Решение № 1133 от 09.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. П., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720102468 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. М., срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** № 52-54, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит о т 16.04.2025 г. е нищожен, поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че на 16.04.2025 г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който се задължила да върне 1471,19 лв. при получена сума 950,00 лв., ГПР 55,83%, ГЛП 47,54% и срок на кредита 12 месеца и застрахователна премия 203,10 лв.

Твърди се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в случая е посочен годишният лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му, поради което не може да бъде направена проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилаганият от заемодателя.

Счита, че договорът е недействителен и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липата на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР и поради невключване на застрахователната премия при изчисляване на размера на ГПР. Сочи се, че с бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл.

1

19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Твърди, че е нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план по договора за кредит липсва индивидуализация на главницата, договорната лихва и застрахователната премия, включени в общия размер на вноската.

Навежда довод, че е нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като липсва информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания..

По изложените съображения, моли за уважаване на иска и присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва искa като неоснователeн. Твърди, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазен, тъй като е посочен ГПР /55,83%/ и общата дължима сума /1471,18 лв./. Навежда довод, че неправилно посоченият ГПР чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, както твърди ищецът, не води до недействителност на договора, а до недействителност на самата клауза в договора съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Възразява срещу твърденията, че клаузата на чл. 7.1 от процесния договор в частта за застрахователната премия е нищожна, като сочи, че договорът за застраховка е сключен по желание на ищеца, а не е задължително условие за сключване на договора, поради което не трябва да бъде включена в ГПР. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноските за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът, като съобрази Решение на СЕС по дело C‑321/22, според което чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „не се допускат национална правна уредба и нейното тълкуване в съдебната практика, съгласно които предявеният от потребител иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправни договорни клаузи…се отхвърля, а потребителят сe осъжда да заплати съответните съдебни разноски, тъй като липсва правен интерес поради наличието на друг способ за защита, позволяващ събирането на сумите, които вече са платени на този продавач или доставчик въз основа на посочените клаузи“, намира, че отнесено към настоящия случай, следва да се приеме, че предявеният установителен иск е допустим независимо от извършените плащания по договора.

По основателността:

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен договор за потребителски кредит от 16.04.2025 г., във връзка с който е сключен договор за застраховка, както и че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включена дължимата от потребителя 2 застрахователна премия.

За установяване на твърденията си страните са представили стандартен европейски формуляр за предостяавяне на информация за потребителски кердити от „***“, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № ***/16.04.2025 г., в който е инкорпориран погасителен план към него, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „***“ ЕАД от 16.04.2025 г., сертификат № 1***2025/16.04.2025 г., Общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от “Mediguide international ediguide international към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от „***“ ЕАД от 16.04.2025 г.

От събраните доказателства се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата 950,00 лв., както и сумата 203,10 лв., представляваща размер на застрахователна премия, от която 83,22 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА и 119,88 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Общият размер на кредита е посочен като 1153,10 лв. В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по посочената сметка на потребителя, открита в „***“ ЕАД, и кредитът се счита усвоен от Потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случай, че потребителят е заявил желанието си да получи средствата по кредита на каса на ИЗИПЕЙ АД, то с едновременното подписване на този Договор и маркирането на полето за съгласие в този член, потребителят дава изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита да бъдат преведени по сметка на ИЗИПЕЙ АД и да бъдат на негово разположение за получаване срещу представяне на лична карта на Потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на договора. Ако в срок от седем календарни дни от сключването на този договор Потребителят не получи средствата по кредита от каса на ИЗИ ПЕЙ АД, на осмия ден средствата ще бъдат върнати по сметка на Потребителя, описана в чл. 7.2.1.

Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, в които Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда от кредитора за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.

В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 47,54 %, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 3 дни в месеца и 360 дни в годината.

В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 55,83%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 1471,18 лв.

В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, инкорпориран в договора, се установява, че общата предоставена в заем сума от 1153,10 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 318,08 лв. подлежи на връщане на общо 12 броя месечни вноски, от кото 11 в размер на 122,59 лв. и последна в размер на 122,69 лв., всяка с падеж 25-то число от месеца, с първо плащане на 25.05.2025 г. и краен срок на договора 25.04.2026 г.

В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.

При гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 16.04.2025 г. поради противоречие със закона:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишният процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.

4

19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.

19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 55,83 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. Посочено е, че са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение 1 към договора начин. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит и конкретно включена ли е застрахователната премия в него.