Решение № 169 от 16.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20224501000327 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по въззивно обжалване - глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „***, чрез адв. К. Б. от АК - Русе, със съдебен адрес гр.

София, ул. „*** офис - партер, против Решение № 479/20.04.2022 г. по гр.д. № 4669/2021 г. на РС - Русе, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, сумите 89,64 лв. - възнаградителна лихва по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR-601-00721-2019 от 09.12.2019 г. за периода 17.03.2020 г. 20.08.2020 г., 78,86 лв. - лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода 20.08.2020 г. - 14.02.2021 г., и 72 лв. разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно било прието, че договорът за кредит бил действителен и съответствал на изискванията на материалния закон, приложим за договорите 1 за потребителски кредити, като нямало спор, че процесният договор е точно такъв. Въззиваемият не установил, че договорът за кредит съответствал на изискванията на чл. 10 ЗПК. Нарушени били не само специалните разпоредби, но и общите на ЗЗД. Шрифтът, с който бил изпълнен договорът, бил по-малък от размер 12, а елементите от договора не били представени с еднакъв по вид формат и размер и шрифт, което било видно и от неспециалист. При сключване на подобен вид договори потребителят обикновено не разполагал с време да го осмисли и прецени финансовите последици от сключването, затова банките използвали шрифтове, които да отвличат вниманието. Така договорите умишлено се изготвяли по неясен и неразбираем за потребителя визуален начин. Макар договорът да посочвал размера на договорната лихва, то в него не бил посочен лихвеният процент на ден, което било самостоятелно основание за приемане, че целият договор бил недействителен поради неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В договора не се съдържал конкретно посочен ГПР, както и методиката, по който бил формиран, съобразно изискванията на ЗПК. Дори и хипотетично да бъде прието, че договорът бил действителен, съдът неправилно приел, че жалбоподателят дължи обезщетение на забава от 16,20% в размер на 79,96 лв. за периода 20.08.2020 - 14.02.2021 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК обезщетението за забава не можело да надвишава законната лихва, която била 10%, поради което съдът следвало да отхвърли иска за обезщетение за забава изцяло, защото размерът на така определената неустойка бил 16,20%. Той нямал компетентност да замества договорни клаузи с императивни разпоредби на закона. С § 13а ЗЗП и съгласно практиката на СЕС не се допускало правна уредба на държава членка, която давала възможност на националния съд, при констатирана нищожност на неравноправна клауза в договор между търговец и потребител, да допълни договора, изменяйки съдържанието на тази клауза. Националните съдилища били длъжни не само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, но и не били овластени да изменят съдържанието им. Освен това при предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита кредиторът не можел да претендира лихва, чийто размер е по-голям от законната, което било още едно основание за недължимост на сумата от 79,96 лв. Неправилно било прието за установено, че жалбоподателят дължи сумата от 72 лв. - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение. В договора не се съдържало задължение за 2 потребителя да заплаща нотариални такси, различни от залог върху вземания.

Липсвали доказателства за направените за това разходи за връчване на документи, но дори и да били доказани, то в процесния Договор за кредит липсвало клауза същите да се възлагат в тежест на потребителя, поради което нямало основание същите да бъдат претендирани. Моли за отмяната на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което оспорените суми да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Възраждане“, пл.

„Света Неделя“ № 7, чрез адв. К. И., със съдебен адрес гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 4, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на жалбата, с който счита същата за неоснователна. Липсват нищожни или недействителни клаузи в процесния договор. По отношение разходите за връчване на ПДИ и уведомление по чл.

60 ЗКИ. Въззиваемият е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги. Банката е реализирала разход в размер на 72 лв. за изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост. Поканата, заедно с документи, удостоверяващи изпращането и получаването, били приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изпращането на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ било задължителен елемент от състава на заповедното производство, тъй като липсата му предполагала отхвърляне на цялото заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Подадена е и частна жалба от Е. Т. Д., ЕГН: **********, чрез адв.

К. Б. от АК - Русе, против Определение № 2644/20.07.2022 г. по гр.д. № 4669/2021 г. на РС - Русе, с което е оставено без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

Твърди, че исковият съд неправилно е назначил съдебно счетоводна експертиза и неправилно жалбоподателят бил осъден да заплати 700,00 лв. депозит за вещо лице, при положение, че с отговора на исковата молба били признати всички факти, които ищецът целял да установи с въпросната експертиза. Било е направено искане съдът да отмени определението си за допускане на експертизата, но въпреки това с решението си районният съд осъдил ответника да заплати и сумата от 700,00 лв, която почти се равнявала 3 на цялото вземане на ищеца. Възнаграждението на вещото лице надхвърляло дори и минимално установеното трудово възнаграждение за страната, като ответникът бил материално затруднено лице и допускането на експертизата било напълно излишно. Моли за отмяната на обжалваното определение.

