Решение № 3246 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3246 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100108527 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищцата Д. Г. Р. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на :

1 ) . сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

2). сумата от 1 181.49 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на законната лихва, дължима за периода от 14.07.2008 г. до 30.11.2023 г., върху внесената парична гаранция в размер на сумата от 5 000.00 лева, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

3) . сумата от 55 958.28 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на законната лихва върху противозаконно отнетите от ищеца и запорирани бижута, дължима за периода от 14.07.2008 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

4). сумата от 6 200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените 1 имуществени вреди в размер заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в наказателното производство, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че твърди, че с постановление от 07.07.2008 г. на СГП било образувано наказателно производство по пр.пр.№518-А/2007 г. по описа на СГП, ДП №96/2008 г. срещу нея, съпруга й и двамата й синове за престъпление по чл.321, ал.2 вр. ал.1 НК.

На 24.07.2009 г. при извършен обиск й били иззети 40 броя бижута. С постановление от 29.07.2009 г. ищцата била привлечена като обвиняема за престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 253, ал.3, т.1 и 2 вр. ал.2, пр.2 и 5 вр. ал.1 НК.

Наложена й била мярка за неотклонение „гаранция” в размер на сумата от 5 000.00 лв., която била внесена на 04.08.2009 г.

С постановление от 12.08.2009 г. на СГП спрямо ищцата била взета мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. По нейна молба от 05.11.2009 г. с постановление от 24.11.2009 г. било отказано връщането на иззетите й 40 броя бижута. След жалба от ищцата, постановлението било потвърдено с Определение от 28.12.2009 г. на СГС - НО - 15 състав по н.ч.д. №5694/2009 г. По искане на СГП с определение от 30.03.2010 г. по н.ч.д. №1479/2010 г. на СГС - НО - 24 състав била наложена възбрана върху три недвижими имота, нейна собственост. Наложен бил запор върху иззетите й при личния й обиск 40 броя бижута (на обща стойност 34 965.40 лв.), както и иззетите от дома й 2 броя бижута (на обща стойност 345.60 лв.). На това основание на 31.03.2010 г. били издадени 3 броя обезпечителни заповеди в полза на СГП.

С определение от 19.10.2011 г. по н.ч.д. №4849/2011 г. на СГС били отменени наложените на ищцата мерки „гаранция“ и „забрана за напускане на пределите на страната“ поради изтичане на максималния срок от 2 години, в който същите могат да бъдат наложени.

На 01.11.2011 г. й била върната вносната бележка по внесената гаранция с цел освобождаването на сумата.

С постановление от 12.02.2012 г. ищцата повторно била привлечена като 2 обвиняема за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2, пр. 2 и 5 вр. ал. 1 НК.

На 26.05.2014 г. СГП внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу ищцата (и още 8 души) за престъпления по чл. 321, ал.

3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал.2, пр. 2 и 5 вр. ал. 1 НК. Образувано било НОХД № 622/2014 г. на СПНС.

С разпореждане от 25.06.2014 г. на СПНС, протестирано от прокуратурата и потвърдено с определение на АСПНС, съдебното производство било прекратено и делото било върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимите. Досъдебното производство продължило да се води като пр. пр.

№ 267/2014 г.

На 03.09.2014 г. в СПНС бил внесен обвннителен акт срещу ищцата (и още 8 души), с който тя е предадена на съд за това, че от 2003 г. до 22.07.2009 г. в Република България и в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия участвала в организирана престъпна група заедно с тримата си сина и с трите си снахи, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; -за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в гр. София получила и преобразувала имущество в размер на 90 891.70 лв., за което знаела, че е придобито чрез престъпления по чл. 194-196 НК- престъпление но чл. 253, ал. 3, т. 2, пр. 2 и 5 вр. ал. 1 НК.

Образувано било НОХД №1134/2014 г. на СПНС, като в първоинстанционното производство били проведени 24 съдебни заседания с участието на ищцата. С присъда № 33/15.11.2016 г. на СПНС ищцата била призната за виновна за извършване на престъплението по чл. 321 НК, като й е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“. Призната била за виновна и за извършване на престъплението по чл. 253 НК (оправдана за едното изпълнително деяние и за част от сумата и осъдена за останалото), като й е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 10 000 лв. Определено й е едно общо наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“ чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, и 10 000 лв. глоба. Присъдата е обжалвана от всички осъдени (вкл. от Д. Р. с въззивна жалба от 22.11.2016 г.) в осъдителните й части.

3

Образувано било ВНОХД №210/2017 г. по описа на АСПНС - 2 състав, по което са проведени 15 съдебни заседания с участието на ищцата. С решение № 38/28.02.2020 г. на АСПНС първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Образувано било НОХД №877/2020 г. на СПНС - 10 състав, по което са проведени 8 съдебни заседания с участието на ищцата.

С протоколно определение от 13.10.2021 г. съдебното производство било прекратено и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения, засягащи правата на подсъдимите. Определението било потвърдено с Определение №242/15.11.2021 г. по ВЧНД №399/2021 г. на АСПНС.

На 22.12.2021 г. СГП внесла обвинителен акт срещу ищцата (и още 6 души) за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл.

