Решение № 3084 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3084 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20261100100527 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Министерство на правосъдието – Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., като представител на молителя бащата М. А. Х. А., поданик на Великобритания, роден на ********** г., по чл. 7, б. „f”, вр. чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ХК) и на основание чл. 22а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), срещу майката Х. А. И., българска гражданка, за връщане на децата И. М. А., роден на ******** г. и Р. М. А., роден на ******** г., в държавата по обичайното им местопребиваване Великобритания, с твърдения за незаконното им задържане в Република България. Излага се, че от приложените към молбата документи се установява, че децата са родени във Великобритания и са живели там с родителите си, като са посещавали училище и са имали установено обичайно местопребиваване.Сочи се, че родителите са били в брак, прекратен с решение от 02.08.2024 г., като родителските права не са били изрично уредени, поради което и двамата родители носят родителска отговорност съгласно приложимото английско законодателство. Посочва се, че съгласно същото законодателство извеждането на дете извън страната изисква съгласие и на двамата родители.

Излага се, че молителят е посочил, че на 17.12.2024 г. майката е заминала с децата за България с неговото съгласие за краткосрочен престой по време на празниците, но след изтичането на уговорения срок децата не са 1 върнати, като майката е отлагала връщането с различни причини и впоследствие едностранно е взела решение да остане да живее с децата в България, включително е отписала същите от училище във Великобритания без знанието и съгласието на бащата.

Сочи се, че молителят поддържа, че е налице неправомерно задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, тъй като децата са задържани извън държавата на обичайното им местопребиваване без съгласието на родител, упражняващ родителски права. Посочва се, че молбата е подадена в рамките на едногодишния срок по чл. 12 от Конвенцията, считано от датата на задържането. В хода на административните действия е установено, че децата пребивават с майката в гр. София, като същата е заявила пред социалните служби, че няма намерение да ги върне във Великобритания.С оглед на изложеното Министерството на правосъдието е приело, че молбата е редовна и комплектувана съобразно изискванията на Конвенцията и е сезирало съда с искане да бъде образувано производство за връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване. Към молбата на Министерството на правосъдието са приложени следните документи: молба за връщане във Великобритания на децата И. М. А. и Р. М. А., подадена съгласно чл. 8 от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, ведно с превод на български език; пълномощно по чл. 28 от Конвенцията, също с превод на български език; акт за раждане и удостоверение за раждане на детето И. М. А. с превод; акт за раждане и удостоверение за раждане на детето Р. М. А. с превод; доклад за учебната 2023/2024 г. за детето И. М. А.; доклад за учебната 2023/2024 г. за детето Р. М.

А.; решение за развод от 02.08.2024 г., ведно с превод на български език; извлечения от Закона за децата от 1989 г. и Закона за отвличане на деца от 1984 г., с превод на български език; социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, регистриран в Министерството на правосъдието на 27.10.2025 г. С молба, вх. № 16426/06.02.2026 г. по описа на Софийски градски съд, молителят, чрез Министерство на правосъдието, уточнява, че по отношение на посочените дати в сезиращата съда молба - септември „2014 г.“, „21 август 2015 г.“ и „17/12/2014 г.“ в превода на български език на подадената молба по реда на Хагската конвенция, същите представляват очевидна фактическа грешка като съответните дати са „2024 г.“, „21 август 2025 г.“ и „17/12/2024 г.“, съгласно оригиналната молба, изготвена на английски език, и от съвкупната оценка на представените документи. С молба с вх. № 57147/27.04.2026 г. по описа на СГС, молителят - баща, чрез Министерството на правосъдието, представя допълнителни писмени доказателства, а именно три броя разпечатки от електронна кореспонденция, свързана със здравословното състояние и проследяването на детето И.. От първата разпечатка се установява запазен час за преглед в педиатрична нефрология за дата 01.10.

