Решение № 634 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Юробанк България„ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. З. срещу решение № 260736 от 11.05.2021г., по т.д. 2336/2019г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI - 12 състав, в частта, с която е отхвърлен установителният иск срещу С. С. Б., действаща като ЕТ „ЗГСС - С. Б.“, за сумата над 37 722,28 до 57 309,37 швейцарски франка, произтичащо от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008г. и Анекс № 1 от 13.10.2009г., Анекс № 2 от 29.09.2010г. и Анекс № 3 от 30.12.2011г., частичен иск от общ дълг в размер на 98 740,28 швейцарски франка, за която сума в производството по ч.гр.д.№ 7677/2018г. по описа на СРС – 71 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и е осъден да заплати на ответника сумата от 805 лева разноски по делото.

В частта, с която са уважени предявените искове за сумата от 37 722,28 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018г. до окончателното й плащане и са присъдени разноски на ищеца за заповедното производство в размер на 2 824,84 лева и 1 719,13 лева за първата инстанция, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.

Въззивникът/ищецът - „Юробанк България„ АД счита, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е 1 неправилен изводът на първоинстанционния съд за капитализирани лихви в размер на 2 065,30 швейцарски франка/CHF/. В представения погасителен план към последния анекс от 11.03.2014г. били отразени дължимите суми по процесния договор за банков кредит след тяхната актуализация, с общо дължима главница от 61 028,72 CHF. Счита, че съгласно чл.

3.1. от договора за банков кредит, банката имала право служебно да изготвя погасителен план при промяна в действащия лихвен процент по кредита. Същата възможност била предвидена и в чл. 6 от допълнителното споразумение от 30.11.2011г. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел че исковата претенция от 57 309,37 CHF била дължима за периода от 21.04.2014г. до 28.01.2018г. Това обстоятелство било посочено единствено в представено в заповедното производство извлечението от счетоводните книги на банката, но към датата на представяне на заявлението – 01.02.2018г.

Твърди, че исковата претенция се основава на предсрочна изискуемост и на това основание е завел заповедно производство срещу ответника. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да осъди ответника да заплати сумата от 57 309,37 CHF, ведно със законната лихва от 01.02.2018г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски за заповедното производство и за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - С. С. Б., действаща като ЕТ „ЗГСС - С. Б.“, е подала в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. В.. Счита, че въззивната жалба е незаконосъобразна неправилна и необоснована. Твърди, че първоинстанционният съд е пренебрегнал направеното възражение и не е изложил мотиви, за липсата на основание за завеждане на повторно производство и обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2018г. Излага подробни доводи, че въззивникът се опитва да обърка съда, като сочи различни периоди на изискуемост на вземането – 2012г. по обезсилен изпълнителен лист, 2014г. и 2018г. С това целял да заобиколи закона и да пренебрегне изтичането на погасителна давност на процесното вземане. Счита, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем при предходното завеждане на делото през 2012г. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции на исковото производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Видно от прието и приложено от първоинстанционния съд ч.гр.д. № 7677/2018г. по описа на СРС, се установява, че на 01.02.2018г. „Юробанк България„ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. На 15.02.2018г. заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя –ЕТ „ЗГСС - С. Б.“, за сумата 57 309,37 CHF главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018г. до окончателното й заплащане и 4 297,73 лева разноски. С разпореждане от 15.02.2018г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.

2

С. Б., което е влязло в сила на 06.03.2018г. Видно от удостоверение на ЧСИ М. М./л. 23 от в.ч.гр.д.5312/2019г. по описа на СГС/, се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 11.09.2018г. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, чрез пощата с клеймо от 18.09.2018г. Ищецът е уведомен за възражението на 09.10.2019г. и е представил доказателства пред заповедния съд, че предявил на 07.11.2019г. иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, „Продукт бизнес оборудване“ BL 23012 от 15.09.2008г., обезпечен с посочената в договора ипотека върху недвижим имот. Банката е предоставила на кредитополучателя, сумата от 55 000 CHF, който следва да се изплати с 120 месечни вноски, считано от датата на откриване на заемната сметка. Страните са предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 13.10.2009г., Анекс № 2 от 29.09.2010г. и Анекс № 3 от 30.12.2011г.

