Решение № 4066 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4066 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330111209 по описа за 2021 година

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.28, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

Ищецът И. С. С. твърди, че притежава 10% идеални части от правото на собственост върху поземлен имот №*** по кад. карта на гр. ***, както и два самостоятелни обекта – апартамент и ателие в жилищната сграда, построена в същия имот от дружеството ответник. Твърди, че в договора за продажба на идеални части от недвижимия имот, сключен на *** г. с нот. акт № ***, том ***, дело ***г., се съдържала клауза по т.ІV, по силата на която страните по сделката, са изразили воля ответното търговско дружество да получи правото на реално ползване на две паркоместа всяко с площ от 15 кв.м., обособени съобразно архитектурния проект, по който сградата е била впоследствие изградена. Поддържа се, че С. не е бил предварително запознат с тази клауза, поради което е бил въведен в заблуждение и не е разбрал, че по този начин няма да може да получи паркомясто в сградата, от което се нуждае, предвид физическото си състояние и степен на инвалидност. Поддържа се, че ако се приеме, че не е въведен в заблуждение, то той е подписал договора при грешка.

Освен това се излагат твърдения, че така упомената клауза противоречи на чл. 31 от ЗС. Освен това е тя била несъвместима с морала и с добрите нрави, поради което ги накърнявала. С оглед това се прави искане съдът да обяви за нищожна споменатата клауза по т.4 от договора за покупко-продажба от *** г. поради противоречие със 1 закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави. Предвид допуснатия порок във волята, в случай че не се обяви за нищожна тази клауза, се иска да бъде постановено нейното унищожаване поради наличие на грешка, евентуално поради наличие на заблуда.

Ответникът „Строително –инвестиционна къща ВАКО“ ООД отрича да са налице обстоятелства, даващи основание да се счита, че лицето е било въведено в заблуждение или пък е действало поради грешка. Отрича също така да е налице противоречие на въпросната клауза с разпоредби на закона или добрите нрави.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На ***г. с нотариален акт № ***, том ***, дело ***г. на *** ищецът С., в качеството на собственик на идеални части, заедно с други съсобственици - Д.Б., М.Б. и Ю.Б. са прехвърлили на ответника "Строително инвестиционна къща Вако" ООД правото на собственост върху общо 6% ид.ч. от поземлен имот *** по кад. карта на гр.

*** с адм. адрес гр. *** ул. *** № ***, срещу задължението на дружеството да възложи, изработи за своя сметка и предаде на прехвърлителите - продавачи технически инвестиционен проект / лист 11/.

На ***г. с последващ нот. акт № ***, том ***, дело *** на *** ищецът заедно със същите лица продали на "Строително инвестиционна къща Вако" ООД 68,35 % ид.ч. от същия поземлен имот с идент. *** срещу сумата 9900 лв. /лист 13/. В чл. IV на нотариалния акт страните се споразумели, че "Строително инвестиционна къща Вако" ООД получава правото на реално ползване на две паркоместа, предвидени в архитектурния проект за сградата и разположени в северната част поземления имот / лист 14/.

Отново на ***г., между същите страни бил сключен и договор за делба на право на строеж между съсобственици, обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело ***г. на ***. В чл.1 на договора правата на страните съсобствеността върху поземления имот били определени както следва: за И. С. С. - 10% ид.ч., за Д.Б.Б. - 8,91% ид.ч., за М.П.Б. и Ю.П.Б. - общо 6,74 % ид.ч. / лист 16/ . Страните разделили помежду си безсрочното вещно право на строеж върху обекти разположени в предвидени по одобрен архитектурен проект от м. март 2017г. и разрешение за строеж от ***г., която следвало да се изградят в имота. При тази делба ищецът е получил правото на строеж върху апартамент № *** с площ от 76,87 кв.м. и ателие №2 с площ от 35,27 кв.м.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че правото на строеж е било осъществено.

Според показанията на свидетелката Е.В.К. – С., която е *** на ищеца, тя лично присъствала при сключването на договорите от ***г. Текстът на двата нотариални акта бил прочетен, но не и предварително подготвен в писмен вид и раздаден на страните, за да могат да го следят. Двата нотариални акта били прочетени един след друг, след 2 което били поднесени за подпис. Поддържа, че нито тя нито ищецът били чули уговорката относно паркоместата, като към този момент дори не знаели колко са те и къде са разположени. Свидетелката поддържа, че е осъществявала контактите с представители на ответника, като с ищеца били посетили офиса на ответното дружество, за да изберат и уточнят обектите /апартаменти/, които следвало ищеца да получи при построяване на сградата, като съсобственик на терена. Тогава се запознали с архитектурния проект на жилищните сгради, които следвало да се построят в имота от ответното дружество. Предложено било на ищеца, да получи в обезщетение апартамент и гараж, като за гаража следвало да се доплати. Тогава свидетелката и *** и решили да изберат вместо гараж ателие – малко жилище от стая и санитарен възел, което се намирало на първи етаж в голямата сградата. Този избор бил продиктуван от обстоятелството, че ищецът бил пенсионер по болест с ТЕЛК решение, като придвижването му било проблемно, поради диабетна невропатия. Свидетелката поддържа, че още докато сградата се строяла и били оформени двете паркоместа в северната част на имота Пред представител на ответното дружество бил поставен въпроса ищецът да ползва едното от тях. В отговор било заявено, че още не е решено, но въпросът ще има решение. Едва когато била изпратена писмени покана от дружеството било отговорили, че ищецът се е съгласил ползването на паркоместата да е на ответника. Свидетелката, твърди че ищецът е разбрал, че за него няма паркомясто не при сключване на договора, едва след завършване на сградите през 2020г. и предаване на ключовете за обектите.

