Решение № 875 от 15.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Бургас, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120202480 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от „С.П.“ ООД, ЕИК: **********, представлявано от *************, срещу Наказателно постановление № 689906-F691959/10.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се излагат противпоставими възражения на изградените от АНО фактически изводи но се претендира, че процесното плащане по ФКБ №0006377/28.10.2022 г. на стойност 10лв. касае неустойка с обезщетителен характер за забавено плащане /след 7 дни от падежното число на месеца/ на вноска по договор за абонаментен план с ПИН ************* г.,която правилно е отразена от жалбоподателя в данъчна група „А“- продажби, които се облагат с 0% ДДС съгл. чл.26, ал.2 ЗДДС. В сферата на аргументите, касаещи приложимия материален закон, е релевирано възражение, че процесното нарушение е следвало да бъде квалифицирано по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ.

В открито съдебно заседание „С.П.“ ООД, редовно призовано, не се явява и не изпраща представител.Предоставя подробни писмени бележки, в които допълва и доразвива доводите в жалбата.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт А., който счита, че нарушението е безспорно установено, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 /гръб/- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана посредством куриерска услуга на 20.06.2023г. – установимо от служебно набавена справка по номера на пратката в сайта на куриерска фирма Е.).

1

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „С.П.“ ООД, стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС фитнес П., находящ се в ************* На 13.12.2022г. в 11,10 часа била извършена проверка в обекта от св.М. М.– инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на еднократен вход за двама във фитнеса, а в последствие били закупени и 2бр. протеинови шейкове, за което били издадени фискални бонове от монтираното в обекта и функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство модел Datecs DP150 с индивидуален номер на ФУ: DT936107 и номер на фискалната памет 02936107. При извършена проверка на фискална касова бележка № 0006377/28.10.2022г. на обща стойност 10 лв., издадена от ФУ на клиент по регистрационен формуляр с ПИН №************* е регистрирано плащане в данъчна група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС. От разпечатан КЛЕН и представен регистрационен формуляр с ПИН №20000560/10.08.2022г., е установено, че продажбата е регистрирана с наименование на артикул „месечна вноска“. След извършен анализ на предоставените писмени обяснения и документи, във връзка с регистрираното плащане с фискална касова бележка № 0006377/28.10.2022г. е установено, че същото е неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска и с обезщетителен характер и не се смята за възнаграждение по доставка съгл.чл.26,ал.2 ЗДДС.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили идентичен подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № *************г. Актът бил предявен на същата дата 12.01.2023 г. на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, която представлява кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай се касае за осъществен състав на нарушение по чл.27, ал.3, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г.вр.чл.118,ал.4 ЗДДС или е налице хипотеза на изначална несъставомерност на извършеното по аргумент на чл.26,ал.2, изр.2 ЗДДС.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г.

2

Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН.

В пределите на възражението за правилно приложение на материалния закон на плоскостта на претенцията за приложимост на чл.26, ал.2, изр.2 ЗДДС, и относимостта на фактическия състав на чл.27,ал.3, т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г.:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. По законова делегация на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

На свой ред, специалната норма на чл.27, ал.1 Наредба № Н18/13.12.2006г. дефинира и диференцира данъчните групи чрез използване на легални критерии –вид на стоки или услуги,изискване за облагаемост, и размер на данъчна ставка, както следва: Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.

28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. В чл.27, ал.3, т.1 от същата Наредба допълнително са лимитирани изискванията към програмирането и регистрирането на стоки или услуги, попадащи в данъчна група А по следния начин „ Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:1. отнасящи се към данъчна група А.

Критериите за точно и коректно посочване на наименованието определят минималния стандарт, същото да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В конкретния случай се установява, че при извършената проверка било констатирано в процесния ФКБ, че плащанията за неустойка правилно са регистрирани в група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, но неправилно са регистрирани с наименование на артикул „месечна вноска“ вместо „неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска.

Действително поднормативния източник, съдържим се в уредбата на чл. 84 от ППЗДДС регламентира, че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията н а Закона за счетоводството /ЗСч/ . Задължителните реквизити, които следва да съдържа първичния счетоводен документ са предвидените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. След като дружеството не е използвало този облекчен ред за документиране и осчетоводяване на неустоечните плащания, то при издаване на ФКБ, е било обвързано както от разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., която е спазило, така и от нарушената в случая норма на чл. 27, ал.3, т.1 от същата Наредба.Последната правна норма очертава изискването за регистриране и програмиране на стоките или услугите:1. отнасящи се към данъчна група А /съдът прие за условно съотносими към понятието стоки/услуги и неустойките в хипотезата на предприето издаване на ФКБ/ с наименование,с единична цена и обособени като отделни артикули, което не е спазено в пълнота от дружеството жалбоподател.

Следва да се отбележи, че несъмнено в унисон с възраженията на жалбоподателя при редакцията на нормата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС в сила от 01.01.2013 г. до момента има редица разяснения и становища на НАП, според които плащанията за 3 неустойки, независимо от техния характер, нямат характер на плащане по доставката. Така в Разяснение на НАП № 2-893/15.11.2016 г. се излага тезата, че:... след промяната на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. плащанията за неустойки, независимо от техния характер /обезщетителен или санкционен/, не са елемент от данъчната основа на доставка, съответно върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.

В тази връзка неустойките, дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между страните, нямат характер на плащане по доставката. Аналогично, органите на НАП излагат в свое Разяснение № 96-00-83/24.04.2019: "В чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗДДС /изм., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. /, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Видно от изложената нормативна уредба в сила от 01.01.2013 г. неустойките не са елемент на данъчната основа и характерът на същите не е от значение. Тоест неустойката не дава отражение при определяне на данъчната основа на доставката от изпълнителя по договора.