поради което и неупражняването му неправилно е наречено от съда бездействие. Твърди че същото не е санкционирано с отговорност да плати обезщетение при некомплектована застрахователна претенция.

Оспорва приетото от съда, че в заключението по допълнителната СТЕ е даден отговор че процесната сграда отговаря на строителните изисквания и норми за застрояване, приложими в с.Бенковски. Излага съображения че експертизата не следва да се възприема от съда при постановяване на решението поради липсата на съответната обвързваща съда категоричност на заключението.

Оспорва извода на съда, че ответникът не е доказал причинната връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие.

Оспорва размера на застрахователното обезщетение.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му осъдителна част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

3

Въззиваемата страна П. О. Р. от гр.Варна в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ от П. О. Р. от гр.Варна срещу „ЗАД Алианц България“ АД за обезщетение по имуществена застраховка „Моят Дом - застрахователен пакет „Макс“ за настъпило застрахователно събитие – пожар, при който напълно е изгоряла собствена на ищеца къща.

Не са спорни пред въззивна инстанция следните факти и обстоятелства:

Между страните по делото по застрахователна полица № 08100190393000938 от 15.11.2019г. е сключен договор за имуществена застраховка „Моят Дом - застрахователен пакет „Макс“ с обект на застраховка къща – 150кв.м. и застрахователна сума 105 000лв. за период от 16.11.2019г. до 15.11.2020г.

Не е спорно че на 15.01.2020г. е настъпило застрахователно събитие пожар, представляващо покрит риск по застрахователния пакет, в резултат на който застрахованият недвижим имот е почти напълно унищожен и е налице „тотална загуба“.

Не е спорно че преди завеждане на исковата молба в съда е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 19 944.19лв. Същото е определено от застрахователя до размера на 80 кв.м., за които са налице документи за собственост от застрахования имот. Отказът на застрахователя за изплащане на претендиранато от ищеца обезщетение е поради липса на официални документи за законност на пристройките към основната къща, доказваща нейната площ, съобразно клаузи в общите условия към застрахователния договор.

Установено е по делото и е безспорно между страните, че към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахованият имот е бил с 4 площ от 135.73 кв.м., установени на място по останки от опожарената сграда от техническа експертиза, приложена по делото. Съобразно представени скици от 08.10.2019г. застроената част от имота е 103.08 кв.м. Фактически на място има достроени още 31 кв.м., за които не са издавани строителни книжа и същите не фигурират в скиците.

Спорът между страните по делото е дали определеният размер от застрахователя съответства на действителната стойност на сградата от 80 кв.м. и дали застрахователят дължи обезщетение за допълнително незаконно застроени пристройки към процесната къща.

На основание чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, което не може да надхвърля застрахователната сума.

Действителната стойност на имуществото това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Действителната стойност това е пазарната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие

От кредитираната от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, обективно и компетентно дадена, и неоспорена от страните по т.3 досежно стойността за възстановяване на застрахованата вещ и изготвената към нея таблица стойността за 1 кв.м. е в размер на 812.80лв. Изчислени към 80 кв.м., признати като площ от застрахователя, сумата е в размер на 65 024лв.

По възражението на застрахователя за недължимост на обезщетение за разликата над 80 кв.м. до 135.73кв.м.:

Видно от представената по делото застрахователна полица, неразделна част от нея е изготвен от застрахователя Наръчник „Моят дом“, получен от застрахования, като в същия е посочено, че съдържа общите условия на застраховка Моят дом. Сред посочените в наръчника е клауза 2.1.1 Обекти на застраховане, сочеща че обекти на застраховане са законно изградени недвижими имоти, собственост на застрахования. Посочено е също така, че не са обект на застраховане незаконно построени недвижими имоти.

Не се спори между страните че застрахованият е получил наръчника при сключване на договора. Не се спори между страните че посоченият като неразделна част от договора въпросник за сключване на застраховката няма, 5 видно от писмо до процесуалния представител на ищеца.

На първо място, съставът на въззивния съд намира че Наръчникът „Моят дом“, дори и да съдържа клаузи от Общите условия на застраховката „Моят дом“ не представлява Общи условия към застраховката тъй като не отговоря на изискванията на 348 от КЗ към общите условия. Наръчникът има информативен характер, което е изрично посочено в него и съдържа информация за потребителя на застрахователната услуга за избраната от него застраховка – условия, ползи, обяснения на понятия, препоръки. Дори и да съдържа клаузи от Общите условия, то те не са в цялост, както и няма данни за приемане на същите съобразно чл.348 ал.2 от КЗ. Поради което и съдът намира, че текстове в „Наръчник моят дом“ не представляват общи условия към договора за застраховка и са неприложими в отношенията между страните. Обвързването на застрахования от общите условия съгласно чл.348 ал.1 от ТЗ е обусловено от предаване на документа, в който са обективирани условията, от търговеца на съконтрахента му при сключване на договора.

Предаването на наръчник, въззивният съд намира, че не може да обвърже застрахования с приемане на общите условия на застрахователя.

В отношение на евентуалност, дори и да се приеме, че клаузите, на които застрахователят се позовава в Наръчника, са част от съдържание на общите условия на застраховката и застрахованият ги е получил при сключване на договора, съставът на въззивния съд намира, че само въз основа на тях, след настъпване на застрахователното събитие и погиване на застрахования обект, не може да бъде отказано плащане на обезщетение.

На основание чл.399 от КЗ обект на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.