Показанията на свидетелката относно здравословното състояние на ищеца и отправянето от негово име на покани, се потвърждават от представените по делото писмени доказателства / лист 24 -26 и лист 29 – 30/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Според ал. 4 на същия член, нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона, или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части.

В настоящия случай, с евентуално съединените искове за прогласяване на нищожност се атакува частта от сключения на ***г. с нот. акт № ***, том ***, дело *** на *** договор, в която страните са постигнали съгласие относно разпределение на ползването на незастроената част от съсобствения имот, оформена като две паркоместа. Такава договорка не противоречи на чл.31 ЗС, както се твърди от ищеца.

Тази разпоредба урежда правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ, както и правото на обезщетение, когато е лишен от лично ползване. Тя не съдържа 3 императивно установена забрана, съсобствениците да разпределят реално ползването помежду си. Нещо повече – такава възможност им дава чл.32 ЗС, според който общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея, а при невъзможност невъзможност да се формира мнозинство или пък когато решението е вредно за вещта, спорът се решава по съдебен ред – чл.32, ал.2 ЗС.

Ето защо посочената клауза не противоречи на закона.

Съдът счита, че уговорката не накърнява и добрите нрави, доколкото в обществото не са приети неписани конкретни правила, свързани с моралните принципи и нравствеността, ограничаващи правото на съсобствениците на имот, да постигат съгласие за начина на реалното му ползване, в съответствие със свободата на договаряне, гарантирана от чл.9 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът счита, че атакуваната договорка не е нищожна и на това евентуално предявено основание.

Съдът намира също така, че не са налице и сочените от ищеца основания за унищожаемост по чл. 27 ЗЗД вр. чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи, че при изповядване на сделката, текстът на нотариалния акт е бил прочетен на страните. Освен това, видно е от показанията на свидетелката, че ищецът се е запознал с архитектурния проект, още когато е следвало да избере самостоятелните обекти, които да получи. Не се доказва към момента на сключване на договора, в съзнанието му да са били формирани неправилни представи относно съществените качества на предмета на уговорката, поради които той да е дал съгласието си относно разпределението на ползването на паркоместата.

Не е налице и основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 ЗЗД – умишлено въвеждане в заблуждение. Това е така, защото според показанията на разпитаната свидетелка, представителите на ответника не са давали категоричен отговор при поставяне на въпроса за ползването на паркоместата. Тоест липсва конкретно обещание от представител на ответника, за да може да се приеме, че ищецът е бил измамен.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените евентуални искове относно унищожаване на заявените две основания са също неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2000 лв. представляващи заплатено възнаграждение за адвокат / лист 93/.

4

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. С. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** № ***, съд. адрес гр. ***, ул. *** №***, ***, адв. В. М. против „Строителноинвестиционна къща ВАКО“ ООД, ЕИК 115338012 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Родопи, №127, ет.1, искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, относно прогласяване на нищожна поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. ІV от договора за продажба на недвижим имот от ***г. - нот. акт № ***, том ***, дело *** на ***, с която страните са постигнали съгласие „Строително-инвестиционна къща ВАКО“ ООД получава правото на реално ползване на две паркоместа с площ от по 15 кв.м., съставляващи двете общо 30/460 ид.ч. от поземлен имот №***.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. С. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** № ***, съд. адрес гр. ***, ул. *** №***, ***, адв. В. М. против „Строителноинвестиционна къща ВАКО“ ООД, ЕИК 115338012 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Родопи, №127, ет.1, евентуално съединени искове по чл.28, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД, за унищожаване поради грешка, евентуално поради измама, на клаузата на чл. ІV от договора за продажба на недвижим имот от ***г. - нот. акт № ***, том ***, дело *** на ***, с която страните са постигнали съгласие „Строително-инвестиционна къща ВАКО“ ООД получава правото на реално ползване на две паркоместа с площ от по 15 кв.м., съставляващи двете общо 30/460 ид.ч. от поземлен имот №***.

ОСЪЖДА И. С. С. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** № *** да заплати на против „Строително-инвестиционна къща ВАКО“ ООД, ЕИК 115338012 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Родопи, №127, ет.1, на осн. чл.78, ал.2 ГПК, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5