Определение № 643 от 13.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Ямбол, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“АД гр.София, подадена от пълномощника на банката адв.З., срещу Определение №1703/14.08.2024г. по гр.д.

№651/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Според оплакването на частния жалбоподател, неправилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните вече е решен с влязло в сила съдебно решение в производството по т.д.№51/2018г. по описа на ЯОС. Твърдението е, че в предмета на двете производства са претенциите на „Юробанк България“АД, основани на един и същи договор за кредит, но в предходния процес в полза на банката са присъдени единствено текущи задължения по кредита, тъй като съдът е приел, че не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита, а настоящото производство се основава на новонастъпил факт – обявената на 17.11.2023г. предсрочна изискуемост на кредита, който факт е настъпил след приключване на предходния правен спор между страните. На следващо място се сочи, че в настоящото производство се претендират суми, които не са присъдени в предходния спор, а съдът е допуснал и процесуално нарушение - на принципа на състезателност, установен в чл.8 ГПК, като преди постановяване на обжалвания акт не е дал възможност на ищеца да изрази становището си по възражението на ответниците за недопустимост на иска. Предвид изложените съображения жалбоподателят намира, че не са налице предпоставките на чл.299, ал.1 ГПК за прекратяване на делото поради недопустимост на иска и моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на първата инстанция.

Ответниците по частната жалба, представлявани по делото от особения представител адв.Д., не са депозирали отговор на частната жалба и не са изразили становище за нейната допустимост и основателност.

Ямболският окръжен съд намира, че частната жалба е поцесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните доказателства, обсъди доводите на частния жалбоподател и намира за установено следното:

Производството по гр.д.№651/2024г. по описа на ЯРС е образувано по исковата молба на „Юробанк България“АД – гр.София, с която против С. И. С. и Е. Ю. С., двамата от 1 гр.******, са предявени искове по чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите: главница в размер на 19 051,70лв., възнаградителна лихва в размер на 9 923,36лв. за периода 25.09.2017г.-17.11.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 2 362,68лв., дължима за периода 22.06.2017г.15.01.2024г., такси по договор за кредит в размер на 482,68лв. и нот.такси в размер на 565,10лв.

Твърдението на ищеца-кредитор е, че исковите суми са дължими от ответницитесолидарни длъжници по договор за банков кредит от 14.05.2008г. за покупка на недвижим имот, изменен със сключени към него допълнителни споразумения, по който договор длъжниците са допуснали забава в плащането на дължимите погасителни вноски и на основание чл.18, ал.1 от договора банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем с връчени на ответниците чрез ЧСИ, на датата 17.11.2023г. уведомления.

От приложеното като доказателство т.д.№51/2018г. по описа на ЯОС е установено, чу в предмета му са били предявените от „Юробанк България“АД против С. И. С. и Е. Ю. С. искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ГПК за установяване вземането на банката за суми за главница възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и нот.такси, дължими по същия договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.05.2008г., обявен за изцяло предсрочно изискуем през 2017г., за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2017/2017г. по описа на ЯРС. Спорът по посоченото т.д.№51/2018г. по описа на ЯОС е приключил с влезлите в сила Решение №52/23.12.2019г. на ЯОС и Решение №41/22.03.2022г. на БАС по в.гр.д.№541/2021г., с които са уважени частично исковете и са установени само дължимите на банката вземания за падежиралите вноски по кредита към датата на приключване на съдебното дирене пред разглеждащата делото съдебна инстанция, а за разликата над предявените размери исковете са отхвърлени по съображения за неизискуемост на вземанията, тъй като предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжниците от страна на банката.

При тези данни, с обжалваното определение от 14.08.2024г. ЯРС е прекратил производството по делото, тъй като е уважил направения от ответниците, действащи чрез назначения им особен представител, отвод за пресъдено нещо. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице спор между същите страни и на същото основание, който спор е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№51/2018г. на ЯОС и на основание чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК спор, който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, поради което повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Определението на ЯРС е неправилно, а частната жалба – основателна.

Няма спор, че силата на пресъдено нещо съставлява отрицателна абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което решаването на правния спор с влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет - чл.299, ал.1 ГПК.

Последователно в практиката на ВКС е застъпено това становище (напр. в решения по т.д.№ 2195/2019г., по т.д.№ 2278/2019г. на І т.о., по т.д.№ 2356/2019г. на ІІ т.о., по т.д. № 1922/2020 на І т.о., по т.д. № 2848/2019г. на І т.о. и др.), че правото на иск не съществува и предявеният иск е недопустим, ако е налице визираната в чл. 299, ал.1 ГПК отрицателна процесуална пречка - същият правен спор вече е решен с влязло в сила съдебно решение и силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор препятства упражняването на правото на иск по повторно заведеното дело относно същото материално право. Меродавният момент обаче, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят, в който са приключили устните състезания, след които решението е влязло в сила. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили след подаване на иска до момента, когато те могат да бъдат съдебно предявени. На основание чл.

298, ал. 1 от ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право.

Съдебната практика и правната теория приемат, че иск относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен и подлежи на отхвърляне като неоснователен, като производството по такъв иск не подлежи на прекратяване поради недопустимост на иска.

2

Прието е, че отхвърлянето на иска относно неизискуемо вземане не е пречка да се предяви нов осъдителен или установителен иск, след като изискуемостта настъпи. Налице ще бъде нов факт, така че ответникът не може да направи отвод за пресъдено нещо. При отхвърлен в предходен процес иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по който от ищеца е било наведено твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на предявеното вземане и искът е бил отхвърлен, поради направен от съда извод за ненастъпила такава, последващият процес по установителен или осъдителен иск относно вземания, основани на същия договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна изискуемост, настъпила след края на устните състезания пред въззивния съд по предходното дело, е допустим. В посочения смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 118 от 11.12.2020г. по т.д. № 2278/2019 г. на I т. о. , Решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на I т. о., Определение №107/22.01.2024г. на ВКС по т.д.№57/2023г. на I т. о., Определение по т.д.№555/2021г. на ВКС, I т. о. и др.

Разглежданият случай попада под разрешението в посочената практика на ВКС.

Не е налице обективно тъждество по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК в предмета на спора по настоящото дело и предмета на спора, разрешен с влезлите в сила решения по т.д. №51/2018 г. на ЯОС. Макар да са между същите страни, във връзка със същия договор за банков кредит от 2008г., претенциите по двете дела се основават на различни правопораждащи факти: съответно за предходното производство – обявяване от банката на предсрочната изискуемост на кредита през 2017г. чрез връчена нот.покана, а за настоящото производство – обявяване на предсрочната изискуемост на кредита през 2023г. с връчени чрез ЧСИ уведомления, което е извършено след края на устните състезания пред въззивния съд по предходното дело и след влизане в сила на въззивното решение. Различните основания на исковете по двете дела обуславят допустимост на новото, настоящото исково производство по чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което обжалваното прекратително определение на ЯРС от 14.08.2024г. следва да се отмени като неправилно.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1703/14.08.2024г. по гр.д. №651/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА гр.дело №651/2024г. по описа на Ямболски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3