Решение № 13727 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13727 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110145255 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „***“ ЕАД срещу Й. В. К. и Г. К. К. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност в полза на ищеца следните суми:

Й. В. К. да заплати сумата от 967.27 евро /1891.82 лева/, представляваща 3/4 от стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с адрес гр.С., ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, аб. № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025г до окончателното плащане, сумата 183.88 евро /359.63 лева/, предаствалвяваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 20.16 евро /39.43 лева/, представляваща 3/4 от незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025г до окончателното плащане и сумата от 5.17 евро /10.12 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение.

Г. К. К. да заплати сумата от 322.43 евро /630.61 лева/, представляваща 1/4 от стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с адрес гр.С., ул. „***“ № **, вх.**, ет.** ап. **, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025г до окончателното плащане, сумата 61.29 евро /119.87 лева/, предаствалвяваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 6.72 евро /13.14 лева/, 1 представляваща 1/4 от незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025г до окончателното плащане и сумата от 1.72 евро /3.37 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Й. К., която твърди, че е заплатила всички дължими суми, във връзка с което представя платежни документи от ***. С допълнителна молба от ответницата Й. К. са представени и системни бонове за извършени плащания.

С оглед твърденията за извършени плащания съдът е предоставил възможност на ищеца да изрази становище както по представените системни бонове, така и по разписките от ***, в отговор на което ищецът изрично е посочил, че представените от ответника Й. К. доказателства касаят плащания на задължения за период следващ исковия период.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спора, но представя изисканите от съда писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за 2 исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. *2, находящ се в гр.С., ул. „***“ № **, вх.*, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

С оглед твърденията на една от ответниците, че е извършила плащания съдът намира, че по отношение на Й. К. не съществува спор, че тя е клиент на топлинна енергия, доколкото нейните изявления следва да се ценят по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден факт. Въпреки това признание обаче следва да се отчете, че липсва изрично признание по отношение това всеки от ответниците за каква част от процесните вземания следва да отговаря. Ето защо следва да бъде установено не само дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия, но и за каква част от вземанията всеки ответник следва да отговаря. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно двамата ответници са били собственици на топлоснабдения имот по делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г ЗПИНМ № 123, том XIV, дело № 2378/1963г., съгласно който за собственици на апартамент № *, находящ се на етаж *1, на ул. „В. М.“ № *-*-* в гр.С., са признати Г. С. А. и И. К. А.. По отношение на така посочения адрес от приетото по делото удостоверение изх.№ 68-00-1063/12.08.2015г на ГИС С. се установява, че жилищна сграда с два входа, находяща се на ул. ***“ № ** е била със старо име ул. „В. М.“. Следва да се отбележи, че не съществува спор между страните, че към датата на придобиване право на собственост върху процесния топлоснабден имот Г. С. А. и И. К. А. са били съпрузи, поради което следва да се приеме, че жилището е придобито в условията на СИО по аргумент от чл.13 от СК от 1968г., вр. с чл. 103 от Преходните и заключителните разпоредби на същия /доколкото не се установява някой от съпрузите да е починал преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968г, който преурежда имуществените отношения между съпрузите/.

Същевременно по делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том ***дело ***/1991г, от който е видно, че Г. А. е дарила на сина си К. И. К. собствените си 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот, като е запазила за себе си правото на ползване пожизнено.

По делото не е представен документ, въз основа на който да се установи кога е починал другият собственик на имота, а именно И. А., но доколкото в препис-извлечение от акт за смърт на Г. А. от 2003г е посочено, че същата е вдовица, следва да се приеме при липса на изрично оспорване в тази насока, че и И. А. е починал пред 2003г. Предвид това половината от притежаваната от него 1/2 ид.ч от жилището е била наследена на основание чл. 5, ал.1 ЗН 3 и чл. 9 ЗН от съпругата и сина му – К. И. К., т.е всеки от тях е придобил по 1/4 ид.ч от жилището по наследство. Не са ангажирани доказателства по делото освен К. К. и майка му да има и други наследници на И. А.. С оглед така посоченото съдът намира, че по делото е установено, че към 1991г К. И. К. е притежавал 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот на основание дарение и 1/4 ид.ч на основание наследяване, т.е към 1991г К. е притежавал 3/4 ид.ч от имота, а останалата 1/4 ид.ч е била собственост на Г. А.. Както беше посочено погоре от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт е видно, че на 05.12.2003г е починала Г. А., като ответниците не оспорват, че е оставила за свой единствен наследник именно сина си К. К., който е станал собственик на целия топлоснабден имот.

Със смъртта на Гинка Ангелова е било погасено и вещното право на ползване, което е било учредено в нейна полза с договора за дарение от 1991г.

При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че следва да се съобрази, че К.

И. К. е придобил право на собственост върху спорния имот съгласно представените по делото доказателства на две основания – договор за дарение и наследяване. Предвид това по аргумент от чл.20, ал.1 СК от 1985г, действащ както към датата на сключване на договора за дарение – 1991г, така и към датата на наследяване -2003г, всички права, придобити от К. на основание дарение и наследяване са останали негово лично имущество, поради което е ирелевантно дали към момента на придобиването на права върху процесния имот същият е бил в брак или не с ответника Й. К., която съгласно приложено удостоверение за наследници на К. И. К. е била негова съпруга. Ето защо настоящият състав приема, че след смъртта на К. И. К., за който по делото е установено, че е починал на 10.01.2012г, същият е оставил за свои наследници двете ответници – съпругата си Й. К. и дъщеря си - Г. К., като всяка от тях на основание чл. 5, ал.1 ЗН, вр. чл. 9, ал.1 ЗН е придобила по 1/2 ид.ч от притежаваното от К. имущество, в това число и по 1/2 ид.ч от притежавания изцяло от него имот – ап.№*, находящ се в гр.С., ул. „***“ №**, ет. *, вх.*. Ето защо настоящият състав приема, че от страна на ищеца не е установено Й. К. да е придобила повече от 1/2 ид.ч от процесното жилище, което по делото се установява, че не е притежавано в условията на СИО, а е било лично имущество на К.. Предвид това съдът намира,че по делото е доказано, че считано от 10.01.2012г собственици на топлоснабдения имот при равни квоти са именно ответниците.

Същевременно не са ангажирани и доказателства, а и не са изложени твърдения, някой от двамата ответници да се е разпоредил с притежаваната от него част от право на собственост върху процесното жилище преди исковия период или в рамките на същия.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, 4 или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f977e448-0eb2-4ca1-bd24-7735ed9a0086