Решение № 384 от 27.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 384 гр.Варна, 27.01.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №184 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з." ООД,

ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален представител: юк. Д. А., ЕГН: **********, съдебен адрес за получаване на книжа: *, тел. * срещу Д. З. И., ЕГН: **********,***.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.4 от

ГПК във вр. чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Д. З. И., ЕГН

**********,***, че дължи н. „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален представител: юк.Д. А., ЕГН **********, съдебен адрес за получаване на книжа: *, тел. *, суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №8798/2018год. на 41-ви състав при ВРС, произтичащи от Договор за стоков кредит № 256894 от 05 април 2017 г.: 2936.93 лева главница; 704.32 лева договорна лихва за периода от 17 април 2017 г. до 09 февруари 2018 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 103.93 лева за периода от 01 юли 2017 г. -датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението - 26 май 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да осъди Д. З. И. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.

25 от НЗПП.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Д. З. И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з." ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 256894 от 05 април 2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и Д. З. И. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "Б. ДСК" ЕАД, ЕИК * и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК * и Приложение № 1.1 към него от 09 февруари 2018 г, по силата на които вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно Договора за стоков кредит № 234815 от 05 април 2017 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 3287.97 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т.

Б." ЕАД, както и за сключване чрез „Б. ДСК" ЕАД на застраховка.

Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Т. Б." ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 196.19 лева, а остатъкът в размер на 74.28 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилага към настоящата искова молба.

В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 37.17 % годишно или 0.1032 % на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 17 април 2017 г. до 09 февруари 2018 г. е в размер на 704.32 лева.

Д. З. И. е преустановил плащанията по Договор за стоков кредит № 256894 на 01 юли 2017 г.

Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на 28 февруари 2018 г.

Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 01 юли 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 26 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 103.93 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът е в общ размер на 3745.18 лв., от които: главница 2936.93 лв., договорна лихва 704.32 лв. за период от датата на първа вноска 17 април 2017 г. до 09 февруари 2018 г. - датата на сключване на цесията и мораторна лихва върху непогасената главница 103.93 лв., за периода от датата на преустановяване на вноските по кредита, а именно 01 юли 2017 г. до 26 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими,неоснователни и недоказани.

Счита, че „А.з.к.н.п.з." ООД не е носител на право на вземане срещу ответника, което да е възникнало следствие неизпълнение на договорни задължения, възникнали по силата на Договор за стоков кредит №256894/05.04.2017г. и от тази гледна точка не е активно легитимиран да предявява права, което обуславя недопустимост на заявената претенция. Това е така, тъй като съгласно Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 29.09.2017г. прехвърлителното действие настъпва с пълното плащане на покупната цена от купувача/ищеца/ на Продавача/ Б.ДСК ЕАД/, т.е. действието на договора е под отлагателно условие. Същото не се е сбъднало, което е видно от Приложението към договора за цесия. В Приложението липсва посочена продажна цена и не са представени доказателства за плащането й, следователно липсва и елемент от съществено съдържание на каузалната сделка, каквато е продажбата, а именно-уговорена продажна цена. Това е второ самостоятелно условие, освен въздигнатото от страните отлагателно условие, което не позволява да бъде завършен фактическия и юридически състав на прехвърлителното действие на договора за цесия.

На второ място, липсват доказателства за това дали и кога договорът е обявен за предсрочно изискуем, в исковата молба е посочена произволна дата 28.02.2018г., но остава неясно какво точно се е случило на тази дата, т.е. договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем и не може да се презумира автоматична такава по т. 12.1 от Договора за стоков кредит.

Не е доказано и какви вноски се дължат, липсват доказателства за размера на извършените погасявания, за начина на определяне на договорната и санкционната лихва и върху каква база, обстоятелства, които всяко едно по отделно правят иска недоказан по размер.

В чл.7 от Договора е записано, че годишният лихвен процент при заема е 37,17%, а ГПР е 44,25%. В чл.1 е уговорено, че се сключва и договор за застраховка в размер на 388,97 лева. Счита, че тази такса е част от ГПР, независимо, че е извадена от сумата по кредита. ГПР е всяко едно задължение, такса, комисионна или друго парично задължение, т.е. ГПР е над 50%, което е забранено от закона. Определения по този начин общ ГПР е сбор от следните проценти: 44,25%+ 11,83% /388,97 лева съотнесено към размера на заемната сума от 3287,97 лева/, или общо в процентно изражение - ГПР от 56,08% спрямо размера на заемната сума от 3287,97 лева при допустимо ГПР от 50%.

На основание чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиито разпоредби се прилагат и към посочените отношения максималният процент на ГПР /разходите/ не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва, или 50% от предоставената сума, т.е. сума в размер на 100 лева. Това води до нищожност на всички такси и комисионни-чл.19, ал.5 от ЗПК.

Банката не би подписала договора при нормални лихвени условия и ГПР - Нищожността на допълнително определените клаузи за допълнително начисляване на ГПР над допустимите 50% влече и нищожност на целия договор, тъй като кредитора никога не би го сключил без нищожните клаузи. Нищожността е от публично правен порядък и на нея може да се позовава всяко лице и за нея съдът следи служебно.

Дори и изявлението за нищожност на целия договор да не е изгодно за ищеца и да е направено от ответника, то същото поражда своето действие, защото нищожността не може да бъде санирана чрез волеизявление на ищеца, че ще се ползва от само действителни клаузи, тъй като нищожността възниква екс леге, а не от избирателното приемане на някои клаузи за действителни, а на други не. Не е ясно при липсата на която от клаузите, които в съвкупност са нищожни договорът дали би бил подписан.

С оглед на гореизложеното, счита предявените искове са недоказани по основание и размер и като такива моли съда да ги отхвърли.

В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител на ищеца с писмена молба, претендира за уважаване на исковете и изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото, моли за отхвърляне на исковете.

По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №8798/2018год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът Д.З.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитора

А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес Област *,сумата 2936.93 лева /две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 256894/05.04.2017 г., сключен между Д.З.И. и „Б. ДСК“ ЕАД и Приложение 1.1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) сключен на 29.09.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Б. ДСК“ ЕАД; сумата 704.32 лева договорна лихва от 17.04.2017 г. до 09.02.2018 г.; сумата 103.93 лева мораторна лихва от 01.07.2017 г. до 26.05.2018 г.; и законната лихва върху главницата от 05.06.2018 г. до изплащане на вземането,както и сумата 124.90 лева разноски по делото, от които 74.90 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор за стоков кредит № 256894/05.04.2017 г., сключен между Д.З.И. и „Б. ДСК“ ЕАД и Приложение 1.1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) сключен на 29.09.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Б. ДСК“ ЕАД Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане №45807 от 21.11.2018год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на