Решение № 829 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Варна, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500824 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21508/15.03.2024 г. от „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ЕИК 104518621, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет A.

A. K., Х. П. Х. и Р. Г. Л., чрез адв. Н. М. Б., адрес за призоваване: ****. против Решение № 576/23.02.2024г. постановено по гр.д. № 11192/2022г. на Районен съд гр. Варна, с което е прието за установено на основание чл. 124 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Трети март" № 59, не дължи на „Електроразпределение Север“ АД ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, „Варна тауърс – Е“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от: 11374,48 лева, представляваща начислена цена за такса „пренос СрН“ за период от 01.10.2020г. до 31.07.2021г. по 10 бр. фактури издадени в периода от 09.12.2020г. до 06.08.2021г. относно обект „Въздушен електропровод 20KV“ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, абонатен № *****.

1

Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Дължимостта на мрежовите услуги, конкретно пренос на средно напрежение, е поставена в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско измерване и формалното им съответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (ПИКЕЕ). Твърди, първата инстанция не съобразила, че измерването на електрическата енергия на ВЕЛ 20 kV „Ябълка“ се извършва от измервателна група и СТИ собственост на „Електроразпределение Север" АД, монтирана в подстанция 110/20 kV „Шабла“ и от измервателни трансформатори, монтирани във възлова станция

„Горичане“.

„Електроразпределение Север" АД е собственик на средствата за търговско измерване, токовите и напреженовите трансформатори, устройства управляващи тарифите и др. По начало ищеца не оспорва, че местата на монтираните средства за търговско измерване са съобразени с изискванията на нормативната уредба. Възраженията са единствено по посока на недължимост на мрежовата услуга с оглед неизвършването й. Съдът не е съобразил, облигационните отношения между страните. Своевременно е посочил, че ищцовото дружество е отправило искане до „Енерго Про Мрежи" АД за обособяване меренето на консумираната електрическа енергия в ПС „Шабла“ на извод „Ябълка“. Сключили са договор № М 12-53 от 14.05.2012 г. с предмет: промяна на начина на измерване на обектите на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, присъединени към ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, в който е договорено да се демонтират съществуващите измервателни групи в горепосочените трафопостове и да бъдат закрити съответните партиди. Към момента използваната от жалбоподателя ел. енергия се измерва на границата на собственост. Съгласно посочения по – горе договор въздушен електропровод 20 k V „Ябълка“ остава присъединен на страна средно напрежение в подстанция

110/20 k V „Шабла“, собственост на

„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД) и във възлова станция „Горичане“, собственост на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.

Твърди, че средствата за търговско измерване са поставени съобразно нормативните изисквания. Посочва, че между страните е сключен и договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД № 4220615 от 02.08.2016 г. при 2 общи условия. Съдът не е съобразил, че съобразно този договор дължимите мрежови услуги за ВЕЛ „Ябълката“ са дължими и заплащани въз основа на измереното количество електрическа енергия на определените в договора места за търговско измерване. Правомерно поставяне на средствата за търговско измерване в съответствие с нормативната уредба е основание за дължимост на мрежовите услуги, вкл. цената за пренос на средно напрежение.

На следващо място изтъква, че неправилно първата инстанция е приела изводите на вещото лице по повторната СТЕ, че загубите при пренос на средно напрежение са в диапазона от 0,0000008% до 0,0000228%, което практически е равносилно на липса на загуби. Посочва, че дори изчисления на вещото лице да са верни, това не означава, че услугата не е извършена, респективно такса не се дължи. В този смисъл са постановени неокончателни съдебни актове - решение № 304/03.11.2023г. по в.т.д. № 277/2023г. по описа на Апелативен съд Варна и решение № 297/30.10.2023г. по в.т.д. № 291/2023г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, според които извършените плащания от „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД в периодите предхождащи процесния период за мрежова услуга „пренос СрН", като дължим от краен потребител компонент от цена за потребена ел. енергия, е извършено на годно правно основание и не съставлява недължимо платено. Твърди, че транспортира на ответника ел. енергия и съответно генерира загуби присъщи на технологичния процес по разпределение на електрическа енергия. Техният размер е без значение, доколкото цената за пренос се заплаща съобразно измереното количество доставена енергия и се разпределя между всички клиенти по цялата електроразпределителна мрежа, и в този смисъл е недопустимо дължимостта й да зависи от размера на загубите от пренесената на конкретен клиент електрическа енергия. Ищцовото дружество е ползвало разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието и трафопоста към него не е била директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а категорично включва съоръженията на разпределителното дружество, представляващи част от разпределителната мрежа поддържана от „Електроразпределение Север" АД. Посочва, че задължението за заплащане на мрежовата услуга е нормативно определено и нито зависи, нито се определя от принадлежността на правото на собственост върху съоръженията или енергийните обекти.

3

Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил постановеното по дело С31/18 Решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 17.10.2019 г., съгласно което не се допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия, като разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации.

