Решение № 462 от 22.06.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1125/2025
- Вид
- Решение № 462
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.16, ал.1, т.6 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.41, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.173, ал.6 · Кодекс на труда
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.177, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.212 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.4 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 462 гр. Казанлък, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101125 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 и ал.3 вр. с чл.4 от КТ и иск за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №67/23.06.2022г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ започнал работа по трудово правоотношение в "***, на длъжност „автомонтьор“, код по НКПД 72312001, Категория на труд - трета, за пълно работно време - 8 часа, 40 часа седмично. На 27.06.2024г. по време на работа, му било наредено след 15.30ч. и след като навън температурите били над 30 градуса да изпуска автомобилни газови бутилки, тъй като фирмата имала поръчка и щели да ги продават. Докато изпускали газови бутилки, една от тях се възП.ила, огънят бил над 10м., като обхванал него и колегата му, с който работели. Декларирана била трудова злополука в ТП на НОИ - Стара Загора от работодателя “***. На 27.06.2024г. била подадена декларация, за което бил съставен протокол №2 от 03.07.2024г. От настъпилата трудова злополука получил изгаряния на крайниците и лицето, на няколко области в тялото, като едно от изгарянията било трета степен, а състоянието му тежко. Постъпил в УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД в гр.Пловдив на 27.06.2024г., изписан на 05.07.2024г. и бил в болничен поради временна неработоспособност от 27.06.2024г. до 23.12.2024г. След изтичане на болничните листове подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като бил силно травмиран и стресиран, не можел да се върне на работното си място, което му напомняло за злополуката. Към настоящия момент продължавал да е травмиран, не можел да се вози в кола, не можел да управлява кола, не можел да посещава работа и бил на трудовата борса с минимално възнаграждение.
Направил много разходи за лечение, пътуване до болници в Пловдив, Казанлък, Стара Загора. Поради изживеният стрес бил с влошено психично здраве и се налагало да посещава психолог. Направен бил опит да се получи някакво обезщетение от ответника, тъй като не работел и до ден днешен за 1 него полагали грижи родителите му, но безуспешно. За съжаление, предвид състоянието и стресът, който изживели покрай здравословното му състояние, не запазили абсолютно всички бележки и фактури по лечението му.
Предстояла му лазерна операция за заличаване на белезите, тъй като било млад, имал обгаряне по всички крайници и лицето. Отделно му предстояла терапия с психиатър, тъй като нарушеното му психично състояние, било с висок риск да премине в паническо разстройство. Във връзка с горното предявява иск по чл.200 от КТ за неимуществените и имуществени вреди и за пропуснати ползи от трудова злополука, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба вземайки предвид характера на травмата, тежестта й и продължителността на необходимото лечение, остатъчните прояви на увреждането за в бъдеще и прогнозата за проявлението му занапред.
При прекратяване на трудовото му правоотношение не му бил изплатен неползваният платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни. Ответникът в качеството на работодател му дължал дължи следните обезщетение: по иска по чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ /заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука/ сумата от 26000лв. неимуществени вреди главница, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението - за претърпени продължителни силни болки и страдания, както и физически психически и емоционални травми от увреждането и при протичане на възстановителния процес; сумата 1028 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за бензин за посещение на лекуващи лекари на ищеца, потребителски такси, психологически консултации с психолог, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението, сумата 1404.94 лв. пропуснати ползи, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението, изразяващи се в разликата между основното му трудово възнаграждение за м.07-м.12.2024 г. в размер на 1088.77лв. (6 x1088.77 -6532.62 лв.) и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 27.06.2024г. до 25.12.2024г.- 4347.68лв.; 6532.62-4347.68 = 2184.94лв.; 2184.94лв.-780лв. застраховка = 1404.94 лв. като съгласно чл.200, ал.4 от КТ претендираното обезщетение било намалено с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а именно: 780лв., изплатени на 23.01.2025г. от “Дженерали Застраховане“ АД по претенция №211933040; по иска по чл.224, ал.1 от КТ претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни - 668.14лв., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението. Правени били опити за сключване на споразумение, но управителят на дружеството се държал грубо и категорично отказвал да заплати каквото и да било обезщетение, включително и обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни.
Нямало съдействие от негова страна за сключване на споразумение, а само грубо отношение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните обезщетения: иск по чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ сумата от 26000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението, за претърпените болка от самото нараняване - изгарянията били едни от найболезнените травми. Имал изгаряне от трета степен, което се считало за живото -застрашаващо, имал изгаряне по лицето, по устните, което било страшно болезнено. Изпитвал и изпитва трудности при говорене, при хранене.
Термичните изгаряния, особени такива по лице, ръце и крака, причинени на младо момче нанасяли дълбоки психологични травми, травмата била не само физическа, но и емоционална и психосоциална.; болка и дискомфорт при лечението; хронична болка и силна чувствителност, които могат да останат за дълъг период, включително и доживотно; силна болка при показване на слънце; психическо страдание, нанесена психологическа травма - стрес, 2 тревожност, депресия, силен страх от автомобили с газови уредби.
Семейството продало автомобилите си - 2 броя, тъй като били с газова уредба и ищецът отказвал да се качи в тях. В дома му се е готвело на газова печка, която била премахната и купена печка на ток, тъй като изпитвал ужас и изпадал в паника от газови уреди.; Чести кошмари и повтарящи се спомени за инцидента; Избягване на места, хора и ситуации, напомнящи за травмата.
