Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1260 от 20.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1837/2024
Вид
Решение № 1260
Подписан
20.09.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Диляна Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1, т. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • § 1в · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20241100901837 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Н.-Е.” ЕООД срещу отказ № 20240820151105/ 21.08.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да 1) заличи по партида на дружеството в търговския регистър вписването на физическите лица Г.К.М., Т.И.Г., Р.Н.Г., И.Й.И., И.Е.Г., К.Г.К., Г. И. Б. и П.Т.С. за действителни собственици по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2) впише физическото лице М.П.К. за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 3) заличи вписването на дружеството „С.п. - България“ ЕАД като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Н.-Е.” ЕООД, както и на едно физическо лице, което е негов представител; 4) впише дружеството „Е.П.е.Е. и България“ АД, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „Н.Е.” ЕООД, както и две физически лица, които са негови представители; 5) впише дружеството „Х. - къмпани“ АД, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „Н.-Е.” ЕООД, както и две физически лица, които са негови представители.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната 1 в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „Н.-Е.” ЕООД на следните промени: 1) заличаване на вписването на физическите лица Г.К.М., Т.И.Г., Р.Н.Г., И.Й.И., И.Е.Г., К.Г.К., Г. И. Б. и П.Т.С., за действителни собственици по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2) вписване на физическото лице М.П.К. за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 3) заличаване на вписването на дружеството „С.п. - България“ ЕАД като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Н.-Е.” ЕООД, както и на едно физическо лице, което е негов представител; 4) вписване на дружеството „Е.П.е.Е. и България“ АД, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „Н.Е.” ЕООД, както и две физически лица, които са негови представители; 5) вписване на дружеството „Х. - къмпани“ АД, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „Н.-Е.” ЕООД, както и две физически лица, които са негови представители.

При подаване на заявление за вписване или заличаване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено 2 задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В чл. 63, ал. 4 ЗМИП са посочени всички обстоятелства, които подлежат на вписване, които са данни за действителните собственици, за юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, за физическото лице за контакт, както и за вида и обема на притежаваните от съответните лица права /чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 ЗМИП/. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП на вписване в регистрите подлежат и всички промени в подлежащите на вписване обстоятелства.

Доколкото в случая се установява, че в търговския регистър по партида на дружеството-молител са вписани няколко физически лица за действителни собственици на капитала, като с подаденото заявление се иска да бъде вписано само едно от тях като действителен собственик, то трябва да се приеме, че в процесното регистърно производство се иска вписване на промяна във вече вписаните в търговския регистър обстоятелства по чл.

63, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗМИП, която промяна съгласно нормата на чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП подлежи на вписване в търговския регистър.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде единствено и само физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и коeто отговаря поне на едно от изброените в тази норма три условия, които са разделени според вида на юридическото лице или правното образувание, върху което се осъществява контрол. Когато едно физическо лице отговаря на предвидените в § 2 ДР на ЗМИП условия, то има качеството на действителен собственик и подлежи на вписване в съответния регистър по партидата на юридическото лице, върху което упражнява контрол. Тогава, когато едно физическо лице, което е имало качеството на действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП и е вписано като такова в съответния регистър, загуби правата, чието притежание му осигуряват възможността да контролира пряко или косвено съответното юридическо лице или правно образувание, то загубва качеството действителен собственик и неговото вписване като такъв в съответния регистър, който за търговските дружества е търговския регистър, трябва да бъде заличено, за да може вписаните в регистъра обстоятелства да отговарят на съществуващото фактическо положение. В случаите, при които е налице освен отпадането на качеството на едно физическо лице на действителен собственик на определено търговско дружество, но и придобиване на това качество от друго физическо лице, в търговския регистър следва да бъдат заявени за вписване както заличаването на вече извършеното вписване на действителен собственик, но също така и вписване на новото физическо лице като действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП. Възможна е обаче и хипотезата, при която загубването на едно физическо лице на качеството действителен собственик на капитала да не води и до придобиване на такова качество у друго физическо лице, което да подлежи на вписване в търговския регистър. В този случай търговското дружество следва да подаде единствено заявление за заличаване на вписания по неговата партида действителен собственик, който е загубил това качество, но не и за вписване на нови обстоятелства.

Съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП действителен собственик на едно юридическо лице и друго правно образувание е физическото лице, което пряко или косвено притежава 25 3 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

От извършената от съда служебна проверка на вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството „Н.-Е.” ЕООД, се установява, че като едноличен собственик на капитала на това търговско дружество е вписано юридическото лице „С.п. – България“ ЕАД. Като едноличен собственик на капитала на последното пък в търговския регистър е вписано дружеството „Х. пауер“ АД. От заявителя са представени книги на акционерите на „Х. пауер“ АД и на дружествата, които притежават повече от половината от акциите от неговия капитал и на следващите такива по веригата на собственост, от които може да се направи извод, че физическите лица, които към настоящия момент са вписани в търговския регистър като действителни собственици на капитала на „Н.-Е.” ЕООД притежават акции от капитала на търговското дружество „Т.и. България“ АД. Това дружество косвено притежава 17, 49 % от капитала на „Н.-Е.” ЕООД, в качеството му на акционер в „Х. - къмпани“ АД, притежаващ 43, 89 % от акциите в капитала му, а „Х. къмпани“ АД притежава 87, 50 % от капитала на „Е.П.е.Е. и България“ АД, което дружество от своя страна притежава 45, 55 % от акциите с право на глас от капитала на „Х. пауер“ АД, което пък юридическо лице поради качеството му на едноличен собственик в дружеството едноличен собственик на „Н.-Е.” ЕООД всъщност притежава косвено 100 % от капитала на последното. Всяко от тези физически лица е титуляр на акции в капитала на „Т.и. България“ АД, които представляват 15 % от този капитал за едно от лицата и 10 % от капитала за останалите лица, което от своя страна означава, че чрез участието си в това дружество и редицата от други юридически лица те притежават косвено само 2, 62 % съответно 1, 74 % от капитала на „Н.-Е.” ЕООД. Следователно към момента нито едно от вписаните в търговския регистър физически лица не притежава пряко участие в капитала на „Н.-Е.” ЕООД, като косвеното участие на всяко от тях в капитала на това дружество и в правото на глас във върховния му орган е в процент, който е много под изискуемия от закона такъв от 25 %. Ето защо те нямат качеството на действителни собственици на „Н.-Е.” ЕООД и тяхното вписването като такива в търговския регистър трябва да бъде заличено, както е поискано с подаденото заявление, като то не може да бъде поставено под никакви условия, включително под условието от заявителя да бъдат заявени за вписване и други обстоятелства, чието вписване се изисква съгласно разпоредбите на ЗМИП. Длъжностното лице по регистрация обаче не е извършило исканото заличаване, а е постановило отказ, който е незаконосъобразен. Този отказ трябва да бъде отменен от съда в тази му част и на компетентния орган да бъдат дадени указания да извърши заявеното заличаване на вписванията на конкретни физически лица като действителни собственици на капитала на „Н.-Е.” ЕООД.