Изтъква, че първоинстанционният съд, не е обсъдил възражението, че ищецът редовно е осчетоводил и използвал данъчен кредит за процесното вземане, което представлява признание на съществуването на вземането.

Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.

№ 29154/ 09.04.2024 г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, ЕИК 204219357, чрез адв. Д. К., в който се изразява становище, че обжалваният акт е мотивиран, правилен и законосъобразен. Посочва, че между страните има влязло в сила Решение № 394/15.06.2017 г. от ОС Варна по т.д. № 1418/2015 г., по същия правен спор, относно такса пренос на средно напрежение, за няколко обекта включително и за ВЕЛ „ Ябълката“. Решението се ползва със силата на пресъденото нещо относно правопораждащите факти и няма как въпроса да бъде пререшаван. Изтъква, че независимо, че между страните е сключен такъв договор, след като реално услугата „пренос на СрН“ не е осъществена, дружеството не следва да я заплати. Твърди, че в подстанция „ Шабла“ собственост на ECO се понижава напрежението от 110 Kv/ високо/ до средно и се подава директно към електропровод, собственост на „ВиК Добрич“ АД – ВЕЛ „Ябълката“ тоест присъединяването е директно към електропреностната мрежа. „ЕРП Север“ АД не е осъществява пренос СрН на въздушния електропровод, който е собственост и се поддържа от „ВиК Добрич“ АД. Към ВЕЛ 20 K v „Ябълка“ няма присъединени други клиенти.

След като меренето е на границата на собственост, т.е в самата подстанция „Шабла“, електроразпределителното дружество не е извършило технологични разходи по самото разпределяне, които да възстанови чрез цената за пренос.

Такса СрН се дължи и използва за покриване на разходите за поддръжка, разширяване и използване на средно напрежение. ЕРП не извършва разходи за поддръжка, а същите са за негова сметка, не извършва разширяване и експлоатация тъй като няма други обекти които да ползват мрежата и същата 4 снабдява с ел. енергия само и единствено обекти на „ВиК Добрич" АД. Дори и да има транспортиране на електрическа енергия, загубите причинени от това са минимални и незначителни с оглед на загубите които ВиК понася от преноса на енергия по далекопровода на ниво СрН. Такса „пренос“, освен за покриване на технологичните загуби по транспортирането е и за осъществяване на ремонти по трасето, които се извършват от собственика, а не от ЕРП и в случая й поради това, таксата не е дължима, доколкото разходите по ремонтите са за сметка на ВиК. Счита твърдението, че между местата за търговско измерване се извършва транспортиране на електрическа енергия за недоказано.

По отношение на възражението, че вземанията за мрежови услуги по посочените фактури, бил надлежно осчетоводени и бил ползван данъчен кредит. Твърди, че към исковата молба са приложени 11 бр. възражения от които е видно, че дружеството не признава такса пренос СрН за ВЕЛ „Ябълка“, изрично го посочва, не осчетоводява фактурата за сумата за такса пренос СрН, не я заплаша и съответно за тази част не е ползвал данъчен кредит. В назначената ССчЕ не се посочва, че фактурите са осчетоводени.

В съдебно заседание въззивникът „Електроразпределение север“ АД, се представлява от адвокат Н. Б., който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване канализация Добрич“ АД, се представлява от адвокат Д. К., която поддържа отговора За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север“, че не му дължи сумата от: 11374,48 лева, представляваща начислена цена за такса „пренос СрН“ за период от 01.10.2020г. до 31.07.2021г. по 10 бр. фактури издадени в периода от 09.12.2020г. до 06.08.2021г. относно обект „Въздушен електропровод 20KV“ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, абонатен № *****.

В исковата молба ищецът излага следните твърдения: По силата на нотариален акт е собственик на въздушен електропровод /ВЕЛ/ 20 kV. от ВС „Горичане“ до РОС „Ябълка“. Обектът бил изграден, за да снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група 5

„Шабла“. За периода октомври 2020 г. до месец юли 2021

„Електроразпределение север“ АД е издал фактури на „ ВиК Добрич“ АД, в които неправомерно е включена такса пренос на средно напрежение за обект ВЕЛ „Ябълката“ на обща стойност 11 374, 48 лв. Ответникът не е извършил услуга по разпределение на електрическа енергия, до колкото подстанция „Шабла“ към която „ВиК Добрич“ е присъединен е собственост на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД). В случая ищецът няма качеството на клиент присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което за него липсва основание за дължимост на такса пренос средно напрежение. След 19.08.2016, меренето е на границата на собственост, в самата подстанция „Шабла“, поради което разпределителното дружество не е извършило разходи по самото разпределение, които да възстановява чрез цената за пренос. Преносът се извършва чрез електроразпределителната мрежа на „ВиК Добрич“. Като единствен собственик на ел. съоръжението което пренася електрическата енергия, дружеството понася всички разходи по поддържката му, така и негативите, тъй като терена не може да се ползва за други цели. Сочи, че за да се поради задължението за плащане, е необходимо да се извърши конкретна услуга, каквато в процесния случай не е осъществена.