Силен страх от завръщане на работа и повтаряне на инцидента. Подал молба за напускане на работното си място, веднага след приключване на болничните му, тъй като изпитвал силен страх от повтаряне на инцидента.; Постоянно напрежение, раздразнителност и тревожност.; Поради нанесените белези от изгарянията - нарушаване на външния вид, загуба на самочувствие и самооценка, социална изолация, промяна в социалния живот поради външния вид и изгарянията - избягвал да излиза навън и да се среща с хора.; Намалена способност и желание за извършване на обичайни дейности, загуба на възможност за участие в хобита и спорт – през летните месеци било болезнено показването на слънце.; Влияние върху професионалния и личния живот невъзможно завръщане към предишната професия.; Изгарянията възникнали внезапно, неочаквано, което развило страх от бъдещето, несигурност, липса на доверие в собствената безопасност.; Необходимост от психологична рехабилитация, работа с психолог и психотерапевт.; - 1028лв.имуществени вреди, представляващи разходи за бензин за посещение на лекуващи лекари на ищеца, потребителски такси, психологически консултации с психолог, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението, подробно описани, както следва: Посещение при психологфирма “Терапевти БГ“ ЕООД, с ЕИК:206175962, удостоверено с фактура №64 от 17.10.2024г. за психологични консултации и психологично изследване за оценка на психичен статус - 650лв.; - Престой в болница, заплатена потребителска такса 8 дни по 5.80 лв., удостоверени с фискален бон и фактура №1200193926, издаден от “УМБАЛ Св.Георги“ АД, гр.Пловдив на 05.07.2024г. на обща стойност 46.40лв.; - Заплатено гориво за транспорт от 17.09.24г. за сумата от 100лв. (представена фактура №1051103292), 10.10.24г. за сумата от 132.14 (представена фактура №1051104153) и 20.11.2024г. за сумата от 100 лв. (представена фактура №1051105938) като маршрута бил от дома му, находящ се в с.Габарево, общ.Павел Баня, обл.Стара Загора до гр.Казанлък и гр.Стара Загора. Поради силният стрес изживян от цялото му семейство никой не се концентрирал в това да събира фактури за разходи, изброените горе били изключително малка част от реалните направени разходи по лечението - всички потребителски такси, прегледи, консумативи, бинтове, кремове за лечение на белези, които били изключително скъпи и се продавали в миниатюрно количество. Отделно от горното и двамата му родители били с влошено здравословно състояние, отключено от силния стрес, отключен диабет и при двамата; - 1404.94 лв. пропуснати ползи, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението, изразяващи се в разликата от основното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1088.77 лв. за м.юли-м.декември 2024г.
(6 x 1088.77 -6532.62 лв.) било полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 27.06.2024г. до 25.12.2024г. - 4347.68лв.;
6532.62-4347.68 = 2184.94лв.; 2184.94 лв.- 780 лв. застраховка =1404.94 лв. като съгласно чл.200, ал.4 от КТ претендираното обезщетение, било намалено с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите: 780лв. изплатени на 23.01.2025г. от “Дженерали Застраховане“ АД по претенция №211933040; - иск чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни в размер на 668.14лв., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до пълното изплащане на задължението.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, както и 3 твърденията. Счита, че претърпеният вредоносен резултат се дължал изцяло или в условията на евентуалност бил съпричинен от ищеца. Същият макар и да разписвал всекидневен инструктаж за начина, по който се боравело с техниката, собственост на работодателя не спазил дори и най-елементарните правила за безопасност за себе си и на околните. Ищецът бил назначен на длъжност „автомонтьор“, като никъде в длъжностната му характеристика не било посочено, че той трябвало и следвало да работи с огнеопасни средства, като твърди, че ищецът нямал пряко задължение да извършва подобна дейност и проявил самоинициатива да извършва въпросните действия. В случаят било налице проявена груба небрежност от страна на работника при осъществяването на неговите трудови задължения, като тази му груба небрежност била в причинна връзка с претърпените травматични увреждания.
Счита претендирания размер на обезщетението по предявеният иск по чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ за прекомерно завишен и следвало да бъде чувствително редуциран от съда, а и не бил в тъждество с чл.52 от ЗЗД. В резултат на инцидента ищецът бил само във временна неработоспособност и не получил трайно увреждане на здравето и трайно намалена работоспособност, поради което счита поисканото обезщетение неотговаряло на действително претърпените болки и страдания. Обезщетението се определяло по реда на чл.52 ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ, като трябвало да се вземе под внимание продължителността, характера и интензивността на претърпените болки и страдания, както и последиците върху здравето и стандарта на живот, който пострадалият щял да следва занапред. В конкретния случай не било налице трайно намаляване на работоспособността на ищеца и същият бил само временно лишен от възможността да работи. Обезщетението следвало да бъде намалено до справедливия за конкретния случай размер с оглед чл.201, ал.2 от КТ. В КТ нямало дефиниция на понятието “груба небрежност“, затова по аналогия следвало да се приложи текстът на чл.11, ал.3 от НК. В трайно установената практика на ВКС се приемало, че съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност. Така, отговорността на работодателя можела да се намали, когато работникът допринесъл за трудовата злополука, като допуснал груба небрежност, т.е. проявил липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност (решение №62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС, IVг.о.). С оглед възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и наличието на груба небрежност при осъществяването на служебните задължения от ищеца, следвало да се редуцира чувствително и размера на предявените искове за имуществени вреди, посочени в пункт 1.2 и 1.3 от петитума на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените от Е. Г. Х. срещу „*** искове като недоказани и неоснователни. В случай че съда приемел исковете за основателни, моли да се намали размерът на претендираното обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ като прекомерно, както и на основание чл.201, ал.2 от КТ поради наличие на съпричиняване. Претендира съдебни разноски.