Решение № 1220 от 11.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900729 по описа за 2023 година

С исковата молба синдикът на „А.Т.“ ООД (н.) е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 649, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД против „А.Т.“ ООД (н.) и „А.Х.“ ЕООД. Твърди, че с решение № 385 от 13.04.2022 г. по т. д. № 1407/2021 г. по описа на СГС е била обявена неплатежоспособността на първия ответник и спрямо него е открито производство по несъстоятелност и с решение от 09.11.2022 г. на съда на основание чл. 711 ТЗ дружеството е било обявено в несъстоятелност. „А.Т.“ ООД е било в търговски отношения с „А.Х.“ ООД по силата на договор за паричен заем от 01.01.2017 г., като основната част от заемните средства са предоставени под формата на разплащания към трети лица в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., в полза на „А.Х.“ ООД.

Твърди се, че с извършените разплащания в полза на трето лице, с което са погасяване задължения на „А.Х.“ - „свързано лице“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ с „А.Т.“ ООД (н.) е извършено разпореждане, без да е получена насрещна престация и са увредени интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.Т.“ ООД.

Поддържа се, че е налице увреждане на несъстоятелната маса и за ищеца в качеството му на синдик възниква задължение и интерес да предяви в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ иск за обявяване за относително недействителна, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сключената сделка.

В конкретния случай поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск. Фактическият състав на иска по чл. 135 от ЗЗД изисква кумулативно да са налице следните елементи: (1) ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; (2) разпоредително действие на длъжника с негово имущество; (3) увреждане на интересите на кредитора в резултат на разпоредителното действието на длъжника; и (4) знание за увреждането на длъжника, извършил разпореждането, а при възмездни сделки и на третото 1 лице приобретател.

Доколкото настоящият Павлов иск се предявява от името на синдика, който действа в качеството на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелното дружество „А.Т.“ ООД, счита, че качеството на кредитор на длъжника не следва да бъде доказвано, тъй като притежаващият процесуална легитимация е синдик, а не е кредитор на длъжника.

В резултат на описаното по-горе разпоредително действие от „А.Т.“ ЕООД е затруднило удовлетворението на собствените си кредитори от имуществото на дружеството, което съгласно чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г.на ВКС, ГК, IV г.о.).

Изложеното е основание за извода, че процесните действия имат характера на увреждащо разпоредително действие по отношение на кредиторите на „А.Т.“ ЕООД, защото затрудняват удовлетворението им от имуществото на длъжника и обективно увреждат кредиторите на несъстоятелния търговец. Целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е именно препятстване недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин имуществото си, поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при преценката за причинено увреждане на несъстоятелния длъжник следва да се отчете не само акта на разпореждане, но и следващите от поведението на длъжника последици.

Налице била и последната предпоставка за уважаване на иска - знание на длъжника, за увреждащия характер на сделките.

Предвид участниците в атакуваното действие, в процесния случай под знание за увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, следва да се има предвид знанието на физическите лица от състава на съответния орган, които управляват и представляват юридическите лица. В случая безспорно се установявало и наличие на субективния елемент знание за увреждащия характер на оспорваните сделки от страна на управителните органи на ответните търговски дружества, тъй като управител и на двете дружества едно и също физическо лице и имат едно и също седалище и адрес на управление и към 31.12.2017 г. управителят е знаел за влошените финансови показатели на дружеството „А.Т.“ ООД (н.).

Поддържа, че при уважаване на иска за обявяване за относителна недействителност на извършеното разпореждане, по силата на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като синдик в качеството на процесуален субституент на кредиторите по несъстоятелността, притежава активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за съвместно разглеждане пред съда по несъстоятелността, като родово компетентен съд по обуславящите искове, насочени към попълване на масата на несъстоятелността за заплащане на сумата в 2 размер на заплатените в полза на втория ответник суми.

ИСКАНЕТО Е съдът да ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.Т.“ ООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, сключения договор за заем от 01.01.2017 г. между „А.Т.“ ООД и „А.Х.“ ООД; да се ОСЪДИ „А.Х.“ ООД, на основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД да заплати по особената банкова сметка на „А.Т.“ ООД вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********* сума в размер на 635 870,79 лв., ведно с дължимата лихва за забава, считано от момента на всяко плащане.

В срок, с писмения отговор на исковата молба, ответникът „А.Х.“ ООД оспорва исковете като недопустими, недоказани и неоснователни. Прави възражение, че исковете са погасени по давност с изтичане на петгодишен срок от сключването на договор за заем към момента на предявяване на исковата молба. Твърди, че искът е недоказан и липсват предпоставките за обявяване на относителна недействителност и за връщане на получената от втория ответник парична сума.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата на „А.Т.“ ООД, се установява, че с решение № 385 от 13.04.2022 г., постановено по т.д. №1407/2021 по описа на СГС, ТО, IV-4 състав, е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г. С решение № 1246 от 09.11.2022 г. постановено по т. д. № 1407/2021 по описа на СГС, ТО, IV-4 състав на основание чл. 711 от ТЗ, във връзка с чл. 710 от ТЗ, дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на управление, а така също дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на неговото осребряване.

Като доказателство по делото е приложена втора допълнителна Съдебно финансовоикономическа експертиза изготвена във връзка с делото по несъстоятелност № 1407/2021 по описа на СГС, ТО, VI-4 състав. Въз основа на представени счетоводни документи и счетоводни справки от „А.Т.“ ООД, вещото лице е установило, че дружеството е предоставило средства в заем под формата на разплащания към трети лица в полза на „А.Х.“ ООД. Твърди се, че са налице и извършени прихващания между заемодателя и заемополучателя. В Приложение № 1, представляващо извадка от аналитична сметка 4982 „Други дебитори „А.Х.“ ООД“ е посочена сума в размер на 635 870,79 лв., която представлява осчетоводено вземане към „А.Х.“ ООД към 31.12.2021 г. Според експертизата, вещото лице не е имало възможност да се сдобие с актуален финансов отчет, който да послужи за финансово-икономически анализ на предприятието към датата на изготвянето й – 09.03.2022 г. При тези обстоятелства експертът не е имал възможност да анализира и изведе заключение за нивото на събираемост на вземанията към „А.Х.“ ООД.

Предмет на настоящото производство са предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 649, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 135 и чл. 59 ЗЗД. В случая искът по чл.

135 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на ответника „А.Т.“ ООД (н.). Съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството (в редакцията й 3 преди изм. – ДВ 66 от 1.08.2023 г.). Следователно синдикът се явява активно легитимиран да предяви разглежданите искове.

В настоящия случай решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника „А.Т.“ ООД (н.) е постановено на 13.04.2022 г. по търговско дело № 1407/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Исковата молба е подадена от легитимирано лице – синдикът на „А.Т.“ ООД (н.) на 12.04.2023 г. и исковете са предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок и са допустими.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. В хипотезата на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Следователно увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Искът предвижда специален ред за попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване на недействителността на извършеното от длъжника сделка/действие по отношение на определен кръг кредитори– тези на несъстоятелността, когато сделката/действието е увреждащо по отношение на кредиторовия интерес.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.135 ЗЗД, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството на синдик/кредитор на несъстоятелността; да е сключена сделка от търговското дружество, която да има за предмет имуществено право от масата на несъстоятелността, да е извършено разпоредително действие от длъжника с негово имущество, което уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността и знание за увреждането на длъжника, извършил разпореждането, а при възмездни сделки и на третото лице приобретател. Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни - договори, сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане. В случая атакуваното действие от синдика е сключена от търговеца разпоредителна сделка – договор за заем от 01.01.2017 г., поради което на първо място – основателно е възражението, че не е доказано качеството на кредитор на ищеца към тази дата. Освен това, тъй като тя предшества началната дата на неплатежоспособността, не може да се направи и извода че сключването й уврежда кредиторите, намалявайки имуществото, от което биха могли да се удовлетворят. На второ място - твърди се, че „А.Т.“ ООД (н.) е предоставило в заем на „А.Х.“ ЕООД сума в общ размер на 635 870,79 лв. Заемът за потребление обаче е реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи. Върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент от него.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f97cad8c-eb25-439e-85d4-667c031cc3e7