Решение № 20622 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20622 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.А Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Д.А Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110127315 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. И. срещу „..........“ АД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен поради противоречие на закона на Договор за кредит „......“ № ..........19/09.04.2024 г.; евентуални искове за прогласяване за нищожни на клаузи от него, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради противоречие на закона на клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора относно размера на ГПР; иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради неравноправност, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 20 от договора, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 15 от договора; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожни поради противоречие на закона на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, предвиждащи задължения за разходи за събиране. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с „..........“ АД Договор за кредит „......“ № ..........19/09.04.2024 г., по силата на който му е предоставен револвиращ кредит за сумата от 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „......“, при уговорен ГПР в размер на 64.96 %. В договора било уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит ведно с начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора.

По силата на чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретно изброени кумулативни 1 условия, а съгласно чл. 20 от договора, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в уговорения срок, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.

Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие със закона. На първо място, възразява, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с което оспорва размера на посочения ГПР при твърдения, че неустойката по чл. 20 не е включена в него, а подлежи на включване, защото води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, която го е възпрепятствала да разбере реалните икономически последици от сключването на договора. Изтъква, че действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, оспорва договора като сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото е налице неяснота относно ГЛП – посочен е фиксиран ГЛП в размер на 50.40 %, но той е приложим само за първия месец, а ако кредитът не бъде върнат в 1-месечен срок, се прилага по-висок ГЛП /т.е. касае се за променлив ГЛП, зависещ от начина на плащане на кредита/, който обаче не е посочен.

Изтъква, че тази неяснота също влияе върху действителния размер на ГПР. Сочи, че нищожността на съществени елементи от императивното съдържание на договора за кредит, каквито са ГЛП и ГПР по кредита, влече нищожност на целия договор. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в договора. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 20, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради неравноправност /включително по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП с оглед високия й размер/, като изтъква, че тя не е индивидуално уговорена. При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като с поставянето на изначално неизпълними предвид вида на кредитирането и в толкова кратък срок изисквания се цели неоснователно обогатяване на кредитора – получаване на допълнителна скрита печалба над възнаградителната лихва/ и излизане на неустойката извън присъщите функции. Счита за нищожни и клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи задължения за плащане на разходи за действия по събиране на задълженията при забава за плащането им и на разходи за дейността на служител, който осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Изтъква, че единствената предпоставка за начисляване на уговорените в тях такси е забавата на длъжника, поради което те противоречат на чл. 33, ал.

1 ЗПК. Намира, че тези клаузи противоречат и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се дължат заради извършени разходи, поради което не се касае за такси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на Договор за кредит „......“ № ..........19/09.04.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание. Твърди, че към 20.02.2025 г. ищецът не е изпълнявал редовно задълженията си по договора, поради което с Договор за цесия от 20.02.2025 г. вземанията са цедирани на „......“ ЕАД. Оспорва 2 договорът или отделни негови клаузи да са нищожни. Поддържа, че в него са ясно описани допусканията при изчисление на ГПР. Излага, че задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло от действията на потребителя, поради което същата се явява неизвестен за кредитора разход, респ. не следва да се включва в общия размер на разходите по договора. Акцентира, че процесната неустойка е уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения кредит. Излага, че разходът по чл. 21, ал. 4 от договора се дължи, само в случай че потребителят не заплати в посочения срок за плащане текущото си задължение, а разходът по чл. 21, ал. 5 – само в случай че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя. Намира начисляването на тези разходи за изцяло обосновано, доколкото ответното дружество разполага със специално изграден човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен ред и допълнителни действия по събиране на просрочени вземания. Изтъква, че разходите по чл.

21, ал. 4 и ал. 5 не биха били дължими, ако потребителят изпълнява коректно и навременно задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора, доколкото още при сключването му потребителите се запознават с неговите условия посредством предоставяне на СЕФ. Моли за отхвърляне на исковете в цялост, а евентуално моли съдът да прогласи нищожност само на отделни клаузи от договора за кредит, защото възникналото заемно правоотношение между страните може да продължи своето действие и без тях. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен без възражения на страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от представения Договор за кредит „......“ № ..........19/09.04.2024 г. се установя неговото сключване между страните при посочените в исковата молба параметри, включително и това, че оспорените клаузи са част от неговото съдържание. Следователно по делото е безспорно, че по силата на договора е предоставен от ответника на ищеца револвиращ кредит за сумата от 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „......“, при уговорен ГПР в размер на 64.96 %.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 договорът се сключва за неопределен срок, а според чл. 4, ал. 1, т. 2 кредитът е предоставен при фиксиран ГЛП в размер на 50.4 % върху усвоения размер на кредита.

Видно е от чл. 3, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на договора се задължава да заплаща до всяко 5-о число на текущия месец общото си задължение, формирано като сбор от усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава, разходи за събиране на просрочени задължения и застрахователна премия /в случай че такава е сключена/, а съгласно чл. 11, ал. 1, ако не погаси пълния размер на общото си 3 задължение на падежа, е длъжен в срок до 5-о число на календарния месец да заплати част от него в размер, определен в таблицата по ал. 2 и съответстващ на лимит от 300 лв., т.е. 15 % от усвоения размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец, която сума служи за частично погасяване на задължението му.

В клаузата на чл. 8 е уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения, разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора и дължимите такси съгласно Тарифата и тези за извършени офлайнтрансакции /включително надвишаващи кредитния лимит/.

Съгласно чл. 15, ал. 1 кредитополучателят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата 457.29 лв. със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора, а ако след изтичане на срока на валидност на гаранцията договорът не е прекратен, кредитополучателят следва да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години, а при увеличение на кредитния лимит кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит; едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е в размер, не по-малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „..........“ АД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е член на домакинството на кредитополучателя. Чл. 15, ал. 2 предвижда, че относно отговорността на поръчителя между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство.

Съгласно чл. 20, ако кредитополучателят не предостави обезпечение в посочения срок, дължи неустойка в размер, определен в таблицата по ал. 2 и съответстващ на лимит от 300 лв., т.е. неустойка в размер на 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. В посочената клауза е предвидено, че неустойката се начислява на 6-о число на всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че неустойката по чл. 20 от договора не е включена в посочения в него размер на ГПР, което е видно и от клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора, както и от Част ІІІ, т. 2 от Стандартния европейски формуляр.

Клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора предвиждат задължение за кредитополучателя при забава да заплати разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2.50 лв. за всеки ден, респ. при настъпване на предсрочна изискуемост да заплати еднократна такса в размер на 120 лв., която включва разходите на кредитодателя по осъществяване и администриране на извънсъдебно събиране на задълженията на 4 кредитополучателя.