Присъда № 10 от 27.02.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №10/27.02.2024 г. ПО НОХД № 1618/2023г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Видин обвинителен акт, против подсъдимият К. И. А. с ЕГН: ********** - роден на 21.09.1991г. в гр. Видин, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, живущ в гр.

Враца, обл. Враца, ж.к. „Дъбника“ № 24, вх.А, ап.5, с настоящ адрес гр. Видин ул. „Княз Дондуков“ №52 осъждан за това, че на 25.02.2023г. в с. Новоселци, обл. Видин, от стая в жилище, намиращо се на *** при условията на опасен рецидив отнел от владението на собственика М. О. Т. без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои златни накити - 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата на обща стойност 2208.15 лева престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ от НК.

Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимите във вида, в който е предявено. Предлага наказателната отговорност да бъде реализирана при условията на чл.58а от НК, предвид обстоятелството,че производството се развива по реда на съкратено съдебно следствие и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с назначеният му служебен защитник.Признава се за виновен и изразява съгласие на основание чл.370 ал.1 от НПК производството по делото да се проведе по реда на чл.370 и сл. от НПК-съкратено съдебно следствие.При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Защитника на подсъдимия пледира за приложение на чл.58а от НК.

На основание чл.45 и следващите от ЗЗД във връзка с чл.74 и следващите от НПК е предявен граждански иск от М. О. Т. от гр. Видин против подсъдимия К. И. А. за сумата от 2 208,00, представляващи стойността на нанесените и невъзстановени имуществени вреди в резултат на престъплението, вменено във вина на подсъдимия.В с.з. Т. поддържа изцяло предявения иск, моли за осъдителна присъда.

Настоящото наказателно производство в съдебната си фаза се разви с провеждане съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като процесуално допустимо при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от подсъдимите самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:

Подсъдимият К. А., пострадалото лице - свидетелката М. Т. и нейният приятел свидетеля М. М. се познавали от преди.

На 24.02.2023г. подсъдимия А. посетил свидетелката Т. в дома й в село Новоселци, обл. Видин, *** и поискал да остане да пренощува у тях, тъй като нямало къде да отиде.

Към полунощ се прибрал свидетеля М. Подсъдимият и свидетелите решили да си легнат около 04.00-05.00 часа, като А. трябвало да спи на дивана в кухнята.

Докато свидетелите спали, А. се промъкнал в тяхната стая и от дървена кутийка взел на свидетелката Т. златните накити- 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата, след което излязъл през прозореца на кухнята и си тръгнал.

Рано сутринта около 09.00 часа на 25.02.2023г. подсъдимия А. продал в ЗК „Доверие“ на ***, златните накити, отнети от св. Т., като за същите получил около 1700 лева. На работа бил свидетелят Ц. И. К.

След това - около 09:40 ч. посетил друг офис на ЗК „Доверие“, находящ се на ул. „Разлог“ № 3, където откупил мобилния си телефон, марка „Самсунг“, който бил заложил на 15.02.2023 г.от свидетелят Д. Ц. - продавач- консултант в ЗК „Доверие“. А. бил сам и в неадекватно състояние - „пиян или дрогиран или и двете“. Държал се наперено и със самочувствие. Извадил портмонето си и направил всичко възможно служителят да забележи, че разполагал с пари.

Когато свидетелят М. станал, към 08.00 часа видял, че подсъдимия го няма. Към 10.00 часа станала свидетелката Т. и установила, че липсват златните накити и подала сигнал в полицията, който бил възложен на свидетелите И. Д. и Милчо Манчов, които били на работа като автопатрул 125, за времето 08:00 ч. до 20:00 ч.

Видно от назначената и изготвена съдебно - оценъчна експертиза, приобщена към доказателствата по делото общата стойност на вещите - златни накити - 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата, възлиза на сумата от 2208.15 лева.

Експертното заключение е възприето и кредитирано от съда , като не оспорено от страните.

Подсъдимият К. И. А. е многократно осъждан.

Със споразумение № 17 от 09.09.2019г. по НОХД № 379/2019г. по описа на Окръжен съд Враца е осъден за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 3/три/ години при първоначален „строг“ режим.

С присъда № 4 от 14.01.2020г. по НОХД № 1151/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, влязла в сила на 30.01.2020 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, на А. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг” режим.

С определение на РС-Враца по ЧНД № 142/2020г. на основание чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно „лишаване от свобода за срок от 3/три/ години при първоначален „строг“ режим.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в с.з. самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаят фактическите действия по отнемане на владението на вещите и противозаконното им своене от подсъдимия, което деяние е извършено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК и в срока по чл.30 от НК.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

2

Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия на деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че на 25.02.2023 г. в с. Новоселци, обл.

Видин, от стая в жилище, намиращо се на *** при условията на опасен рецидив отнел от владението на собственика М. О. Т. без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои златни накити - 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата на обща стойност 2208.15 лева.

При формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци.

Ето защо съдът счете, действията на подсъдимия за съставомерни от обективна страна и покриват квалифицираният състав на кражба, съобразно правната квалификация на обвинението чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК.

Към момента на деянието подсъдимият А. е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си и в този смисъл същият е годен субект на наказателна отговорност.

От субективна страна, деянието подсъдимия е извършил виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял тяхното настъпване. Умисълът от негова страна е явно и несъмнено обективиран в действията и проявите му. От тук и изводът, че съзнавал естеството и значението на фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени от подсъдимия. В подкрепа на изложените изводи, съдът цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата на чл.

372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.

По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК.

Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на чл. 58а НК. На тази плоскост, интерпретирайки гореобсъдените правила спрямо настоящия казус, със съответно предвидените наказания в осъществената наказателноправна норма от особената част – чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК, както и обстоятелствата релевантни за отговорността,включително и възрастта на извършителя с отчитане обществената опасност на деянието, с оглед стойността на предмета на посегателство, намира , че не би могло да обоснове смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 НК, поради липса на основания.

3

От друга страна горепосочените обстоятелства мотивират съда да определи наказание в минимален размер, а именно в размер на ДВЕ години,като на посоченото правно основание - чл. 58а, съдебният състав наложи на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание Съдът, отч включително и на лишаване от свобода, поради което и с оглед поправянето ипревъзпитанието му,в какъвто смисъл са визираните вчл.36 от НК цели на нака необходимо така наложеното му наказание “лишаване от свобода” да бъде реално изтърпяно.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.

Съдът намира , че предявения от М. О. Т. от гр. Видин, ЕГН:

**********, иск против подсъдимия К. И. А. за сумата от 2 208,00 /две хиляди двеста и осем/ лева, представляващи стойността на нанесените и невъзстановени имуществени вреди в резултат на престъплението е основателен и доказан, тъй като от деянието за което подсъдимия е признат за виновен са причинени имуществени вреди в претендирания размер и същите не са възстановени и подлежат на обезщетяване на основание чл.45 от ЗЗД, поради което съдът осъди К. И. А., да заплати на гражданския ищец М. О. Т. от гр. Видин, ЕГН: ********** сумата от 2 208,00 /две хиляди двеста и осем/ лева.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен, Съдът го осъди да заплати и направените по досъдебното и съдебното производство разноски . Съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 88,32 лева.