(без посочена година), като е отбелязано, че неявяването ще доведе до финансова санкция и възпрепятства прегледа на друго дете. От втората кореспонденция, с дата понеделник, 9 февруари (без посочена година), се 2 установява, че е предложена трета и последна планирана среща за оценка на детето във връзка с образование, здраве и грижи, като е дадено указание да бъде игнорирано предходно съобщение. Третата разпечатка също касае насрочена среща за оценка на детето по отношение на образование, здраве и грижи, като е посочена дата 09.02.2026 г. Всички доказателства, представени от молителя, съдът прие и обсъди в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

Ответницата Х. А. И. оспорва предявеното искане за връщане на малолетните деца И. М. А. и Р. М. А. в държавата по обичайното им местопребиваване – Великобритания, като сочи, че в конкретния случай са налице обстоятелства, налагащи съдът да извърши задълбочена преценка не само на формалните предпоставки на Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, но и дали евентуалното връщане би било в съответствие с висшия интерес на децата и дали не би ги поставило в риск от неблагоприятни последици за тяхното физическо, психическо и емоционално развитие. С молба в хода на производството ответницата представя и моли да бъдат приети писмени доказателства относно здравословното състояние на детето И. А., а именно: епикриза № 451 от специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа; епикриза от СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“; служебна бележка от 74 СУ „Гоце Делчев“; медицински документ от Медицински център за детска неврохабилитация; четири броя амбулаторни листове; трудов договор на ответницата Х. И., както и три броя документи, издадени от Фонд НЗОС Източен Лондон, преведени на български език, свързани с полаганите грижи за детето. Тези доказателства съдът прие и обсъди в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2026 г. съдът изслуша обясненията на страните, изслуша, на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето двете малолетни деца, както и събра гласни доказателства чрез разпит на допуснатия по делото свидетел, воден от ответницата.

При изслушването си молителят - баща заявява, че не е давал съгласие за трайното извеждане и задържане на децата в Република България, а единствено за краткосрочното им пътуване по време на празниците, като поддържа, че обичайното им местопребиваване е във Великобритания и че там са осигурени необходимите условия, включително медицински грижи за поголямото дете. Ответницата - майка оспорва искането за връщане, като излага, че задържането на децата в България е продиктувано от необходимостта от адекватно диагностициране и лечение на по-голямото дете, което според нея е било осъществено именно след пристигането им в страната, както и от обстоятелството, че децата са се адаптирали към новата среда и се чувстват добре в нея.

От изслушването на децата се установява, че и двете изразяват ясно и категорично желание да останат да живеят в Република България, като 3 посочват, че се чувстват по-добре в настоящата среда, имат създадени приятелства, посещават училище и получават необходимата подкрепа, включително по отношение на здравословното състояние на по-голямото дете, което провежда лечение и рехабилитация. Децата заявяват нежелание да се завърнат във Великобритания.

От показанията на разпитания свидетел Л.С.Т. се установява, че след пристигането си в България децата са се адаптирали добре, живеят в спокойна и стабилна среда с майката, посещават училище, имат изградена социална среда и получават необходимите грижи, включително медицински за поголямото дете, като се наблюдава положителна промяна в тяхното поведение и емоционално състояние.

Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази им част, тъй като същите са непосредствени, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително с изслушването на децата и представената медицинска документация. Обстоятелството, че свидетелят е в близки отношения с ответницата, не води до автоматична недостоверност на показанията, а налага тяхната преценка в съвкупност с всички доказателства, каквато съдът е извършил.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимото право по Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върнат децата във Великобритания по реда на Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са имали обичайно местопребиваване във Великобритания непосредствено преди отвличането, респ. задържането им; 2) децата да са били прехвърлени или задържани от майката в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителските права; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането им в Република България, респ. децата да не са се приспособили към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането им;

6) децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание тяхното мнение, когато се противопоставят на връщането, респ. децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание тяхното мнение; 7) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане 4 или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация; 8) връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи.

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че децата са родени във Великобритания и до м. декември 2024 г. са имали обичайно местопребиваване там, където са посещавали учебни заведения и са изградили своята социална среда. Установява се също, че на 17.12.2024 г. майката е пристигнала с децата в Република България със съгласието на бащата, дадено за краткосрочно пребиваване по време на празниците, след което не са се завърнали. От изявленията на молителя се установява, че той не е давал съгласие за трайното установяване на децата в България. При тези данни съдът приема, че е налице неправомерно задържане по смисъла на Конвенцията, което обаче не води автоматично до уважаване на искането за връщане, доколкото следва да се прецени дали са налице предвидените в чл. 13 изключения. От събраните доказателства, включително представената медицинска документация, съдът установява, че по-голямото дете И. страда от спастична диплегия – форма на детска церебрална парализа, съчетана с усложнена медицинска анамнеза, включваща преждевременно раждане, тежък неонатален период с интензивно лечение и хирургични интервенции, както и последващи увреждания на различни органи и системи.