Решение № 1611 от 13.12.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2444/2022
- Вид
- Решение № 1611
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1611 гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Невин Р. ШаК.
Членове:
Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК. Въззивно гражданско дело № 20223100502444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Л. Г., М. П. Г. и Е. П. Г. срещу Решение № 2469 от 24.07.2022г. по гр.д. № 17382/2021г. по описа на ВРС, XI-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 1830.60 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ****, с кл. № 1100115806 и аб. № 0104202258 за периода от 04.04.2018г. до 21.10.2021г., за която сума е издадена фактура № 0107170973 от 01.11.2021г. с получател наследодателя на ищците П.В. Г., п. на 12.02.2021г., като всеки от ищците е предявил иска до размера на наследствената си част от общата сума, както следва:
Кристияна Г. за 4/6 – или за сумата от 1220.40 лв.; М. Г. за 1/6 – или за сумата от 305.10 лв. и Е. Г. за 1/6 – или за сумата от 305.10 лв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че ищците са наследници на П.В. Г., п. на 12.02.2021г. и като такива са потребители на ел. енергия в описания обект на потребление, който е присъединен към ел. мрежа, поради което имат задължение да заплащат използваната ел. енергия. В случая корекцията на сметка е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ/2013г., понастоящем отменени с решение на ВАС. Т.е. към датата на извършване на проверката обективирана в КП от 04.12.2017г., с констатациите в който ответникът обосновава правото си за начисляване на определеното количество ел.
1 енергия за минал период, цитираното основание за коригиране на сметка не е съществувало.
Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл. 50 относно реда за установяване на несъответствието по чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, то корекционната процедура е незаконосъобразна и не съставлява основание за ангажиране отговорността на потребителя.
По делото се установи, че процесното количество ел. енергия не е потребено от абоната, както и че без промяна на схемите на СТИ не е възможно да се отчита по-голямо количество ел. енергия в тарифа Т-3. Ответното дружество не е установило при монтажа на СТИ в обекта всички 10 тарифи на електромера да са били с нулеви показания. От заключението на СТЕ е установено, че достъпът до електромерите се извършва чрез парола, която няма как да е известна на ищците. Ето защо и при недоказана реална доставка и време на натрупването в тарифа Т-3, исковата сума не се дължи от ищците. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да уважат с извод за основателност.
В отговор по жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че исковото вземане произтича на основание чл. 55 от ПИКЕЕ/2019г. вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Страните са страни и по договор за пренос и достъп на ел. енергия през ЕРМ на дружеството. На 21.10.2021г. е извършена техническа проверка на измервателните системи в обекта на ищците, при която са установени налични стойности на ел. енергия преминала в регистър 1.8.3. От заключението на СТЕ е установено, че електроенергията в регистър 1.8.3 е преминала през електромера и е потребена чрез инсталацията на процесния обект. Касае се за установено точно установено количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата и на договорното отношение между страните. В този смисъл отправил искане решението да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от К. Л. Г., М. П. Г. и Е.
П. Г. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците, като наследници на П.В. Г., п. на 12.02.2021г. не дължат на дружеството ответник сумата от 1830.60 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците са наследници по закон на П.В. Г., п. на 12.02.2021г. и потребители на ел. енергия в собствения им обект на потребление в гр. Варна. При проверка узнали за извършено 2 преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения им обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорил дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството, както и липса на реално потребяване на количествата, предмет на преизчислението. Заявили, че исковата сума е начислена не на договорно основание; констатираното неточно измерване не се дължи на тяхно виновно поведение; доколкото електромера е собственост на ответното дружество и е монтиран извън имота, без констатирани следи от въздействие върху същия, то за изправността му следва да отговаря именно ответното дружество; липсата на периодични проверки на изправността на СТИ от страна на ответника е бездействие във вреда на потребителя, а периодът на корекцията е необосновано дълъг. Посочили също, че предпоставките на чл. 55 от ПИКЕЕ не са били налице в случая, като СТИ към момента на монтирането му в обекта не е било с нулеви показания, както и че процедурата по констатиране на неточността е била опорочена. Отправеното в тази връзка искане е за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявените искове. Навел твърдения, че исковата сума е цена на потребена ел. енергия, начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ/2019г. и се дължи от наследниците на абоната на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Така обосновал неоснователност на исковете и отправил искане за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1290623 от 03.04.2018г. съставен от служители на въззиваемото дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 1114 0212 6243 3331, при посочените в същия показания за нощна /000313.8/ и дневна /000630.9/ ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова, респ. сумарна тарифа. Същите данни са извлечени от Протокол за проверка на електромер от 31.01.2018г. на „Еллаб България“ ООД за последваща периодична проверка на СИ по заявка № 270/16.01.2018г.
3
На 21.10.2021г. служители на „ЕРП Север“ АД извършили контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол № 5101485, в присъствие на свидетел. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689716. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 334/26.10.2021г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в тарифа 3 – 009035.2 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът отговоря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 01.11.2021г. в размер на 9035 к Wh за периода 04.04.2018г. – 21.10.2021г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия в размер на разликата между сбора на отчетените тарифи 1.8.1 и 1.8.2 и установеното количество в общия регистър 1.8.0.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се установява следното: процесният електромер е одобрен тип и към датата на проверката е бил метрологично годен. Констатираната неизправност при отчитане в случая е наличие на количества натрупана ел. енергия в тарифа 3, резултат от осъществена външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната схема/. За да е налице отчет в регистрите на СТИ, то през измервателната му схема трябва да премине ел. енергия. Отчетените в скрития регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в регистър, който не се визуализира на дисплея. Намесата е софтуерна и се изразява във въвеждане на тарифи към вече заводските, в която се отчита част от потребената ел. енергия, но без този отчет да се визуализира. Тази намеса се постига чрез използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В случая няма данни какви са били данните в сумарния регистър на електромера.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер.
Ищците, като наследници на П.В. Г., п. на 12.02.2021г. не оспорват, че имат качеството потребители на електроенергия и ползватели на преносната и разпределителна мрежа, както и че страните са обвързани по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север“ АД при публично известни общи условия, за което облигационно отношение, освен общите условия на 4 оператора на мрежата, се прилагат и нормативните изисквания на ЗЕ и ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел. енергия, съществува след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. и това становище се застъпва трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС. Доводите в жалбата, че не е съществувало правно основание за преизчисление на сметката на потребителя с оглед момента на извършената констатация, поради това са несъстоятелни.