253, ал. 3, т. 2, пр. 2 и 5 вр. ал. 1 НК. Образувано е НОХД № 4162/2021 г. на СПНК - 10 състав, по което са проведени 3 съдебни заседания с участието на ищцата. С определение от 13.07.2022 г. и във връзка със закриването на Специализирания съд и прокуратура, делото било изпратено на СГС по компетентност.

Образувано било НОХД № 3141/2022 г. на СГС – НО, по което са проведени две съдебни заседания с участието на ищцата.

С протоколно определение от 15.11.2022 г. съдебното производство било прекратено и делото е върнато на прокуратурата, поради допуснати съществени нарушения, засягащи правата на подсъдимите.

С постановление на СГП от 26.10.2023 г. наказателното производство по пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП било прекратено поради липса на извършено престъпление. Във връзка с обвиненията за организирана престъпна група е прието, че липсват доказателства, както относно съставомерните признаци, начина на извършване на деянието, времето и мястото на съгласуване на волите, така и относно наличието на ОПГ въобще (стр. 19 от постановлението). Във връзка с обвиненията по чл. 253 НК е прието, че също не са налице доказателства за извършено престъпление по посочения инкриминиран състав (стр. 20 от постановлението).

С постановление от 30.11.2023 г. по пр.пр. №3037/2023 г. на САП, след извършен инстанционен и служебен контрол, прекратяването било 4 потвърдено. С постановление от 10.04.2024 г. на СГП отказала да отмени наложените върху имущество на ищцата възбрани и запори.

С постановление от 12.04.2024 г. на СГП на ищцата са върнати всички вещи, които са й били иззети, но не са били запорирани. Бижутата на ищцата, върху които е бил наложен запор, били върнати с протоколи на 07.08.2024 г.

(40 бр. бижута, иззети при личния й обиск) и на 20.01.2025 г. (2 бр. бижута, иззети при претърсването на дома й).

По този начин срещу Д. Р. за периода от 07.07.2008 г. до 30.11.2023 г., т.е. в продължение на 15 години и 5 месеца, било налице обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер, което е прекратено поради липсата на извършено престъпление.

В исковата молба се сочи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателното производство - била морално компрометирана пред обществеността, претърпяла страх, стрес, притеснения за бъдещото си, влошили се отношенията й с близки и познати.

Създадено й било непрекъснато неудобство н необходимост да се съобразява с наложената й мярка за неотклонение „гаранция“, която не била отменена от прокуратурата дори след изтичане на максимално предвидения в закона срок. За дълъг период от време ищцата била поставена в невъзможност да пътува по лични причини, правото й на личен живот и неприкосновеност били нарушени чрез извършените в дома й и банковата й касета претърсвания и изземвания, както и чрез извършения спрямо нея личен обиск.

Тежко било нарушено правото й на мирно ползване на собствеността й - в продължение на близо 15 години, като три нейни имота били възбранени, а множество нейни лични вещи (бижута на много висока стойност) били иззети и запорирани и тя не могла да ги ползва по какъвто и да е начин.

Многократното разглеждане на делото от различни съдебни състави й създавало усещане за безизходица и я карало да смята, че производството срещу нея никога няма да свърши. Обвиненията срещу ищцата и развоят на делото били отразявани в медиите и станали достояние на цялата общественост. Негативните последици от преживяното от ищцата във връзка с наказателното производство не били отшумели и до днес В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с 5 който оспорва предявените искове. Оспорва основателността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че няма доказателства за пряка причинно-следствена връзка. Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на доказателства за пряка причинноследствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. При условията на евентуалност заявява становище за недоказаност на претенцията по размер като претендираното обезщетение се явява прекомерно и не отговаря на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с постановление от 07.07.2008 г. на СГП срещи Д. Г. Р. е било образувано наказателно производство по пр.пр.№518-А/2007 г. по описа на СГП, ДП №96/2008 г. за извършено престъпление по чл.321, ал.2 вр. ал.1 НК. При извършен на 24.07.2009 г. обиск от ищцата Д. Г. Р. са иззети 40 броя бижута. С постановление от 29.07.2009 г. ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 253, ал.3, т.1 и 2 вр. ал.2, пр.2 и 5 вр. ал.1 НК, като й е наложена мярка за неотклонение „гаранция” в размер на сумата от 5 000.00 лв., внесена на 04.08.2009 г.

С постановление от 12.08.2009 г. на СГП спрямо ищцата е била взета мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. По молба на ищцата от 05.11.2009 г. с постановление от 24.11.2009 г. било отказано връщането на иззетите й 40 броя бижута. Посоченото постановлението е потвърдено с Определение от 28.12.2009 г. постановено по н.ч.д. №5694/2009 г. по описа на СГС - НО - 15 състав. По искане на СГП с определение от 30.03.2010 г. постановено по н.ч.д. №1479/2010 г. на СГС - НО - 24 състав била наложена възбрана върху три недвижими имота, собственост на ищцата. Наложен е и запор върху иззетите й при личния й обиск 40 броя бижута (на обща стойност 34 965.40 лв.), както и иззетите от дома й 2 броя бижута (на обща стойност 345.60 лв.). На 31.03.2010 г. са издадени 3 броя обезпечителни заповеди в полза на СГП.