Решение № 1267 от 01.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Плевен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430102099 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. П. Б. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 11, т. 9, т. 10, т.11 и т.20, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит №***/*** г., сключен между страните е недействителен, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата чл. 5 от договор №***/*** г., сключен между страните, е неравноправна и противоречи на закона.

В исковата молба се твърди, че на *** г. страните по делото са сключили договор за кредит договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответникът поел задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 6000 лв., а заемополучателката се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: годишен лихвен процент - 35 %; годишен процент на разходите - 49,66 %.

Твърди се, че ищцата е получила на 17.12.2023г. удостоверение за наличие на задължения в общ размер на 11579,99 лв. и справка за направени плащания в размер на 2830,01 лв. Твърди се, че ищцата няма достъп до погасителния план и ОУ, Твърди се, че има такса за гаранция от 6060,00 лв. или общата сума по кредита е 14160,00 лв.

Изложени са съображения за недействителност на договора за лихвения процент с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като е неясна за потребителя. Не е посочен размера на погасителната вноска, няма краен падеж, предоставен е погасителен план без дата и подпис на страните.Изложено е съображение и за ГЛП, че противоречи на законови разпоредби - чл.19, ал.4 от ГПК и параграф №1 , т.1 от ДР на ЗПК.Посочва се, че в чл. 5 от Договора за заем е посочено, че има предоставянето на обезпечение в посочените параметри е условие за сключване на договора.невключването на разходите за гарант в ГПР също е в ущърб на кредитополучателя и води до недействителност на договора.Оспорва се клаузата за обезпечението, като нижощна - противоречаща на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗПК, че Договора и ОУ не са подписани, дължимостта на такси по Тарифата и ОУ.

1

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. В отговора на исковата молба ответникът счита предявеният иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на неустойката по чл. 5 от договор за потребителски кредит № *** г. за неоснователен. Не оспорва твърдението, че такъв договор за потребителски кредит е сключен, както и че е предоставен на потребителя заем в размер на 8100 лв., които последният се е задължил да върне на 18 вноски, заедно с начислените лихви. Лихвата по договора е уговорена в размер на 35,00%, а ГПР в размер на 49,66 %. По силата на чл. 5 от договор за потребителски кредит ищецът-потребител се е задължил да предостави подходящо обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (***). Ответникът твърди, че предоставянето на поръчителство от посочения поръчител не е условие за сключване на договора за кредит, като потребителят имал възможност да избере и друг вид обезпечение – гаранция с гарант, предложен от кредитора или поръчител, посочен от потребителя. Ищецът обаче сам избрал поръчител МултитюдБанк (***). При избор на обезпечение и по-точно при избор на поръчителя Мултитюд Банк, системата автоматично показвала и таксите, които потребителя ще трябва да заплати за избраната услуга, преди да бъде сключен договор за потребителски кредит.Избраната възможност залягала в процесния чл. 5 от договор за потребителски кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителят е направил. Поради тези обстоятелства ответникът счита, че тази уговорка от договора е индивидуално уговорена, потребителят е получил необходимата информация, проекти на договорите и е потвърдил изрично с СМС, че желае да ги сключи. Освен това от представения СЕФ към договора ясно и недвусмислено са били посочени възможностите за обезпечаване на кредита, респ. икономическите последици от него.

Ответникът счита, че възраженията за нищожност са неоснователни, поради това, че са насочени срещу надлежната страна – Мултитюд Банк, който е сключил договора за гаранция и ответното дружество не е страна по това правоотношение. На следващо място, ответникът сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която не цели начисляване на допълнителни разходи. Необходимостта от обезпечението се явявала следствие на извършената от ответното дружество оценка на кредитоспособността на потребителя и цели да гарантира финансовия риск, който кредитор носи от възможността за неизпълнение на потребителя. Ответникът сочи още, че е предоставил цялата законово необходима информация под формата н СЕФ, който потребителят е получил по ел. пощата си.

Уговореният ГПР под говора ответникът счита, че е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а възнаграждението за предоставено услуга за гаранция не се включвала в ГПР. Потребителят разполагал и с правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора, но той не е сторил това.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск, като недоказан по основание и размер.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №*** г., по който ответникът се е задължил да върне сумата от 8100 лв. на 18 разсрочени вноски; както и че е сключен договор за предоставяне на гаранция между потребителя и Мултитюд Банк.

С договора бил уговорен лихвен процент в размер на 35 % и ГПР в размер на 49,66 %. Съобразно чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лице, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на кредита.

2

Въз основа на така уговорената клауза на чл. 5 от договора, между „Фератум Банк“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който се обезпечава договор за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищецът е следвало да заплати сумата в размер на 6060лева/л.23/ съгласно т.1.6 от договора за поръчителство.

По делото е изготвена и СТЕ от в.л. К. Т. /л.76 – 79/, от което се установява, че при кандидатстването за кредит, потребителят попълва необходимите данни. Във формата е налична секция „Избери гарант“, в която потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция от Фератум Банк“, „Личен гарант/Поръчител“. При избор на някоя от двете възможности се зарежда форма с допълнителни данни за избрана така. От изготвеното заключение на вещото лице и предоставената с него хронология на електронна кореспонденция от системата на ответника, се установява, че при кандидатстване за процесния договор ответното дружество е предоставило на ищцата чрез имейл преддоговорна информация (СЕФ), Договор за потребителски кредит № *** г., погасителен план към него и ОУ. Установява се от представеното заключение, че ищцата е потвърдила получаването на горепосочените документи, чрез смс от мобилен номер ********** на дата *** г. в *** ч. В о.с.з. към вещото лице е зададен допълнителен въпрос към изготвената експертиза имала ли е достъп до съдържанието на файловете, изпратени към ищцата и съвпадат ли текстовете с приложените по делото документи. В отговора вещото лице посочва, че информацията относно разменената кореспонденция й е представена от ответника, чрез системни файлове от програмата на ответното дружество. Сочи още, че приложените документи са подписани на договор с отдалечен достъп, стандартна процедура, свързана със сключване на договор от разстояние.

Съдът кредитира приетите и неоспорени от страните заключения по СТЕ, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, с необходимите знания и умения, и заключението е обосновано и пълно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 5 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по 3 кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.