Решение № 16174 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16174 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110108643 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „В.К.“ ЕАД, гр. Б. против „П.Ф.“ АД с ЕИК: *********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения по чл. 79, ал. 1, предл.1-во във връзка с Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ. бр.88 от .08.10.2004г.), за които задължения в полза на ищеца и против ответника по ч.гр.д.№ 63628/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата 851,32 лева, претендирана като стойност на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 20.05.2015г. до 12.05.2021г.за водоснабден обект с адрес: гр. С., Б., ул. С., за аб. № ********* в, ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 206,77 лева - мораторна лихва за забава в период от 20.06.2021 г. до 08.11.2023 г. както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Вземането произтича от следните обстоятелства:- Неизплатени фактури за ВиК услуги за аб. № *********

От страна на ответника, уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е упражнено правото на отговор. Подаденото в заповедното производство Възражение съдържа признание, че къщата е наследствена от починал родител на законния представител на „П.Ф.“ АД – Г.И., който твърди, че не е плащал задълженията, тъй като не е получавал фактури или съобщения.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Сключването на писмен договор между водоснабдителното дружество и потребителя не е задължително условие, за да възникне и съществува облигационна връзка по доставка и ползване на ВиК услуги. Съгласно чл. 8, ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ. бр.88 от .08.10.2004г., сключването на договор в писмена форма е възможност, която се предвижда за случаите на присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи (т.е. за уреждане на отношения с нови потребители) и то не винаги, а само по преценка на водоснабдителното дружество–оператор и когато е необходимо между страните да бъдат уговорени условия, различни от Общите условия.

Качеството на потребител, който дължи заплащане на ВиК услуги, съгласно чл.3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ. бр.88 от .08.10.2004г.) има собственикът на водоснабдявания имот и носителят на учредено право на ползване или право на строеж.

От страна на ответника не се оспорва правото на собственост, което и се установява положително от служебна справка в записите в Търговския регистър – дружеството „П.Ф.“ АД е придобило правото на собственост върху посочения недвижим имот по реда на чл. 73 ТЗ като апортна вноска от един от съдружниците, считано от датата на вписването в ТР - 02.12.2015 г.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от наредбата, у слугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда наредбата, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна 2 инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.). По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден, като е свързан с водопроводната и канализационна мрежа. Вещото лице е извършило проверка на издадените фактури и изготвените електронни отчети и констатира, че доставяните до имота ВиК услуги за исковия период са изчислявани въз основа на отчет на монтирания в имота годен водомери. От заключението се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на периодични реални отчети при осигурен достъп до имота и електронно снемане на показанията на водомера, като потребените количества вода и обем услуга са калкулирани в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. Следва, че задълженията се явяват съответни на претендираната сега главница - 851,32 лева.

Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на 3 чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен като срок от 30 дни след издаването на фактура, съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от ОУ, респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимата сума за главница, считано от 20.06.2015 г. (30-дневният срок за изпълнение по първата фактура за периода. Ищецът претендира лихви за по-късен период – от 20.06.2021 г. до 08.11.2023 г., поради което и съобразно диспозитивното начало и след изчисления по реда на л. 162 ГПК съдът намира задълженията за законна лихва за забава за положително установени – в размер на 206,77 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер, а именно – 383,47евро (стари 750 лева, от които: 100 лв.-държавна такса, 150 лв.

– юрисконсултско възнаграждение; 500 лв. - експертиза) общо за исково и за заповедно производство.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.Ф.“ АД с ЕИК:

***********, че има неплатени задължения към „В.К.“ ЕАД, гр. Б. с ЕИК:

******, по чл. 79, ал. 1, предл.1-во ЗЗД във връзка с Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите: 851,32 лева - стойност на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 20.05.2015г. до 12.05.2021г.за водоснабден обект с адрес: гр. С., Б., ул. С., за аб. № *********, ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 206,77 лева - мораторна лихва за забава в период от 20.06.2021 г. до 08.11.2023 г. - за които задължения по по ч.гр.д.№ 63628/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА „П.Ф.“ АД с ЕИК: *********** да заплати на „В.К.“ ЕАД, гр. Б. с ЕИК: ****** сумата 383,47евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4