Изпълнението на задължението за главници и лихви по кредита е отсрочено, по първия анекс с 12 месеца, а по втория и третия с по 24 месеца, считано от 21 число на месеца следващ сключването на последните два анекса. Размерът на главницата по кредита е била променен, като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените вноски за главници, лихви и такси по договора били служебно преоформени от банката чрез прибавянето им към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. В резултат на тези договорени изменения на договора за банков кредит, размерът на усвоената главница е нараснал до сумата от 61 028,72 CHF.

Поради неплащане на 46 вноски за главници и на 67 вноски за възнаградителна лихва, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това изявление на банката е връчено на кредитополучателя, с нотариална покана на 18.12.2017г., връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 50 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност.

Видно от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на вещото лице - Й. К., се установява, че предоставеният от банката кредит в размер на 55 000 CHF е усвоен от кредитополучателя с три банкови операции в периода 30.09.2008г. -07.10.2008г. Освен горепосочените операции, вещото лице е установило още четири операции, с които били извършени капитализации на просрочени лихви в общ размер на 6 028, 72 CHF, съгласно сключените три броя анекса към договора. Вещото лице е установило, че общо усвоени суми по кредита са 61 028,72 CHF. Кредитополучателят е погасил главници по кредита в общ размер на 3 719,35 CHF, като последното плащане по кредита е на 23.09.2009г. Вещото лице е изчислило, че размерът на непогасената главница е 57 309,37 CHF.

Видно от приетото във възивното производство и неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице – Й. К., се установява, че непогасеният остатък на задълженията по процесния договор за кредит при вариант обявена предсрочна изискуемост на вземане за главница, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 3

12.01.2018г. е 57 309,40 CHF. Вещото лице е изчислило, че общият размер на падежиралите вноски за главници, при вариант ненастъпила предсрочна изискуемост към 30.09.2018г. е 61 028,75 CHF. Видно от протокола от откритото съдебно заседание от 04.10.2022г., вещото лице е заявило, че сумата от 2 065,30 CHF представлява капитализирана лихва, която била падежирала при изтичане на облекчителния период по споразумение 3 и не е платена. Това представлявало задължение по част Б от анекс 2 и 3, която е падежирала по-късно.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените обективно, субективно и кумулативно съединени искове е чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, които са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Определянето на правилната материалноправна квалификация, не променя разпределението на доказателствената тежест и не налага извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд.

Неправилно заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срежу длъжника - физическото лице С. С. Б. и приел, че надлежна страна е само ЕТ „ЗГСС - С. Б.“. С изздаването на заповед за незабавно изпълнение и предявяването на иск срещу длъжника ЕТ „ЗГСС - С. Б.“, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е физическото лице - С. С. Б., която е единствения възможен, правоспособен и дееспособен правен субект. Следователно липсата на заповед за незабавно изпълнение по отношение на физическото лице, е процесуално действие без правни последици. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, че физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец е едно и също физическо лице, което има търговско качество, и не представляват различни правни субекти: решение № 1012, по дело № 1853/1994г. на ВКС, V г.о, решение № 478 по дело № 1399/1993г. на ВКС, V г.о., определение № 389 по ч.гр.д. № 269/1996г. на ВКС, V г.о, решение № 855 по гр.д. № 123/2003г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 3709 по ч.гр.д. № 1654/2008г. на ВКС, V г.о., решение № 437 по гр.д. № 70/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 80 по т.д.№ 287/2011г. на ВКС, І т.о. и много други.

За да отхвърли предявения иск за сумата над 37 722,28 CHF до 57 309,37 CHF, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че исковата претенция не е за целия размер на главницата, а само дължимата за периода 21.01.2014г. – 28.01.2018г. Приел, че при липса на подписан анекс, който да индивидуализира всяко от вземанията за главници и лихви, тълкуването на волята на страните следвало да се извърши въз основа на договора и при прилагане на правилото на чл. 162 от ГПК. Приел, че страните не са изразили воля за четвъртото капитализиране на лихви от 2 065 CHF, както и че размерът на тези плащания се определял с погасителения план. Поради липса на яснота относно размера на лихвите, липсвало основание за тяхното едностранно прибавяне към главницата.

Предмет на правния спор по делото са законосъобразното упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на уговорения падеж на 46 вноски за погасяване на главница и 67 вноски за лихви по процесния договор.

4

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е безпредметно да се обсъжда дали в полза на кредитора е възникнало потестативното право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми и дали надлежно е упражнил това свое право, тъй като крайният срок за погасяване на целия кредит и по двете му части е 30.09.2018г., който е изтекъл към деня на устните състезания.