Решение № 16202 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16202 гр. С, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110121589 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на С. Д.

Д., ЕГН **********, против „е“ ЕАД, ЕИК ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

С молба вх. № 148235 от 28.04.2025 г., подадена от името на С. Д. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Х., е направено изявление от името на ищеца, за оттегляне на предявения за разглеждане в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Съдът, съобразявайки изявленията, съдържащи се в молба вх. № 148235 от 28.04.2025 г., подадена от името на С. Д. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Х., както и разпоредбата на чл. 232 ГПК, е постановил определение № 19376/29.04.2025 г., с което е прекратил производството по гр.д. № 21589/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по предявения иск с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като производството остава висящо по отношение предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 16.01.2024 г. е заемал длъжността „Разработчик, софтуер“ при работодателя „е“ ЕАД по силата на сключен между страните трудов договор. Поддържа, че със Заповед *** г. на работодателя „е“ ЕАД било прекратено трудовото му правоотношение с ответника 1 работодател на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.

В тази връзка се излагат подробни съображения.

Поддържа се, че процесният трудов договор бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца.

В тази връзка се излагат твърдения, сключването на трудов договор със срок за изпитване в ползва на работодателя има за цел да провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната длъжност, а именно на практика да се проверят неговите качества и умения. Поддържа се, че в срока за изпитване, работодателят е имал възможността да прекрати трудовия договор на служителя без предизвестие, ако е преценил, че качествата и уменията на служителя не са достатъчни за ефективното изпълнение на длъжността и че той е негоден да изпълнява възложените му трудови функции, съгласно изискванията на работодателя. Излагат се съображения, че от поведението на работодателя личало, че той е оценил ефективността и уменията на служителя - С. Д., положително, тъй като не е прекратил договор в срока за изпитване и последният се е трансформирал в такъв за неопределен срок.

За целия период на изпълнение на трудовите си задължения, С. Д. спазвал всички нареждания на работодателя си, трудовото законодателство и вътрешните правила на фирмата, като е вършил работата си съвестно и отдадено. За тези обстоятелства свидетелствали липсата на наложени каквито и да е дисциплинарни наказания, а също така и положителните показатели в работата на служителя, които са заложени от работодателя, за които на служителя е следвало да бъде изплатен определения от работодателя най-висок бонус, но вместо това трудовото му правоотношение било прекратено незаконосъобразно. За доброто представяне на С. Д. и качественото и ефективно изпълнение на трудовите му задължения свидетелствало и увеличението на заплатата му, което е било реализирано от началото на месец август 2024 г., като заплатата на служителя била повишена с 12,5 %.

Твърди се още, че ищецът С. Д. е участвал в основни проекти на компанията, които са имали положително развитие с негово участие и по които са постигнати целените резултати, а именно: проектът „б", последван от проекта „с".

Проектът „б" имал амбицията да стане част от международен проект на европейската космическа агенция. За тази цел се изстрелял първият изцяло български сателит с камера, която С. Д. е интегрирал успешно и е започнал 2 интеграция на втора камера в нов сателит. В рамките на този проект служителят С.

Д. си е сътрудничил успешно с други служители и отдели на работодателя, както и с външни партньори.

Впоследствие ищецът бил назначен за интеграция на няколко камери по проекта „с", който бил важен проект за работодателя. По този проект С. Д. си е сътрудничил също успешно с колеги и клиенти, които са се ползвали от неговата експертиза.

По време на работата си в „е" ЕАД, служителят също така е участвал и успешно е завършил следните курсове за повишаване на квалификацията и знанията си, а именно:

• C++ Corporate Training, Introduction To Remote Sensing;

• ESA Sentinel Application Platform Tutorial;

• Satellite Image Processing Using SNAP;

• Multispectral Earth Observation Applications using ESA's SNAP.

Излагат се съображения, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и поради липсата на посочване на конкретни мотиви и доказателства, на база на които се твърди, че служителят - С. Д. няма качествата за ефективно изпълнение на длъжността. В заповедта се споменавали „информация", „събрани доказателства", „многократно даване на обратна връзка", но не са приложени никакви конкретни доказателства, нито дори са описани конкретни ситуации, с изключение на съвсем общо посочване на две ситуации, които са интерпретирани погрешно и не отразявали обективно и пълно обстоятелствата свързани с тях, като между двете посочени ситуации е изминала почти една година, а именно първата е от март месец 2024 г., а втората е от февруари месец 2025 г.