Въззиваемата страна

"УниКредит

Булбанк"

АД в законоустановения едноседмичен срок изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита допуснатата експертиза за необходима за изясняване на делото, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е прието за установено, че Е. Т. Д. от гр. Русе дължи на „УниКредит Булбанк“ АД гр. София претендираната сума от 992,70 лева - главница по слючен с банката Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-601-007212019 от 09.12.2019 г., като необжалвано е влязло в сила. Спорният момент се свежда до приетите за дължими суми за 89,64 лв. - възнаградителна лихва за периода 17.03.2020 г. - 20.08.2020 г., 78,86 лв. - лихва за просрочена главница за периода 20.08.2020 г. - 14.02.2021 г., и 72,00 лв. разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ.

За да уважи заявените претенции, първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор за предоставяне на паричен заем, от който произтича вземането на банката е сключен в предвидената в чл.

10, ал.1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ размер на плащанията, стоката или услугата и нейната цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита. Приел е, че в случая изискването на т.9а на чл. 11, ал.1 ЗПК не намира приложение доколкото в договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящият случай. Всичко това е наложило извода, че са изпълнени изискванията на чл.

11, ал.1,т.7-12 и 20 ЗПК, поради което и са неоснователни всички възражения на ответната страна за несъответствие на договора с установените реквизити, съответно не може да бъде споделена тезата за недействителност на договора 4 в неговата цялост.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя тези изводи на първонистанционния съд, поради което и правилно са уважени по основание предявените искове за заплащане на възнаградителна лихва за периода 17.03.2020 г. - 20.08.2020 г. и лихва за просрочена главница за периода 20.08.2020 г. - 14.02.2021 г. По отношение на сочените размери – размерът на присъдената възнаградителна лихва от 89,64 лв за периода 17.03.2020 г. 20.08.2020 г. и направени разходи по кредита съответстват на изчисленията на вещото лице. Липсват мотиви относно присъдения размер от 79,96 лв на претендираната лихва за просрочена главница за периода 20.08.2020 г. 14.02.2021 г., за която вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че е 49,36 лв, до която стойност и следва да бъде и уважена претенцията. Не следва да се уважава претенцията за направени разноски в размер на 72,00 лв - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ, доколкото такива няма договорени.

Настоящият въззивен състав намира за частично основателна и подадената частна жалба от Е. Т. Д., ЕГН: **********, чрез адв. К. Б. от АК Русе, против Определение № 2644/20.07.2022 г. по гр.д. № 4669/2021 г. на РС - Русе, с което е оставено без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Изхождайки от характера и спорните моменти по делото и доколкото не е налице изрично признание от страна на жалбоподателя за дължимостта на претендираните от банката суми, исковият съд правилно е назначил съдебно счетоводна експертиза. В представената по делото Справка – декларация по чл. 23, ал.2 и чл. 24 от Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица обаче липсват вписани данни за извършената от вещото лице ДА работа и отработените часове за получаване и запознаване с материалите по делото, изготвяне на заключението, разходи за извършване на експертизата и др., които да обосноват изплащането изцяло на внесения депозит от 700,00 лв, само така както е вписано в справката „съгласно определение на съда“. Сумата от 700,00 лв се явява прекомерно висока за положения труд. Доколкото е в правото на съда да определи размерът на възнаграждението на вещото лице и изхождайки от наложената практика при дела с подобен характер, настоящият въззивен състав намира, 5 че максималният размер, който може да бъде присъден като разход е от 200,00 лв.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 479/20.04.2022 г. по гр.д. № 4669/2021 г. на РС - Русе, в частта, с която е признато за установено, че Е. Т. Д., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, ул. „*** дължи на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536 сумата над 49,36 лв лихва за просрочена главница по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR -601-00721-2019 от 09.12.2019 г. за периода 20.08.2020 г. - 14.02.2021 г., до претендирания размер от 79,96 лв, както и 72,00 лв разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземанията на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536 срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, ул.“***, по Заповед № 429/16.02.2021г. по ч. гр. д. № 815/2021 г. на Русенски районен съд за сумата в размер над 49,36 лв, представляваща лихва за просрочена главница по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR -601-00721-2019 от 09.12.2019 г. за периода 20.08.2020 г. - 14.02.2021 г., до претендирания размер от 79,96 лв, както и за сумата от 72,00 лв разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ ОТМЕНЯ Решение № 479/20.04.2022 г. по гр.д. № 4669/2021 г. на РС - Русе, в частта, с която Е. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул.