Решение № 211 от 10.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. В., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100113 по описа за 2023 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. Д. О.(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК) твърди в исковата молба, че з аповедно производство по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС е образувано по подадено Заявление с вх.

№2779/17.02.2021г. на ВТРС. По подадените по същото дело частни жалби(4бр. от всичките солидарни длъжници: в.ч.гр.дело№65/2022г.; в.ч.гр.дело№66/2022г.; в.ч.гр.дело№67/2022г.; в.ч.гр.дело№68/2022г. – всички на ВТОС. Исковото производството по гр.дело№3281/2022г. на ВТРС, първоначално е било заведено като търговски спор - т.дело№12/2022г. на ВТОС, като било прекратено поради липсата на процесуалните предпоставки (цената на исковете в производството по чл.422 от ГПК) на основание чл.104 от ГПК. Т.дело№12/2022г. на ВТОС, вследствие на подадените по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС възражения по реда на чл.424 от ТПК е образувано на 20.01.2022г. с предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ТПК, който е предмет на разглеждане по гр.дело№3281/2022г. на ВТРС. По подадена Частна жалба срещу определението, с което делото се изпраща за разглеждане и решаване на РС-Елена е образувано в.ч.т.дело№201/2022г. на ВТАпС, по което с обжалваното определение на първостепенния търговски съд е изменено в частта за определяне на друг равен по степен съд-ВТРС има междинни производства пред ВТАпС във връзка подадени молби за определяне на срок при бавност, но същите били от незнание, че съдията-докладчик е бил в отпуск. Подадени са касационни частни жалби, които са били оттеглени, но се е развило частно касационно производство по т.дело№2190/2022г. на ВКС. Въз основа на подадено Възражение по Заповедта за изпълнение по ч.гр.дело№552/2021. на ВТРС, на основание чл.414 от ГПК от първия възразил солидарен длъжника, заповедния съд не бил изпратил съобщение, ведно с разпоредителния си акт, с които да укажел на заявителя, че следва да предяви иска си по чл.422 ал.1 от ГПК, а с Писмо с изх.

№7527/16.12.2021г. изискал информация от ЧСИ, от която да се установи кога е сторено връчването на издадената Заповед за изпълнение на длъжниците по изп.дело. Кредиторът бил посочил съдебен адрес и адрес на електронната пощенска кутия с e-mail. Връчването на кредитни и 1 финансови институции, вкл. тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес - аргумент от чл.50 ал.5 от ГПК. Отделно от това, заповедният съд не бил изпратил своето Разпореждане№5641/17.012.2021г., ведно с приложенията на посочения в заявлението адрес, визиран от пълномощника, а е изпратил същите на адреса на седалището и адреса на управление на Заявителя(по данни от ТРРЮЛНЦ в гр.София, като по изрично възражение на един от солидарните длъжници бил отстранил грешката си с Разпореждане№5702/22.12.2021г., но същото не било изпратено на посочения електронен адрес.

Главният длъжник подал молба на 10.01.2022г. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение.

Заповедният съд се бил произнесъл с нарочен акт едва на с Определение №186/31.01.2022г., което е можело да бъда получено от длъжника едва на 07.02.2022г., видно от молба с вх.

№2029/04.02.2022г. и същото това определение е постановено много, много след образуване на производството по чл.422 ал.1 от ГПК пред ВТОС - 20.01.2022г. Производството по гр.дело№3281/2022г. на ВТРС било последица(родова подсъдност) на подадената искова молба в срока по чл.422 ал.1 от ГПК по заповедното производство, по което гражданско делото окончателно се е стабилизирала родовата и местната подсъдност на предявения иск за установяване на вземането. Понастоящем производството по гр.дело№3281/2022г. било спряно с влязло в законна сила определение. В производството по чл.2б от ЗОДОВ се разглеждат и преценяват следните, които не се включват в състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ: -фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед например сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или неустановена съдебна практика, необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина; -поведението на ответника, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за скъсяване на производството”; -поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите. Претендираното обезщетение за морална обезвреда е за претърпени от ищеца неимуществени вреди в следствие от забавяне на разглеждането и решаването на делото над разумния срок, които се презумираната и доказателствената тежест се пада на ответника, прилагане на стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, тъй като относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. Навежда твърдения, че в резултат на същата продължителност ищецът е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания, които са предмет на установяване в хода на съдебното дирене с ангажираните доказателства. Размерът на 2 претендираната морална обезвреда определял на база минималната работна заплата на страна в релевирания исков период от образуване на делото до образуване на производството по ЗОДОВ.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от М. Д. О. неимуществени вреди, който са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№3281/2022г. на ВТРС, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда - 04.01.2023г. до окончателно и изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна ВТРС(чрез Адм.ръководител Мл.Д.) депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Не ставало ясно от цялата несвързано изложена фактология в молбите, какво в крайна сметка е нарушението/нарушенията, които ищецът се опитвал да вмени на съдиитедокладчици по ч.гр.дело№552/2021г. и по гр.дело№3281/2022г. - и двете на ВТРС. Твърденията били, че ВТРС не бил сторил връчване на книжата в определения от закона ред и форма за това, но не ставало ясно кои са въпросните книжа и в кое от двете дела се намират същите. В уточнителната молба от 20.01.2023г. пък се сочи, че производството по гр.дело№3281/2022г. било спряно, но че „душевните болки и страдания“ на ищеца не спирали, като се твърди, че претендираното обезщетение е за неимуществени вреди от забавяне разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В уточнителната молба от 22.02.2023г. пък се обсъждат действията на съдията-докладчик по ч.гр.дело№552/2021г., обръщайки внимание, че част от актовете не били връчени на електронния адрес на заявителя. Претенциите били неоснователни. Първото възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.р.дело№552/2021г. на ВТРС е постъпило на 16.12.2021г., като още на същия ден съдията-докладчик с изискал от ЧСИ И.Ц. да представи препис от връчената на длъжника К. Г. Т. ПДИ по изп.дело№581/2021г. на ЧСИ И.Ц., с отбелязване на датата на връчването и. Оплакването, че съдът не е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си е напълно несъстоятелен, тъй като преди да стори това докладчикът трябва да провери срочността на възражението, което и е сторил с указанията до ЧСИ. След установяване, че възражението е подадено в срок, на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията срещу длъжника.

С

Разпореждане№5641/17.12.2021г. били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията срещу длъжника К. Г. Т., а не срещу длъжника М. Д. О., поради което не ставало ясно по какъв начин с това си действие съдът е нарушил правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по отношение па настоящия ищец(към момента на извършване на соченото като порочно действие длъжникът М. Д. О. все още не е бил подал възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. предпоставките за предявяване на установителен иск срещу него не са били налице. Така, не ставало ясно с какво непроизнасянето по молбата на длъжника М. А.М. от 10.01.2022г. в деня на постъпването и е нарушило правото па разглеждане и решаване на делото в разумен срок по отношение на М. Д. О.(С молбата си от 10.01.2022 г. длъжникът М. А.М. е поискал съдът да определи размер на обезпечението по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, която след като внесе щяла да бъде основание за спиране на изпълнението.). По тази молба съдиятадокладчик се е произнесъл на същия ден, като е указвал на длъжника М.М. в 3-дневен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ВТРС сумата 12000.00лв. за обезпечение за кредитора по чл.180 и чл.181 от ЗЗД и да представи вносната бележка в деловодството на ВТРС и с посочил, че след това ще се произнесе с определение по чл.420 ал.1 от ГПК. Така определеното от 3 съда обезпечение е внесено на 31.01.2021г. и още на същия ден съдът се е произнесъл с определение по чл.420 ал.1 ГПК, като е спрял изпълнителното производство, образувано против солидарните длъжници М. А.М., К. Г. Т.. М. Д. О. и К.З.З. до приключване с влязло в сила решение на спора относно съществуване на вземането. Счита, че забавянето на разглеждането и решаването на делата в разумен срок очевидно се дължало на действията на самия ищец и на неговия процесуален представител(също длъжник по заповедта за изпълнение), както и на останалите длъжници, които чрез многобройни жалби срещу всички подлежащи(а и срещу неподлежащи) на обжалване актове на съда(между впрочем всички отхвърлени като неоснователни), в крайна сметка са причинили забавянето на делото. На фона на забавянето, причинено от действията па ищеца и на неговия процесуален представител, евентуално забавяне, причинено от действия на съда(дори да бъдело установено), би било твърде несъществено и но никакъв начин не би могло да доведе до твърдените от ищеца „душевните болки и страдания“.

Счита, че инициирайки настоящото производство ищецът без съмнение правел пореден опит да черпи права от своето собствено поведение, което спокойно може да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Д.Х. при ВТОП, оспорва предявения иск, като счита, че следва да бъде отхвърлен. От материалите по делото било видно, че няма нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, каквито са твърденията на ищеца, тъй като съдията-докладчик се е произнасял на същия ден, в който са постъпвали съответни искания, материали, налагащи такова произнасяне. Следвало да се приеме, че продължителността на производството в рамките на една календарна година се дължала единствено на процесуалното поведение на ищеца по настоящото съдебно производство и на неговия процесуален представител, които са отправяли многобройни жалби срещу всички подлежащи и неподлежащи на обжалване актове на съда. Счита за основателни доводите на ВТРС.