Развитието на събитията, довели до прекратяването на трудовия договор на служителя чрез процесуалната заповед, има следната хронология:

На 28.02.2025 г., С. Д. по e-mail отправя запитване до Отдел човешки ресурси по отношение на Декларация, която той следва да подпише, в която от него се иска да декларира, че е получил „Политика за защита на личните данни", „Заповед за план за обучение" и „Политика за поверителност", запознал се е с тях и поема задължението да ги спазва и изпълнява. В запитването си, ищецът посочил, че документите не са му представени. Впоследствие получава отговор, че документите са приложени към кореспонденцията. В отговор, служителят отправя молба за промяна на текста на декларацията, като иска документите да бъдат конкретизирани с индивидуализиращи белези - № и дата, за да е сигурно, че 3 версията им е тази, с която се е запознал и в нея няма да бъдат правени промени, без неговото знание. В отговор на тази негова молба, му се казва, че „твоето не звучи като молба, а като заяждане." и иронично „Но след като явно се молиш учтиво, специално за теб ще направим друг темплейт, другата седмица. Моля те подробно да опишеш какво точно искаш да пише вътре, за да удовлетворим молбата ти“, като бил е поканен на среща на 05.03.2025 г., за да се запознае с документите.

На срещата, проведена на 05.03.2025 г., работодателят предложил на С. Д. трудовият му договор да бъде прекратен, като той щял да получи като обезщетение две работни заплати. Така направеното предложение било в нарушение на чл. 331 ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба, при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение: „работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението

От този момент, в нарушение на трудовото законодателство, работодателят спрял да допуска служителя до работното му място, като сградата е с достъп с карта и картата на С. Д. е деактивирана и е изключен от работните канали за комуникация. В периода след 05.03.2025 г., С. Д. е допускан до сградата на работодателя само с карта за гости.

На следващия ден, 06.03.2025 г., ищецът поискал шест работни заплати като обезщетение, за да бъде прекратен трудовият му договор на основание чл. 331 от КТ.

На 10.03.2025 г., служителят отново е повикан на среща, като работодателят отказва предложението на служителя за обезщетение в размер на шест работни заплати и вместо това му бива връчено Искане за даване на обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение с Изх. № **

В указания 3-дневен срок за даване на обяснения, на 13.03.2025 г., г-н Д. подава обяснения по e-mail, като занася обясненията си и физически до офиса на работодателя, но отново му е отказан достъп до сградата.

На 14.03.2025 г., служителят е повикан в офиса, като му е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение не са ясни и не са свързани с липсата на качества у служителя. Направен е опит за прекратяване на 4 правоотношение по чл. 331 от КТ, но в нарушение на разпоредбата, чрез предлагане на две работни заплати обезщетение. Впоследствие е връчено искане за даване на обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение и финално е издадена и връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 - „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата".

По отношение на двете описани ситуации в заповедта за прекратяване на трудовия договор, ищецът поддържа становище, че те са описани общо и едностранчиво, като не отразяват обективно обстоятелствата. За ситуацията от март месец 2024 г., с клиента - Simera, служителят е работил с представител на клиента, а, като в развитието на техните работни взаимоотношения, двамата са осъществили среща на живо, на която С. Д. е положил усилия да подобрят съвместната си работа и впоследствие проектът, по който са работили, е финализиран успешно. Също така това събитие е от преди повече от една година, настъпило е в срока на изпитване на служителя и преди повишението на заплатата му, съответно е видно, че работодателят, към момента на настъпването му, не го е счел за обстоятелство показващо липса на качества у служителя, тъй като е можел да прекрати договора му на основание срока на изпитване, а вместо това е оставил служителя да довърши работата по проекта и впоследствие е оценил качествата на служителя, като заслужаващи повишение.

По отношение на втората ситуация, настъпила една година след първата, а именно по отношение на декларацията за запознаване с документи и задължаването за тяхното изпълнение, искането на служителя документите да бъдат ясно индивидуализирани в текста на декларацията било съвсем нормално и логично, като по-скоро отношението на служителя от човешки било подигравателно и обидно по отношение на запитването на С. Д..

Още един аргумент за неоснователността и незаконността на извършеното уволнение било и обстоятелството, че основните задължения, описани в длъжностната характеристика за длъжността „Разработчик, софтуер", са свързани с техническа грамотност и качества в техническата сфера, а именно „модифициране на софтуер", „адаптиране към нов софтуер", „разработване на компютърни и софтуерни системи" и други. Самият работодател, в графа „Личностни умения", на първо място и с най-голямо значение е сложил „Аналитични способности" и „Организационни умения", с 3-та, най-високата степан на значимост, докато „Комуникативните умения" са сложени с по-ниска, 2-ра степен на значимост.

Независимо от това, твърдим, че комуникационните умения на служителя са на 5 високо ниво, което е видно от реализираните съвместни проекти в компанията, чрез неговото съдействие и участие.

Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.

В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните.